София филм фест - издание 13-то

Чаках заветната дата 5 март 2009 г., предвещаваща над десет изключително вълнуващи дни, още от финалните надписи на филма, с който приключи предишното издание на фестивала.

Не мога да опиша какво задоволство изпитах, когато взех в ръцете си специалното оранжево издание на „Програмата” със списък на всички ленти от тазгодишния София Филм Фест. Все пак у нас се провежда едно от 50-те най-големи културни събития на Европа!

Променям графика си така, че да успея да посетя възможно най-много прожекции. Спестявам от най-различни неща (защото цената на всичко скача), за да си позволя билетите. СФФ означава наистина много за мен.
За мен най-забележителните филми от тринайстото (но не фатално) издание бяха следните:

„Музика” – това е една история, преплитаща в същността си любовта, музиката и любовта към музиката с учудващо приятен соц-полъх. Режисьорът Юрай Нвота ни запознава с главния си герой Мартин, който е влюбен в своя саксофон, но не и в жена си. Когато се среща с разкрепостената Анча, той променя живота си из основи, поставяйки новите си приоритети на първо място. Изключително забавен, но и леко меланхоличен филм.

Всичко по-интересно в „Кумбия Кайера” започва с чифт блестящи гуменки Converse, покрай който леко вманиаченият влюбен преследвач за пръв път зърва фаталната главна героиня. Тя е толкова фатална, че на моменти чак преиграва, но въпреки това остава наистина пленяваща. Един необикновен, сложен, но и някак забавен любовен триъгълник. Лентата е заснета в Мексико с неподправената му атмосфера. Красив и различен мюзикъл, в който песните говорят вместо актьорите с такъв силен магнетизъм, че на излизане от киното се почувствах по-влюбена.

Нещо ме грабна във „В Брюж” още от постера и не съжалих, че му посветих два часа. Той изпъква с нещо сред другите включени британски филми. Дали заради невероятно талантливия сценарист и режисьор Мартин Макдона, или заради Колин Фарел, който играе непривична комедийна роля. Престрелки, смях и болка... се обединяват в самия край на филма.

Задължително заглавие е „Милк” с Шон Пен, който спечели втория си „Оскар” за ролята на Харви Милк – първия хомосексуалист, избран на обществена длъжност в Америка.

Приятна изненада ми поднесе и българският „Дзифт” на Явор Гърдев, към който признавам, че бях скептично настроена. Не толкова нетипична история, поднесена с остър език и очаквано добра режисура. Нищо чудно, че получи награда на международното жури (Special Mention) за първия филм “noir” в родната кинематография, както и наградата Кодак за най-добър български игрален филм.

Достоен за нея беше и филмът „Козелът”, който бе излъчен на официалното откриване на феста. Той е продукция на едно от големите имена в българското кино – режисьора Георги Дюлгеров. След прожекцията цялата Зала 1 на НДК стана на крака и ръкопляска от възторг и положителни емоции, каквито лентата бе предизвикала у всички зрители. „Козелът” е по-различен от останалите български филми на феста, отличава се с нестандартна и естествена актьорска игра. За главната роля е избрана непрофесионална актриса – доста нестандартно в наши дни решение. Иван Бърнев от своя страна демонстрира по-различен модел на поведение от този, познат ни от театралната сцена. Филмът е динамичен, с акцент върху българския бит и фолклор, успешно съчетани със западния тип виждания, въплътени в главната американска актриса. Идете да го гледате!

Моника Димитрова