Брус Уилис разследва убийства в роботизиран свят

Малко фантастични екшъни могат да се похвалят с идейност и цел, различни от тривиалността и абсурда. Свикнали сме да гледаме запотени мъжаги, които боравят с оръжия от най-висок клас и без да се свенят, влизат устремено в ръкопашен бой. Видели сме и куп роботи, изумителни модели на коли и летящи чинии. Но в ядрото на малко екшъни лежи идеята за съхраняването на рушащите се притеснително бързо човешки ценности.


На пръв поглед „Двойници” е поредният филм-еднодневка. Може и така да е. Оценката му в Internet movie database не надхвърля 6.5, а играта на някои от актьорите (като Розамунд Пайк например) е под всякаква критика. Но филмът всъщност не е само за роботи. Не е само за конспирации и игра на стражари и апаши. Режисьорът Джонатан Мостоу опитва да отвори очите на хората и да им покаже една предстояща опасност - все повече опитваме да избягаме от себе си. Създаваме свои изкуствени образи и заживяваме чрез тях. И се изгубваме. Е, екшън като екшън. Но едва ли ще има човек,
който реши да гледа „Двойници” и да не признае, че началото е грабващо. Все пак
никой не обещава нещо гениално с филма. Никой не ни е обещал история, която ще ни разтърси и промени. Такъв филм отдавна май не се е появявал по кината,
а и едва ли ще се появи, поне докато Тим Бъртън не заснеме „Алиса”.

Футуристичният свят, в който „Двойници” ни препраща, всъщност не е толкова далечен и измислен. Една идея въображение стига, за да направим аналог между роботите и собственото си Аз. А и хайде, моля ви – тук Брус Уилис разнищва конспирации. Той е вечно млад и вечно секси. И не може да умре. Никога.

Десислава Желева

В началото филмът очертава една добра идея, но тя си остава неразработена до края. В концепцията за роботите-заместители има потенциал, но задъханото темпо не позволява „Двойници” да гo разгърне. Твърде много сцени са ненужно претупани, епизодите са прекалено кратки и изглежда, че филмът е имал да каже много повече, отколкото всъщност казва.

Джонатан Мостоу („Терминатор 3”) показва размах при екшън моментите, но в бързината пропуска да ни направи съпри- частни със случващото се. На зрителя му е нужно време и повечко обяснения, за да навлезе в иначе интригуващия фантастичен свят. Началните кадри, представени като серия новинарски репортажи, целят да ни ориентират в ситуацията. Само че те не мотивират достатъчно ясно нуждата от двойници и тяхното развитие. Друг скорошен филм с фантастична насоченост, „Сектор 9”, използва подобен прийом, за да въведе зрителите в ситуацията. Но го реализира много по-атрактивно и с повече яснота, което превръща началото в отлична база за разгръщане на сюжета. А в
„Двойници” фабулата сякаш си остава без почва под себе си.

Единственото запомнящо се нещо от ролята на Брус Уилис във филма е смехотворното перчемче на роботската му версия. Останалите актьори нямат необходимото екранно време, за да блеснат кой знае колко. Визуалните ефекти често са твърде анимационни, въпреки добрата цялостна визия на футуристичния свят, и допълнително затруд-
няват актьорите да се изявят.

За съжаление, неоползотвореният потенциал прави „Двойници” лесно забравящ се филм. Със сигурност у зрителите ще има разочарование, защото се очаква повече от продукция,
зад която стоят такива имена и идеи.

Тодор Ковачев