Работа?!

Откога наличието на желание, способност и готовност за работа не е достатъчно?

Всички европейски държави, на които така се стремим да приличаме, предлагат почасова работа на студенти и дори ученици. В България обаче ситуацията е малко по-различна. Подобна възможност за допълнителни доходи е сериозно ограничена.
Почти всички обяви на работодатели посочват като основно изискване кандидатът да има опит. Откъде очакват той да го е придобил, при положение, че никой не му е предоставил този шанс?
Дори и на някого да се усмихне късмета и да си намери работа чрез обява, често зад нея стои частна агенция по заетостта. Тя, бидейки частна, изисква процент от първата заплата на наетия.

Това ни свежда до две опции – учещата младеж може да се подвизава като част от персонала в заведения за бързо хранене или от екип, рекламиращ артикули я в големите супермаркети, я на улицата.
Двете най-големи и известни вериги за бързо хранене, чиито условия за работа са сравнително добри, постоянно провеждат кампании с цел набиране на нови и нови, и нови хора. Факт е, че предпочитат да наемат студенти – това е очевадно. Относително крехката възраст на персонала се забелязва от посетителите, мнозина от нас имат познати, които работят там. Аз съм по-склонна да мисля, че непрестанното търсене на нови кадри е част от техния маркетинг и PR с цел да се популяризират сред младите. За да съм напълно сигурна в твърдението си, направих следния експеримент – подадох молба за работа в една от веригите за бързо хранене. Формата за кандидатстване попълних онлайн, след като първо се допитах на място с хората от отдел „Човешки ресурси”, които ме увериха, че до 10 работни дни ще ми бъде отговорено. Също казаха, че е без значение как подавам документите си – дали през сайта им, или на ръка в самото заведение. От тогава минаха повече от 20 работни дни, а аз все още чакам отговор от работодателя.
Явно наистина добрите условия – работен ден в зависимост от възможностите на кандидата (4, 6 или 8 часа), избор на което и да е заведение от веригата (в цяла София) и приемливо заплащане (между 3 и 5 лева на час) – си остават там някъде далеч, в дебрите на недостъпното. Обяснението е, че напливът е огромен, следователно малко хора успяват да се вредят. Но по-важното е, че си остава проявената некоректност от страна на техния кадрови отдел.
Нека отделим няколко думи и за втория почасов вариант – промоутърските агенции. Ще започна с това, че главно се търсят момичета. Ако може да са по-хубави и „надарени”, още по-добре. Все пак става дума за търговия, а още древните са си го казали – сексът (the sex) продава. Интересно ми е какви представи за живота ще си изгради едно младо момиче, когато от студентските си години е заставено да разчита на външността си, за да просперира. Има два вида промоции: нощни – в дискотеки и клубове, както и дневни, които се провеждат в супермаркети из целия град. Къде ще те пратят, зависи изцяло от организаторите. Парите са доста примамващи – за 5 часа в магазин може да се заработят около 30 лева, а в дискотека сумата скача до над 60 лева. Важното е да се знае, че този тип ангажименти не гарантира постоянна заетост (един месец може всеки ден да имат нужда от теб, а после три да не те потърсят) и рядко се подписва какъвто и да било договор. Подобна несигурност отказва мнозина.

Тези факти като че ли ни оставят с впечатлението, че да се учи и работи едновременно е или практически невъзможно, или въпрос на неистов късмет. Дали трябва да имаш късмет?

В по-голямата част от европейските държави студентите не се оплакват от липса на възможност за работа. Бях впечатлена, когато учещи в чужбина колеги споделиха с мен тамошната практика. Университетите предлагат вид академична работа в самата си база. По този начин трупаш опит, занимавайки се със специалността си, и в същото време си докарваш някакъв доход.
ВУЗ-овете из Европа също така помагат на студентите си при избора на външен работодател, ако това е тяхното предпочитание. Освен това е практика в почти всички кафета и ресторанти да се работи почасово. Зависи само от теб – колко време можеш да отделиш и с каква работа предпочиташ да се заемеш.

Студентите в България, на които просто се налага да работят, трябва да избират дали да посещават лекции и упражнения или да се трудят. Единственият им възможен избор е да работят на пълен ден – между 8 и 9 часа. По незнайни причини българските работодатели нямат афинитет към наемането на хора за почасова работа. В наредбата, регламентираща младежкия труд у нас, не се споменава нищо за лимитирано наемане на студенти. Работодателите правят своя избор, когато си търсят хора.
Стажантските програми са добър вариант за студентите, но истинска полза от тях се извлича само при пълно съсредоточаване в трупането на опит и практически знания. Освен това за никого не е тайна, че заплатата по време на стажовете е символична или въобще отсъства.

Факт е, че у нас не се дава достатъчен шанс на можещите, млади хора, а това неминуемо ги демотивира. Няма голямо значение дали финансовата криза или грешки в самата система причиняват това явление. Важен е резултатът, а той е крайно негативен. За цялото общество.

Моника Димитрова