Survivor в Биологическия факултет

Мисия: „Оцеляване през зимата”

В началото на ноември 2009 година получихме сигнал от изучаващите минало и съвремие на Югоизточна Европа – специалността с най-висок бал в историческия факултет. Тогава те се оплакаха, че не могат да осъществяват учебните си занятия в Ректората - аудиториите не достигат, а едновременно с това броят на студентите в университета расте. Лекциите си те карат предимно в Биологическия факултет. Опасенията на колегите ни обаче бяха свързани главно с един друг проблем - че за поредна зима ще учат при температури,
близки до тези на замръзването. Ние се отзовахме на сигнала – това, което видяхме и разбрахме, не беше никак хубаво, приятно и "топло”.

На 7 януари 2010г. се срещнахме с някои от „галениците на съдбата” в Биологическия факултет. Мястото - стая 467, където обикновено се провеждат учебните занятия на специалността. Достигането до желаната дестинация е истинско приключение - пътят е изпълнен с малки и тесни коридорчета, полурушащи се стени, покрити с мухъл и паяжини, обърнати чинове, стъкла по пода, фасове и боклуци. Все пак успяваме да стигнем - колеги от специалността ни чакат пред стаята.

В аудиторията няма дори кошче за отпадъци. Студентите започват да се оплакват, че тя се почиства изключително рядко. Всъщност, денят на посещението ни се оказа и първият,
в който стаята беше изчистена от 3 месеца насам (въпреки че изобилстваше от боклуци). „ Води се, че никой не кара лекции тук”, казва една от студентките, а в ръцете си държи ключ, за който се твърди, че е „изгубен” от две години. Колеги изявяват желание да ни разведат из етажа - става ясно, че тук учат и от специалностите Международни отношения и Право. Според един от преподавателите
условията са приемливи "след като се преподава и се провеждат занятия... ". Нашият екип наистина не може да повярва, че в една стая от 5 квадратни метра са разположни десетина чина.


Връщаме се към стая № 467 . Тук прекарваме приблизително половин час. Отоплението работи слабо, а в стаята е хладничко - подходящо дори за зимно облекло, имайки предвид, че навън температурите са около 12-13 градуса. „Трябваше да дойдете миналия месец, когато в студа парното едва се усещаше”, оплакват се студентите. Колеги от специалността (пожелали анонимност) ни разказват за проблемите, които предизвикват капандурите през зимата. По предоставена ни информация за решаването на този проблем са нужни само 150 лева. Управата на факултета излиза с обяснението, че няма възможност тези пари да бъдат отпуснати.

Лице от преподавателската колегия, което се занимава с обучението на специалността Минало и съвремие на Югоизточна Европа ни споделя, че се нуждае просто от бяла дъска,
на която написаното да се вижда. Но такава няма.

Отиваме в лавката на факултета - едно наистина приятно място. Тук един колега ни отваря очите за нов проблем, а именно – преподаването (или по-скоро непреподаването) на английски език. Става ясно, че преподавателят е сменен, а връзка до този момент с новия такъв не може да бъде осъществена. Това означава, че семестърът не може да бъде заверен... а ни предстои сесия.

В ректората явно не се намират свободни зали за студентите с най-висок бал от Историческия факултет, защото там имат лекции единствено в сряда. Оказа се, че при отразяването на един проблем се натъкнахме на още много. Всички те трябва да бъдат взети под въпрос от университетските органи. Наясно сме, че всяка страна изпитва затруднения, но проблемите просто трябва да бъдат решавани бързо и адекватно. Защото те са реални и засягат всички нас.

Страхил Василев