„Железният човек 2”

Тарада-дам-да-даааа! Излезе втората част на ,,Железния човек”. Семейни, политически, любовни, та дори и корпоративни проблеми се претлитат по такъв начин, че има само един човек, който може да ги предотврати. Какво се случва обаче, когато проблемите застигнат и него самия...?

Едва ли някой очаква филм за супергерой да е шедьовър, затова не можем да очакваме това от „Железния човек 2”. Важното е, че лентата притежава всичко, заради което да гледаш филм по комикс - ефекти, екшън, големи актьори, пресъздаващи любими персонажи и разведряващ хумор тук и там. Постигнат е добър баланс между тези съставки и филмът е свеж и приятен за гледане.

Има добро темпо и повече сюжетни линии и герои от първа част. Отново е отделено внимание на изобретенията на Тони Старк, но този път фокусът е и върху отношенията с баща му, и върху нуждата да се довери на други хора, за да успее. Сценарият не претендира да е прекалено сериозен и набляга на хумора за сметка на драматизма. Феновете на комикса „Железния човек” ще се радват и на препратките към други герои от вселената на Марвъл.

Кастът е внушителен, като отново Робърт Дауни-младши блести най-много. Този път сценарият му позволява да се разгърне още повече в пресъздаването на арогантния, безотговорен, но и гениален изобретател-милиардер Тони Старк. Мики Рурк също прави запомняща се роля и изглежда толкова искрен в злодеянията си, че остава докрай симпатичен на зрителя. Самуел Джаксън няма много екранно време, но самото му присъствие с превръзка на окото забавлява. Впечатляващ е и очевидният кеф, с който Сам Рокуел изиграва лукавия и некадърен конкурент на Тони Старк.

Няколкото екшън сцени също задоволяват напълно с множеството експлозии и въздушни
битки, а оръжията и роботите изглеждат респектиращо. Като добавим и добрия саундтрак с някои култови песни на актуалните у нас AC/DC, доброто настроение в киносалона
става почти сигурно. Особено ако очакванията не са твърде високи.

Тодор Ковачев

Създателите на ,,Железния човек 2” са имали идеята, че още през първата си седмица на екрана филмът ще събере огромни приходи. Железният костюм на Робърт Дауни младши обаче явно не успя да впечатли всички. Не може да не му се признае на Робърт, че може би е единственият мъж на планетата Земя, който изглежда добре в потник. Той играе самоуверено и внася на ролята онази плътност, която иначе тя не притежава. Все пак става дума за железния човек, а не Джон Наш. За съжаление добрият актьорски състав на филма е напълно пропилян. Появява се Мики Рурк – голям и страшен, дъвчещ клечка за зъби, обичащ разни папагали. Мога само да си направя асоциация с ролята му в ,,Кечиста”, където той играе (пригответе се за изненада) КЕЧИСТ. Симпатичната Гуинет Полтроу се превъплъщава в ролята на скромна руса жена, която чака Спайдърмен... извинете, Айрънмен, да я отрази. Това става чак накрая, като той я спасява от банда железни чудовища. Като заговорих за чудовища, не мога да пропусна Скарлет Йохансон. Тя влиза в кожата на мацка, която може да ти счупи врата с кутрето на левия си крак. Въпреки това тя изглежда не по-малко нелепа в опитите си да се прави на добра актриса. Като цяло нещата с ,,Железния човек 2” стоят така – талантливи актьори с тъпи роли и тъпи актьори с тъпи роли.

Относно ефектите – прекалено много ламарина. Да, знам, че става дума за филм, реквизитът на който се основава главно на железария, но мисля, че именно натрапчивото дрънчене накара господина до мен да излезе преждевременно от кинозалата.

Във филма имаше доза хумор. Но бягство от стереотипа на стандартната екранизация на комикс за супергерой не бе осъществено. Ако очаквате от ,,Железния човек 2” нещо повече от секси Робърт и секси Мики, хич не си правете труда да ходите на кино.

Десислава Желева