It’s sesia time!

Колкото и усърдно да я избягваме, колкото и да се молим тя никога да не идва, колкото и да се надяваме, че ще мине бързо и безболезнено, все пак Тя иде… Докато през последните месеци си губихме времето по лекции и се мотахме по упражнения, Сесията се подготвяше за нас и вече е в трепетно очакване да дойде нейният миг!!!

Въпреки че лесно мога да я проспя и да запълня книжката с „2, 3, 4 …”, като всяка уважаваща-себе-си студентка тайно се надявам за „6, 6, 6…”. Така че време е за много сериозно учене… Изпитът ми е след 2 дни и съм се взела сериозно в ръце:

08:00 – Ставане от леглото. Спах само четири часа, тъй като съседите от горния етаж правиха купон. И тъй като изключително много ми пречиха, отидох да се позабавлявам с тях… ще си поспя само още 5 минути и сядам да уча…

09:45 - Неее!!! Няма време за закуска. Слизам до кафето да си взема 3 в 1 и кола и почвам!!!

10:50 – В кафето срещнах Мария и тя ми разказа, че снощи Пешо и Светла от 37- ми блок са се забили в дискотеката. Леле, колко изпускам, докато седя да си уча в стаята!!! Трябва да звънна на Ели, да й разкажа всичко, защото тя преди ходеше с Пешо, а Светла й беше приятелка, но Ели тръгна с Емо, а той преди това беше с [...]

11:35 – Само да си проверя Facebook и почвам да уча...

12:58 – Във Facebook бяха качили скандални снимки от снощния купон!!! Танцувала съм била по масата и съм удряла по тавана, което според мен е долен монтаж, защото аз такива неща... Ааа, сега си спомням... Значи трябва да звънна на Георги да ги изтрие тези снимки, защото казах на гаджето ми, че си лягам и няма да ходя никъде;)

13:20 – Вече отворих учебника, извадих си различни цветове маркери, за да си подчертавам най-важното, принтирах си лекциите, които ми пратиха колегите, изключих си телефона, за да не се разсейвам и ... Ох, време е за обяд. Ще отида до Верчето от долния етаж да си направим сандвичи.

18:47 – Верчето нямаше хляб и отидохме до Фантастико. Срещнахме Светла и Ива и направо седнахме да хапнем дюнери. Оказа се, че до техния блок отварят ново кафе и решихме да видим как е. И после и Любо и Пешо дойдоха и ни поканиха да пием бира в тяхното общежитие. Аз отидох САМО защото една колежка живее до тях и мога да я помоля за съвет за една курсова работа.

19:05 – Тази вечер има промоция в любимата ми дискотека – бутилка уиски с БЕЗПЛАТЕН лед и безплатна тоалетна на маса с цели ДВА стола за 79 леваааа!!! Няма как да изпусна!!! ... Но нямам чисти дрехи. Отивам до пералните.

21:30 – Нямам никакво време!!! Трябва да се гримирам, да си изправя косата, да се обaдя на Мария да ми донесе нейните черни сандали!!!

22:45 – Забравих, че утре трябва да предам една курсова работа!!! Ще я принтирам и ще я дам на някой от моя факултет да я пъхне под вратата на преподавателката. Ох, цял ден не мога да си почина вече!!!

05:00 – Е, изпитът ми е утре – все още имам време да си науча ;)))

Ваня Богданова

По-полека с ученето


„Учете, деца, за едно по-хубаво бъдеще,” ни казваше едно време класната в училище.
Е, учих, но по-доброто бъдеще не се зададе на хоризонта. Учете, колеги, за едно различно бъдеще, ни казват преподавателите във факултета. Много благодаря, но този път с ученето ще бъда по- скромен. Има няколко начина да подходя към сесията, и аз избирам комбинирания – бири, компания, футбол/тенис и малко учене сутрин. Защото, ако съкратя някоя приятност за сметка на ученето, резултатът от успешно взетата сесия пак ще бъде същият. Дали ще зубря по цял ден, или ще отделям по два часа дневно, е все едно. Ще си взема изпитите.

Но идва един неприятен момент - в моята стройна програма трябва да се вмести и ученето. Не че имам нещо против самото учене, аз съм любознателен студент и обичам да чета и да уча нови неща, но сесията ме задължава да чета материи, които ми харесват толкова, колкото му харесват на Евгени Минчев жените. А това е вече проблем, мащабен и потискащ психическото ми равновесие.

Ставам разсеян, раздразнителен, апатичен, бирата не ми върви, или пък върви
плашещо добре, познатите започват да ме отбягват, а притеснените близки ме съветват да отида при GP-то и да си взема направление за санаториум. Така е винаги около сесия и аз съм свикнал. Свикнал съм и с издирването на литература за изпитите, издавана по времето на априлския пленум на компартията. Както и със забързаното, трескаво приготвяне на помагала (пищови) в последния момент. Мине ли сесията, си отдъхвам с облекчение. Животът пак си потича в обичайното русло – без изненади и непредвидими ангажименти. Пак ставам мил и контактен, усмивката се появява на лицето ми. Слънцето изгрява и светът светва за мен.

Но най-най големият ми проблем е свързан с методиката на самото учене вкъщи. Обичам да отлагам, обичам да си казвам, че време има, че ще успея да прочета и разбера пожълтелите страници на христоматията, общовалидна и непроменена за осем поколения студенти. Термини и понятия си играят на прескочикобила в главата ми, стегнатият
научно-академичен стил на архаичните книги ме потиска, зазубрянето на излезли от употреба словосъчетания опонира и влиза в остър сблъсък с младежката ми душа.

Всичко това, разбира се, е вярно, но, уви, сесията трябва да се вземе. Сега ми е паднало да се оплаквам, но някъде дълбоко в помътеното ми от учене съзнание, упорито се е загнездила мисълта, че изпитите трябва да се вземат. Точка.

Наум Мороз