ЧЕСТНО...или нашата програмна статия

„Свободен вестник” е нашият отговор на обвиненията, че младите хора в България са незаинтересовани от случващото около тях.

Прочети повече>

неделя, ноември 15, 2009

Холандия - вятърни мелници, но стабилно образование


Приемането на България в ЕС допълнително улесни нещата, казва Боби Макариев

Борислав Макариев е на 21 години, трета година студент в Rijksuniversiteit Groningen
(RUG), в Грьонинген - „най-студентският” град в Холандия. Специалността му е международен бизнес и мениджмънт. В България е завършил ЧЕХГ „Проф. Д-р Васил Златарски”. За нас той разказа как се справя в град с население 150 000 души, от които над 50 000 са студенти и какво е за него държавата на лалетата.


Защо избра да следваш извън България и с какво те привлече университетът, в който си сега?
- Още когато започнах гимназия в семейството ми се обсъждаше, че ще замина да следвам в чужбина. Затова и бях в училище, което предлага така наречената IB диплома. Основната причина да замина е не само възможността да получа по-престижно обучение, но и да опозная нова култура, да се запозная с хора от цял свят, да науча нов език и не на последно място - да бъда напълно самостоятелен. Приемането на България в Европей- ския съюз през 2007 г. допълнително улесни нещата. Таксите драстично паднаха, а и самото пътуване стана по-лесно.

Какво представлява IB дипломата?
- Това е програма, която следваш в продължение на две години - последните две от гимназията, като основно се учат шест предмета. През тези две години правиш множество проекти, есета и всякакви писания. Всичко се учи на английски, по специална система. Накрая държиш изпити по всеки предмет - поне по два изпита за всеки предмет. Изпитите се изпращат в централата на програмата в Женева и се проверяват там. Целта е да те подготвят за университета и да свикнеш с начина на учене и натоварването. Ако успееш да придобиеш такава диплома (точковата система е с максимум 45 точки, като трябва да имаш над 24, за да я вземеш) те приемат в почти
всеки университет в света без никакви допълнителни изпити и сертификати.

Каква е системата на преподаване в RUG?
- Учим предмети като икономика, статистика и маркетинг, но и организация, промяна, право, информационни технологии. Специалността е много широка. Годината е разделена на два семестъра, всеки от които е от 2 модула, т.е. 4 модула годишно. Всеки модул съдържа поне по 3 предмета. Това автоматично означава много по-чести изпити и оценяване в края на всеки модул. Някои предмети имат и повече от един изпит. Миналата година съм изучавал около 15 различни предмета, но съм имал над 30 изпита. Ученето наистина е сериозно, но ако се прави с постоянство, няма проблеми. Системата на оценяване е десетобална, като оценката трябва да е над 5,5, за да се „мине” по даден курс. Обикновено финалната бележка се формира от няколко фактора – изпитите по предмета, групов проект, индивидуален проект и присъствие. В началото ми беше трудно да свикна с темпото, но вече съм успял да си изградя свой собствен график и нямам проблеми.

Има ли други българи освен теб?
- Да и то много, повечето учат това, което и аз. Международен бизнес и мениджмънт е много популярна специалност в последните няколко години. Предполагам, че приемането ни в ЕС и падането на таксите е провокирало голяма част от този наплив. Освен това
университетът е международен и много от състудентите ми са не холандци, а чужденци. Аз лично предпочитам да прекарвам времето си с хора от други държави, все пак това е една от причините да съм тук - да се запозная с нови култури чрез всички около мен.

Предполагам специалността ти е на английски? Как се справи с местния език?

- Специалността и всички лекции. Тук почти няма човек, който да не говори английски, което значително улесни комуникацията между мен и „Холандия”. Много хора казват, че холандският език е брат на немския и са прави. Тъй като съм учил немски преди, можех да подразбирам езика, но не и да говоря. В момента ходя на курсове по холандски, за да мога да общувам свободно.

Това е третата ти година в Холандия. Какво ти направи най-голямо впечатление, когато отиде за първи път?
- Животът и хората са коренно различни от България. Холандците са винаги много учтиви, готови да помогнат... Спомням си, че когато за първи път дойдох в града, се
изумих от количеството велосипеди. Това е наистина най-разпространеният начин за
придвижване. Не мисля, че има човек, който да няма поне едно колело, включително малки деца и възрастни хора. Облеклото и работата нямат значение. Трафик почти няма, а и навсякъде има специални алеи за колоездачи. Вече до такава степен съм свикнал да се придвижвам с колело, че не мога да си представя дори един ден без него. Самият град е изключително чист. Престъпност също почти няма. Интересното е, че това, което основно се краде, са колела, при положение, че е най-масово разпространената придобивка. Но дори и да ти бъде откраднат велосипедът, има много магазини, от които могат много евтино да се купят използвани.

Бързо ли свикна и кое беше най-трудното?
- Като цяло не ми беше трудно да свикна. Може да се каже, че всичко започна като голямо приключение. Една сутрин се качих на самолета и докато се осъзная, вече бях тук - цяла държава, която тепърва трябва да разучавам и нов живот, който да живея. Може би най-трудно ми беше да свикна с по-хладния климат - по-студено е в сравнение с България. Сняг почти няма, но за сметка на това през зимата често се появява силен
вятър. Беше ми трудно да осъзная, че вече всичко зависи от мен. Аз трябваше да
се регистрирам, да си открия сметка в банката, да готвя, да чистя... Чувството е
хубаво, когато се справиш с всичко абсолютно сам, без ничия помощ. Вече като че ли това е вторият ми дом. Не усещам нито града, нито хората като чужди.

Какво най-много ти липсва от България, докато си там, и от Холандия, докато си тук?
- Когато съм в Холандия, основно ми липсват семейството и приятелите. Всичко друго може да бъде заменено. Е, освен българското сирене. За жалост, тук няма такова. А когато съм в България, разбира се, най-много ми липсва колелото.

Би ли се върнал в България? Защо?
- За момента не бих се върнал да живея постоянно в България. Сега, когато опознах добре друга държава, мога да сравня къде се чувствам по-добре и това е Холандия. Тук намирам повече възможности за развитие и за успех, срещам постоянно нови хора от цял свят, чувствам повече сигурност и безопасност.

Холандия е известна с вятърните мелници, лалетата, Амстердам и Хага. Как би я описал ти?
- Страната на ветровете, които винаги духат срещу теб, когато караш колело и закъсняваш за лекция. :)

А ако някой холандец поиска да му опишеш България?
- Страната с хубавите планини.

Жени Гутева

Няма коментари:

Публикуване на коментар