ЧЕСТНО...или нашата програмна статия

„Свободен вестник” е нашият отговор на обвиненията, че младите хора в България са незаинтересовани от случващото около тях.

Прочети повече>

неделя, ноември 15, 2009

Предна дясна гледна точка


или изкуството да се возиш

Блестяща златна ламарина, огромни джанти, внушителни спойлери –
ето какво може да разпали кръвта на един мъж много повече и от 3 голи жени, легнали върху 4 колелета.

От деня, в който вземат книжка, на всички мои познати мъже като че ли им поникват криле, градския транспорт става за тях обидна дума, а вървенето пеша – само за неудачници. Те са като мафия, която си говори на техен кодов език и има едно тайно оръжие – колата!

Аз лично нямам преживявания като шофьор и може би скоро няма да имам, но пък преживяванията ми като пътник са многобройни. Най-обичам да се возя с големия стар Rexton на един мой приятел. Кара го само вечер, защото през деня го ползва баща му. Обаче върши идеална работа, когато искам да направя пристигането си някъде по-бляскаво. Пред дискотеките в София затова е пълно с толкова много скъпи коли – повечето може да са назаем от приятел, но важното е още на входа да направиш впечатление, а после най-пренебрежително да метнеш банкнотата от 10 лева за вход. Нищо, че после в заведението ще си поръчаш само една количка, но там е тъмно и дори да си долееш вода от чешмата в тоалетната и кажеш, че пиеш водка, никой няма да
разбере.

Иначе за возенето ми в стария джип в Холивуд щяха да ми плащат заплата на каскадьор– завои взимаме с 90, провираме се в тесните междублокови пространства, участваме в нощните гонки по улиците, слизали сме и в канала на бул. „Евлоги Георгиев”.

Все пак като пътник мога да кажа, че нищо не може да се сравнява с возенето в софийските маршрутки. Откакто затвориха София Ленд, когато имам нужда от забавление и повдигане на адреналина, се качвам на маршрутка. Голям кеф е – като на увеселително влакче. Най-интересна в случая е загадката как изобщо се управлява
подобно возило!!! Самите шофьори на маршрутки май и те не знаят, защото аз никога не съм ги виждала да карат. С едната ръка говорят по телефона и пушат цигара, а с
другата – пият кафе и люпят семки. От време на време свалят прозореца и поздравяват майката на някой друг шофьор, но като цяло май са сложени там само за да събират по лев и 50.

Преживяването в маршрутката стана още по-екстремно, откакто се използват бусчета само с 2-3 седящи места. Няма да е голяма загуба обаче, ако успеете да седнете(което е почти невъзможно), защото на всеки завой върху вас могат да се стоварят 5-6 човека от правостоящите. За тях, разбира се, е още по-забавно, защото с всяко спиране и тръгване могат да се озоват в различни части от буса, като през цялото време личната дистанция между различните пътници все повече се скъсява. Така се създават ситуации, в които можете да станете с някого по-близък, отколкото сте предполагали.

Най-спокойно ми е возенето с някоя моя приятелка млада шофьорка. Нея много рядко я вълнуват подробности като пътни знаци, мигачи и светофари и така, докато си пътуваме,
разговорът ни не страда от нейното шофиране. Вярно че понякога се чукваме тук-там, но
няма нищо по-хубаво от смяна на цветовете, особено в началото на новия сезон. Всеки път, като одраскаме някой с моя приятелка, аз лично се заемам да обясня на другия шофьор кои са най-модните цветове, които ще отиват на неговото возило. Така че, когато ви удари леко отстрани някоя млада водачка, помнете, че тя ви прави услуга – просто цветът на вашата кола явно вече не е на мода.

Аз все още се забавлявам с всичките ми преживявания като пътник в МПС, но народът е казал: от играчка – плачка! Дясната предна седалка е най-опасното място в един автомобил, така че, скъпи пътници, дори и да не държите волана, вие държите живота си в ръце - не забравяйте да си сложите колана. ;)

Ваня Богданова

Предна лява гледна точка

или пътните профили за опитния шофьор

Дванадесета година шофирам из София и България. Свидетел съм на постепенното увеличаване на трафика в столицата. Свикнах и с неколкократната смяна на номерата. Приех появата в София на организираното множество от автомобили с табели от провинцията. Усвоих даже и технологията на SMS-ите за паркиране в „синя зона”. Но
не можах да свикна с наглостта и безумието на три определени кате- гории водачи на
пътя.

Първа категория. Пази се от S - класата! Млади, 18-19 годишни момчета - на тати хубавците, повечето с купени книжки, яхнали мощните мерцедеси и автоматично придобили всички права на пътя. Ограничение на скоростта, спиране на пешеходна пътека, спазване на знаците за предимство - това са непознати за този вид шофьори категории. Техният девиз е: „Газ до дупка, нали имам ABS, ARD - абе, изобщо това е мерцедес!” На магистралата буйните младежи са направо безумни, опиват се от рева на 12-те цилиндъра и се превръщат в камикадзета. А дори и да му вземат книжката на момчето, тати ще завърти два телефона тук-там, ще „почерпи” и по един или друг начин документите на уличния състезател ще бъдат отново изрядни.

Втора категория. Внимание – Маршрутка!
Луди и непукисти, шофьорите на маршрутките са хората, които извършват най-много нарушения по улиците. Техният девиз е: „Давам мигач и завивам, мигачът ми дава предимство!” В този случай техните безобразия на пътя са особено опасни, защото познават отлично правилника за движение по пътищата и са наясно какви могат да бъдат последствията. Въпреки това нагло, безцеремонно и всекидневно извършват груби
нарушения, застрашавайки живота на пътниците си и на останалите шофьори. Но съществува практика да не бъдат спирани и глобявани от КАТ. Най-вероятно, защото собствениците на „парашутките” са политици и/или приближени до тях лица.

Трета и най-опасна категория. Пази ни, Господи - Кифла в джип! Девиз: „Мъжете ще внимават, те за какво са, а аз ще си карам!”. Тук и катаджиите немеят. Кифлата просто не разбира каква отговорност е да си водач на
МПС в градската джунгла. Изобщо няма да пиша за нежеланието им да гледат знаците, камо ли да ги научат. Вече два пъти си сменям десния преден калник, два пъти сменям радиатор, а бронята ми е лепена на шест-седем места. Защото съм един от многото потърпевши от Кифлата-шофьор. Мисля, че трябва да се организира специален курс за тях. На него в продължение на година трябва да им бъде разяснявано, че панорамното и
страничните огледала служат за проверка на пътя отзад и отстрани, а не за гримиране. Писна ми, когато минавам бавно зад някой джип на паркинга на мола, той рязко да тръгне назад. До гуша ми дойде предницата/страницата ми да е смачкана, а от джипа да слиза поредната и с пърхане на мигли да ми обяснява как не ме била забелязала. Вече не знам какво да мисля, след като представител на тази категория пусне десен мигач, но десет метра преди завоя рязко пресича всички ленти, взимайки ляв. Затова, без да се замисля при среща с подобен водач, го изпреварвам или сменям шосето.

Купените книжки, съпругът-бизнесмен, осигуряващ парите и връзките, и нахалството на Кифлата с джип отреждат на тази категория първото място по причинени леки ПТП в градовете. Тук единственото спасение е каското – поне според мен.

Не съм най-примерният шофьор на земята, но държа на живота си, а горепосочените три категории на няколко пъти са го застрашавали. Така че казвам на всички – пазете се, пропускайте ги, отбягвайте ги, спазвайте дистанция и най-важното - не бъдете от тези три категории!

Наум Мороз

Няма коментари:

Публикуване на коментар