Блог на "Свободен вестник"

Все повече родните клубове разчитат на нереализирани играчи,
дошли отвъд океана

Като се върнем десетина години назад и проследим как се развива българският баскетбол, ще забележим една не особено обнадеждаваща тенденция в родния шампионат, а също така и в националния отбор. Става въпрос на постепенното навлизане на все повече американски баскетболисти в първенството, които изместват нашите талантливи момчета. По-големите, отскокливи състезатели и уж доказани някъде имена се котират много повече. В момента в страната няма отбор без американец. Но който плаща, той поръчва и музиката, така че докато подобна клубна политика не се промени, положението ще е все такова. Пришълците в баскетбола приличат на бразилците във футбола – цялата държава буквално ражда стотици хиляди играчи, те се пръскат по целия свят и така „бразилец“ се е превърнало в нарицателно за класен футболист. Същата е ситуацията и при янките.

Единият от грандовете у нас - Лукойл Академик – е еманация на това явление. Черно море, Левски, Ямболгаз и други също се стремят да притежават „класен“ баскетболист в редиците си и всяка година биват закупувани по двама или трима чужденци.

Нека си спомним дуото на „студентите“ - Прийст Лодърдейл и Брайън Смит. Да, силна двойка. Да, те внесоха разнообразие като цяло в родната лига и амбицираха останалите отбори да им се противопоставят. Дори 222-сантиметровият Лодърдейл получи българско гражданство и с гордост представя България в шампионата на Ирак, където се подвизава последните няколко сезона. Но всичко се въртеше около тях двамата. Без тях Академик имаше коренно различно лице и трудно се справяха дори с някои от по-посредствените тимове.

Левски също е в омагьосания кръг и за да си задържи стабилните позиции, трябва да купува янки на килограм. Иначе не се получава. За съжаление средата е такава, че треньорите нямат избор и за да водят нормално баскетболно съществуване, прибягват до услугите на отвъдокеански баскетболисти.

В Европа също е така, въпреки че има още много хляб да изядем, докато стигнем тяхното
ниво. Американизацията в българския баскетбол бавно, но сигурно набира скорост. Времето ще покаже, че това е грешка и трябва колкото се може по-скоро да се отървем от тази „болест“. Недопустимо е и да се раздават български граждаства по симпатия, само и само да си запълним националния отбор... Трябва да се вслушаме в думите на Пини Гершон и да обърнем подобаващо внимание на родните таланти, спортните зали и изобщо да се подходи много по-отговорно към развитието на спорта в България...

Виктор Иванов