Само четирима българи учат в МГУ

Колега описва в блога си как е стигнал до елитния университет

Петър Иванов (20 г.) e завършил математическата гимназия „Нанчо Попович” в родния си град Шумен. Учи една година във Факултета по математика и информатика на Софийски университет „Св. Климент Охридски”, специалност „Компютърни науки”. В края на първи
курс кандидатства за стипендия към руското Министерство на образованието и науката и в момента е студент в Московския държавен университет(МГУ), специалност „Приложна математика и информатика”.

Завършил си първи курс в Софийски университет. Какво те накара да кандидатстваш в чужбина?
- Най-вече идеята, че някъде другаде по света се занимават по-сериозно с наука и успяват да “принудят” студента да учи това, което трябва. В същото време имах и известна представа за потенциала на Русия.

Като човек, който може да направи сравнение, какви са според теб основните разлики между българското и руското образование?
- Първо искам да отбележа, че не бих могъл да сравнявам “средния” университет - не е ясно къде лошото е по-лошо. Второ, предпочитам да говоря само за факултетите, до които съм се докоснал. Надеждата ми при постъпването в МГУ беше, че все пак е останало нещичко от съветстките привички в обучението им. Очаквах да е стръмно. В
известен смисъл очакванията ми се потвърждават. От друга страна, целенасочен и
амбициозен студент може да изсмуче много от ФМИ – познавам такива хора. Друг е въпросът колко човека го правят, при условие, че работа все още се намира за всеки завършил.



МГУ е известен с това, че почти не приема чуждестранни студенти. Как успя да се озовеш там?
- Дълга история, свързана с много бюрокрация, за която не ми се говори. Но както някой математик би казал: решение съществува. Постарал съм се да споделя “тънките” моменти в блог, който описва живота ми в Москва: http://petrivanov89.blogspot.com/

А други българи освен теб има ли?
- Намират се, като потърсиш. Събрахме се към 70 студента от Москва на 8-ми декември в българкото посолство. Не бих казал, че съм очарован. Оказва се, че основната част са дошли да пият и да ходят по дискотеки (не знам защо за тази цел не са избрали Студенския град в София). Съответно българите в МГУ сме само четирима.

Къде живееш и при какви условия?
- Едва ли някой български студент може да си представи общежитие на повече от 50 години с обща баня, която работи по график през деня (без вторниците). Нека се придържаме съм приоритетите си и да не обръщаме внимание на подробностите. От друга страна, общежитието е близо до университета и е пълно с интересни хора.

Това е една от най-скъпите столици в света. Какви са средно месечните разходи на един студент?
- В България много хора смятат, че Русия си е такава, каквато е била допреди 20 години и цените са “народни”. Платеното обучение в МГУ струва около 9000 лв годишно, докато държавната поръчка е безплатна. Съобразявайки се със социалния си статус, студент тук може да живее нормално със 700 лв месечно.

Срещаш ли някакви трудности с руснаците като хора? Намери ли приятели?
- Приятели намерих и намирам много. Съмишленици също. Но в това не съм се съмнявал. А което лесно се откроява, е, че руснаците като цяло са по-нахални.

Москва е известна с Червения площад, с Кремъл, с Болшой театър... Как виждаш ти руската столица и с кое те впечатли най-много, когато отиде за първи път?
- Мащабите са различни. Има си хубавите местенца, но като цяло не харесвам големи градове. Разбира се, има огромни и красиви сгради, но мен ме впечатляват по-простички неща. Когато за първи път стъпих в Русия, първото, което ми направи силно впечатление беше, че влакчетата на метрото идват през 45-60сек. :)

Какво ти липсва най-много от България и от студентския ти живот тук?
- Природата и приятелите от студентския живот. Спомените за планините и разговорите с другарите ме карат да очаквам ваканцията с нетърпение.

Възнамеряваш ли да се върнеш в България, след като завършиш образованието си?
- Не искам да се ограничавам с планове. Всъщност не искам да прибързвам, докато не се почувствам достатъчно обективен и далновиден.

Илияна Генова