Блог на "Свободен вестник"

Сесията – бавно, но славно

Падате ли си по екстремните изживявания? Обичате ли да обирате погледите на минувачите с трагично недоспалия си вид? Усещате ли адреналина, когато не е ясно дали ви е минал номерът и този път?

Аз лично не чувствам тези трепети и никак не искам те да бъдат част от битието ми на студент. Така или иначе, всеки човек си има проблеми в живота, не е нужно да има още два черни периода в годината. А „черното” неминуемо идва, когато ведро подскачаш в минното поле с надеждата да не настъпиш нещо гърмящо.

И мен ме мързи да се разправям с тъпи неща, не ме разбирайте погрешно. Важното е да получиш цялостната картина, да усетиш, че учиш нещо. Едни хора търсят интересното, ползата от материала и имат относителна идея какво ги очаква няколко месеца по-късно.
Други събират житейски опит до деня, в който осъзнават, че сроковете и изпитите наближават. Месеците на едните се свиват до часове за другите, а мамата и задните й части се споменават притеснително често.

Сесията идва и води със себе си киселите професори и техните не по-малко кисели изпити. Като си учил ти е все тая – имаш идея какво те очаква, готвил си се по план и обикновено си спал няколко идеи повече. Алтернативата да не знаеш къде си след прочитането на 400 страници за 10 часа притежава своя безспорен чар, но обикновено подобните истории от студентския фолклор са без хепиенд.

Пак казвам – всеки сам избира. Аз предпочитам да изгубя малко повече време, но да помня какво и защо съм правил в този университет. Други – не и заради това разчитат на късмета и свръхчовешките си възможноасти.

Явор Николов

Екстремен спорт, но чети между редовете


Мързелът е част от същността на всеки велик мислител. Който бачка, няма време да мисли за глупости. Аз обаче обичам да минавам между капките в бурята, която наричаме живот. И от моя гледна точка тази буря си е лек дъждец. И няма тръпка. Освен когато дойде сесията.

Не мразя сесиите. Това са периодите, които емпирично доказват, че системата ми работи. Колеги, няма нищо по-сладко от това с един ход на гениалност да получиш оценката на трудолюбивите пчелици, зазубряли лекциите с месеци.

След 5 дни на нечовешко свръхскоростно попиване на информация човек е готов да дава 150% от себе си, достигнал е едно състояние на духа, което само войната и сесията отключват. Затова не се учудвам на добрите си оценки и тези на моите съмишленици – никой не казва, че цял семестър си клатим краката. Ние просто четем между редовете. Пропускаме детайлите и осмисляме идеята. Така е трудно да ни хванат по бели гащи. А и да ни свалят панталоните, гащите ни ще са останали бели, защото докато другите запомнят дати и цифри, ние си създаваме задни вратички. И следим професорите. Всеки мързеливец е завършен психолог. Не се скатаваме повече от необходимото. Не се престараваме, не се тревожим, не спим през последните 2 седмици преди изпитите. Но сме по-сигурни в успеха си от трудолюбивите си колеги.

Да, това е честно. Поемаме риск и той се отплаща. А който не се е подковал достатъчно – да дерзае. Защото да си мързеливец също е изкуство и не е за всеки.

Николай Гергов