ЧЕСТНО...или нашата програмна статия

„Свободен вестник” е нашият отговор на обвиненията, че младите хора в България са незаинтересовани от случващото около тях.

Прочети повече>

понеделник, януари 18, 2010

"АВАТАР" чупи рекорди


Филмът ,,Аватар`` режисиран от Джеймс Камерън (,,Титаник``, ,,Терминатор``) се изкачва на върха на всички класации за приходи и популярност. До момента печалбите на кинохита надхвърлят два милиарда долара. Очаква се те да се умножат четирикратно. ,,Аватар`` разказва историята на бившия пехотинец Джейк Съли. Въпреки че е прикован към инвалидна количка, Джейк притежава силен и смел дух. Той се включва в секретна мисия, която има за цел опознаването и приобщаването на съществата на’ви от далечната планета Пандора.

,,Аватар`` е програма, чрез която човешкото съзнание се прикрепя към управлявано от разстояние биологично тяло на на’ви. Джейк скоро се привързва към новото си тяло и се оказва по средата на назряващия конфликт между на’ви и хората.





Тодор Ковачев

Като се абстрахираме от истерията и очакванията към този толкова грандиозен проект, откриваме, че „Аватар” е просто една прекрасна приказка. Вярно, разчита основно
на визията, заимства до болка познати сюжетни концепции и трае малко повече от необходимото. Само че не можем да му се разсърдим, защото успява да направи най-важното – да ни впечатли и да ни накара да го запомним.

Джеймс Камерън напълно осъзнава, че големият му коз е визуализацията и го използва напълно. Тук визуалните ефекти притежават нещо повече от неприлично висок бюджет зад себе си. Планетата Пандора е изобразена с много внимание и отношение. Всичко в нея наподобява Земята, но и притежава свое вълшебно обаяние. Сякаш е показана нашата планета, но в някакво нейно идеално състояние.

Във филма си личи, че и най-малкото същество е проектирано, за да се впише в цялостната хармония на Пандора. Авторите не просто са правили компютърна анимация, те са създали свят, който следва своя вътрешна логика. Той не може да не плени зрителя, защото е едновременно толкова близък до нашия свят и толкова приказно далечен.

Камерън ни внушава да обикнем Пандора и след това я поставя под заплаха от унищожение. Но режисьорът успява да запази баланса на разказа и филмът нито натежава откъм послания, нито се превръща в безмозъчна демонстрация на визуална мощ. Историята е разказана с въображение, но и с намигване към старите филми за индианци(на’ви съществата са досущ като индианско племе). Затова и сюжетът носи този привкус на нещо познато, уютно, но и романтично отдалечено.

Дизайнът на обкръжението и историята са главните причини „Аватар” да изпълнява целите
си перфектно. Лентата забавлява, провокира, впечатлява, вдъхновява. Зрители от всички възрасти ще запомнят Пандора дълго след финалните надписи. Филмът улавя частица от магията на киното и несъмнено трябва да бъде видян.



Десислава Желева

Отидох да гледам филма настроена негативно. Бях убедена, че ,,Аватар`` ще е поредният плосък филм, в който хората се бият със същества от друга раса с цел територии или печалба. Е, оказах се права донякъде.

Отдавна не бях гледала филм, дълъг повече от два часа. Дори красотата на света Пандора не можа да прикове вниманието толкова дълго време. ,,Аватар`` натежава с еднаквостта на някои от сцените. Джеймс Камерън явно е решил да се завърне бляскаво и подобаващо. За да спечели както любителите на научната фантастика, така и онези, които предпочитат дивните дебри на природата, Камерън съчетава двете крайности. Светът на материалистите се сблъсква със света на духовната извисеност. Но прекаленото натрапване на военните сцени идва в повече.. Зрителят се разсейва. Гърмящите ракети, които помитат всичко по пътя си, са всъщност едни от главните действащи лица във филма. Ролите на ,,добри`` и ,,лоши`` са твърде ясно диференцирани. ,,Небесните хора`` (човеците) са лоши, много лоши, най-лошите. Хората пък ( the People, онези сините) са с чисти души, които не познават поквара. На всичкото отгоре живеят в хармония с природата. По този начин зрителите нямат правото
да заемат своя собствена позиция.

Ако ,,Аватар`` бе филм със същия сценарий, но с нисък бюджет и съответно с мижави визуални ефекти, едва ли би имал същия успех. Да предположим обаче, че сценарият не опитваше да постави темата за разбитите човешки ценности и варварството на жадните за мощ хора. Да предположим и че визуалните ефекти са все така брилянтни. Убедена съм, че тогава киносалоните щяха да са все така препълнени по време на прожекциите.

Честно казано, не мога да разбера цялата истерия покрай филма. Определено Джеймс Камерън дава на хората това, от което имат нужда – зрелище. Затова съветвам любопитните и любознателните /в посредствения смисъл на думата/ да хвърлят едно око на ,,Аватар``. Ще загубите единствено три часа и десетина лева.

Няма коментари:

Публикуване на коментар