Баба Вида доживя 1000 години

Една вековна история, запазена до ден днешен

Живял някога могъщ б ъ л г а р с к и болярин. Той имал три дъщери - Вида, Кула и Гъмза. След смъртта му те разделили по между си владенията му. Кула и Гъмза се омъжили прибързано. П о п а д н а л и на неразумни мъже, които пропилели бащиното им наследство. Най-възрастната сестра, Вида, не се омъжила. Под нейно ръководство бил изграден замък, в който доживяла до дълбока старост. Болярската щерка успешно отбранявала своите поданици от нападения. В знак на благодарност след смъртта й хората нарекли замъка „Баба Вида” или „Бабини Видини кули”.

Това е една от многото легенди, носещи се за знаменития замък във Видин. Колосалната сграда внушава истински респект. Малко хора са наясно с факта, че у нас има такива забележителни вековни замъци. Поради тази причина си заслужава те да бъдат посетени. И без това не са кой знае колко... Ще ви отнеме малко време и ще ви остави много спомени.

Тринадесет са владетелите, обитавали замъка. Строежът му започва през Х в. Изграден е на мястото на римската крепост Бонония, строена през III в. Новото укрепление служи за защита на град Видин през Средновековието.

Замъкът е достъпен единствено от север, където се намира и входната кула. В миналото към нея над рова, запълван с вода от р. Дунав, се е минавало по подвижен дървен мост. Днес този ров е празен, а стените на замъка, издигащи се от дъното на рова, изглеждат наистина величествено. Когато попаднете в крепостта, вероятно ще се почувствате като в сложен, неразгадаем лабиринт. Веднага след входната кула се влиза в първия вътрешен двор. Кръгла каменна стълба води към следващия. В Средновековието той е бил по-обширен и в него се е издигала църква. Тези градежи са били разрушени в края на XVII в. Вътрешните дворове са свързани по различни начини, сякаш са градени на етажи. Ту слизаш по някоя стара мрачна каменна стълба, ту изкачваш дървени скърцащи стъпала и винаги излизаш в някой двор с невероятен изглед и интересни останки.

Погледната отвън, крепостта има почти квадратна форма с ъгли, насочени към четирите посоки на света. Във византийските хроники е вписано, че замъкът издържал на обсада, продължила близо 8 месеца. От постройките от този период днес са останали сравнително малко. Най-запазени са стената и кулите, които са разположени към
река Дунав. Хората, посещаващи подобни места, често си задават въпроса защо тези постройки издържат хилядолетия след стотици битки, а от днешните архитектурни достижения надали и след столетие ще е останал спомен... Архитектурата като че ли е едно от малкото неща, ощетени от развитието на света.

Крепостта „Баба Вида” изиграва изключително важна роля по време на османското робство. Вече в края на XVIII в. замъкът не се използва за отбранителни цели. През този период той служи предимно за оръжеен склад и за затвор. Строежът на осмоъгълната кула към Дунава се приписва на австрийците, които през 1689 г. завладяват Видин за известно време. За последен път замъкът е използван като военноотбранително съоръжение през 1885 г. през Сръбско-българската война.

Замъкът „Баба Вида” е обявен за национален паметник на културата през 1964 г. и е един от стоте национални туристически обекти, предизвикващ огромен интерес. През 1964 г. в един от дворовете е открит летен театър. И не само това - десетки филми са заснети в тази средновековна крепост.

Преживял бурите на столетията, днес замъкът е най-внушителният паметник на българското крепостно строителство от Средновековието. Щом можем реално, а не само пред екрана, да се пренесем векове назад, защо да не го направим? Приятно пътуване във времето!

Невена Бачева
Фото – Красимир Димитров,
интернет