На прощапулник

Януари 2009 г. За първи път от много години младите хора в България изглеждат
обединени около една проста кауза – Студентски град да се превърне отново в едно относително спокойно място, където не убиват хора. Пореден протест пред сградата на Народното събрание. Искания, обръщения, песни, снежни топки, камъни... всичко се стопява в шареното множество, развяващо български знамена. Минути по-късно жандармерията настъпва, бие, рита, псува, арестува и въдворява ред. От Коня през Ректората... чак до Плиска се води битка между разярените бръснати момчета и настръхналия щитоносен легион. По средата – любопитно-уплашени обикновени хора... и няколко бивши ученици, които имат какво да кажат. 24 часа по-рано идеята за един истински честен студентски „свободен вестник” е била в сферата на добрите пожелания. След случилото се това няма как да не се промени...

По този толкова епично звучащ начин се появи „Свободен вестник”, приятели. Честен, впечатлителен и ужасно наивен, но все пак се появи. Времето си минаваше, излязоха следващи броеве и огромното парче хартия започна да прилича на нещо. Страниците станаха повече, установихме, че разбираме по малко и от чисто академични въпроси, култура, спорт... Все повече хора започнаха да проявяват интерес към „Свободен вестник”, мнозина се присъединиха към нашия екип.

Постепенно във всеки брой започнаха да се появяват силни материали като тези за бюджетните неволи на СУ, доброто представяне на нашите спортисти на турнира в Истанбул, хода на делото срещу обвинения в сексуален тормоз преподавател от ФЖМК, протестите на еколози срещу бетонирането на Витоша и прочее. Към това трябва да прибавим младежката гледна точка към актуалните социални проблеми. Общ за всички материали в „Свободен вестник” е един принцип – публикуваното отразява пряко гледната точка на пишещия и не е съобразено по никакъв начин с интересите на дадени лица или организации. По този начин за една година не се превърнахме нито в нечий печатен орган, нито в трибуна за лица, говорещи единствено езика на отрицанието и омразата.

Януари 2010 г. - „Свободен вестник” влиза във втората година от своя живот с качествено по-добра организация и с ясна идея какво ще се прави в бъдеще. Далеч сме от мисълта, че сме постигнали някакво невероятно качество. Сами знаем много от своите грешки, други ни бяха показани от вас, читателите. Надяваме се, че през тази година ще сме още по-близо до истински интересните за вас теми и че ще ги покриваме много по-успешно.

За край трябва да спомена, че предишният ни брой стана жертва на авария в Университетско издателство, поради което щеше да излезе с огромно закъснение. Решихме, че би било обидно за вас да ви раздаваме стар вестник за нов и заради това Брой 9 ще остане единствено в онлайн вариант. В него ще откриете интервю с проф. Иван Илчев, разследване за разпространението на безжичния Интернет из СУ, репортаж от кастинга не театър „Алма Алтер” и много други. Ще го намерите на нашия блог, който се намира на адрес http://svobodenvestnik.blogspot.com. Силно се надяваме, че това ще е единственият подобен проблем през новата година. Сега не ми остава друго, освен да ви пожелая приятно четене и да ви помоля да изпращате идеи за материали както и всякакви въпроси към нас на e-mail svoboden.vestnik@gmail.com

Явор Николов