ЧЕСТНО...или нашата програмна статия

„Свободен вестник” е нашият отговор на обвиненията, че младите хора в България са незаинтересовани от случващото около тях.

Прочети повече>

неделя, ноември 15, 2009

Не спират тревогите за облика на Студентски град


Може ли да се организира чистотата?

Тревогите около облика на студентския ни дом нямат край. Странно и трескавоприятно е усещането да си част от това пространство, да се завръщаш с големия сак отново и отново, пред очите ти да изниква прекрасногрозният студентски блок, в който живееш: прекрасен, защото живееш трета година в него… грозен, защото със сигурност не е красив... И още по-странно: сладостното знание, че влизаш в познатата стая, прибираш се вкъщи, трохите си стоят, съквартирантът е излязъл (днес започва лекции в 9.00), трябва да се смени крушката в банята... Навън обаче студентското право е оспорено –
отвързани натрапници пръскат лукс от коли, нашествието на НЕстудентите взима връх, строи се ден и нощ...

В Студентски град предсмъртно стискащият хотдог студент съжителства с онзи-който-не-бива-да-се-назовава, чаровни баничарници изчезват мистериозно, преотстъпвайки териториите си на някой клуб, случва се отвличане...

Известно е, че Студентски град никога няма да е само блокове и столове. И слава Богу. Студентът е такъв, защото освен да спи, да учи и да се храни, той разполага с легендарната привилегия да се забавлява. Ясно е също, че градчето е желана дестинация за хората с възможности. Но дори Хю Хефнер е познал границата, като не е поканил всички едрогърди жени в имението си!

В Студентски град границите на нашествието, заграбването и пъченето са променливи и постоянно се потъпкват. Затова присъдата ни е в ход.

В навечерието на новата учебна година, когато кепенците енергично се вдигат и консумацията лека-полека започва да става свръхконсумация, се случва и Голямото пристигане. На Централна гара маршрутките за Студентски град не стигат, животоспасяващо се търсят съквартирантки-непушачки, уличките отново се изпълват с глъч. Студентската общност се самонавива за нови подвизи. Разбира се, намират се и хора, които не са изневерили на идеята и цяло лято са били тук - мъченици на
студентската кауза, открили достоен повод да не се приберат при мама и татко.

Пътищата се ремонтират съвестно и явно този път не се имитира дейност, защото се получва добре. Но пък спирките са изместени, вече са по-далеч… нощем трудно се помнят. Дни наред вали упорито, премръзналите крака стъпват в питейната вода на бездомните кучета. Няма кой да закърпи алеите и пътеките в междублоковото пространство, суетните девойки се оглеждат в локвите, преди да закрачат уверено към университета.

Всички ние всекидневно минаваме покрай новите кооперации и скърцаме със зъби… защото виждаме. Очите на недоволството виждат, че лъскавата фасада горе слиза до кал, вода и боклуци долу. Няма ли някакъв бегъл отглас от похвалния почин през соц-а да се чисти организирано прилежащото пространство пред общия дом? И това не е въздишка по старото неживяно време, а недоволството на студентите, които станаха вездесъщи и се научиха да ходят по вода.

Някой ще попита какво правят студентите, след като и пред техните общежития положението е същото. Вече няколко пъти се организираха масови почиствания и садене на дръвчета.

Освен това ние поне сме искрени докрай в мизерията, като я отглеждаме в стаите си!

Ангел Иванов

Няма коментари:

Публикуване на коментар