Петък, час пик и тролей №5

Наближава пиковият час. Аз съм на Попа, а крайната цел е НДК. Решавам да се кача в някой от тролеите, вместо да походя още малко пеша. Вътре, естествено, е гъчканица. Оглеждам подозрително хората около мен. Никой не изглежда опасен.

Рязко спиране... рязко тръгване... да, много е приятно да се возиш в градския транспорт! Старая се да не бутам никого около себе си, но нищо не помага. В такива ситуации се чувствам точно като в буркан с кисели краставички – всички седят изправени, само защото са на гъсто една до друга, обаче извадиш ли някоя, балансът се разваля и става истински хаос. Жената зад мен все нещо си пипа по палтото. Може би нещо се притеснява да не я ограбят...

Да... ама не. Точно обратното! Малко преди моята спирка нещо вътрешно ме кара да погледна към нея. Да... Бърка ми в чантата! Боже, как бързо си извади подлата ръчица от там! И на всичкото отгоре придръпна и ципа, за да не си личи... Провиквам се: “Бъркате ми в чантата!!! Как не Ви е срам!!!(…)”, а тя, естествено, се прави на две и половина.

Добре, че нищо не успя да вземе! Но самата идея, че тази жена толкова нагло, безочливо и отиграно успя да ми бръкне в чантата, ме накара за миг да изпитам какви ли не лоши чувства. Но това няма голямо значение вече, защото така или иначе нищо не направих. Всъщност, какво ли може да се направи? Да я хвана и да не я пускам докато дойде някой чичко полицай? И после какво... да му обясня как съм я видяла да ми бърка в чантата, докато се возя в тролея? Да речем, че ми повярва... дали ще я прибере в участъка, или ще сметне случилото се за неуспешен “опит” за кражба, няма значение, защото и в двата варианта ще я освободят до края на деня. Дали поради “липса” на доказателства (все пак тя нищо не успя да отмъкне), или просто защото сме в България, отново няма значение... важното е обаче, че справедливост няма да възтържествува.

Докато едни кротко се возят в градския транспорт, други здраво работят, бъркайки по чуждите чанти. Чантите не на онези, дето карат джипове и мерцедеси, а на другите, които работят на по две места и едвам връзват двата края. Да, това със сигурност няма да се промени или поне не докато самите управляващи също не спрат да крадат. А до тогава – аз ще си държа здраво чантата и винаги ще имам едно на ум.

Сана Алсбей