ЧЕСТНО...или нашата програмна статия

„Свободен вестник” е нашият отговор на обвиненията, че младите хора в България са незаинтересовани от случващото около тях.

Прочети повече>

понеделник, април 06, 2009

Филм във филма

Един миг стига, за да се промени животът на човек. Аз лично мисля, че трябва малко повече. Някъде към 5 минути. Толкова обикновено трае един нормален късометражен филм.

На 26 февруари в Червената къща бяха представени някои от най-добрите филми на Future Shorts за 2008 г. 15 парченца свят, сглобени като във витраж, показващи нечия друга реалност, през които обаче можеш да видиш себе си...

Особеното при късометражните филми е, че... са кратки. И свършват точно тогава, когато не очакваш. Краят остава да виси, недонаписан, отворен финал, който по-скоро е начало. Няма ги добре познатите ни от широкия екран драматични и любовни сцени, няма го красивия финал, в който всички са щастливи и цари хармония, нито пък другия, разрушителен финал, където всички умират и ти става тъжно. Не. Късометражните филми представят живот, твоя живот. Така, както само киното може.

Първи филм. Решаваш, че ще е нещо страшно, защото в началото много хора крещят, но – не. През цялото време върви музичка, на която си танцуваш. После, докато се усетиш, и – край!, филмът свършил. Дори не ти оставят време да помислиш, и идва следващият. Документален. Трогателна история. Усмихваш се тихичко и ти се иска да можеш да се разплачеш. Свършва красиво, а ти се усмихваш още по-широко. Следващ филм. Някакъв объркан човек говори. Озърташ се наоколо, а после се оказва, че филмът е свършил.

Четвърти филм. Анимационен, изглежда като правен на Пейнт, но с невероятно сладка музика и трогателна история. Следващ филм. После ще ти стане ясно, че това е филм за любов, но сега виждаш само несвързани картини и думи, които са толкова истински и поразително ти напомнят нещо, което си гледал наскоро. След него идва ред на една проста история, която в началото изглежда крайно нелогична, но след финала й цялата зала избухва в смях. Следващият филм е документален. Започва глупаво, с някакъв човек, който се обяснява и говори несвързано. Изглежда безинтересно. Краят – краят е толкова трогателен и изненадващ, че дори не знаеш как да реагираш. От теб успява да се отрони единствено „Оооооо...” и мисълта, че е възможно да има и красиви неща в този живот.

Следващото филмче напомня графиката на компютърна игра от 80-те години и е нужно да се вгледаш много сериозно, за да забележиш сюжет. Но някак успява да те усмихне, защото е цветно и весело. Следващият проект внася приятна ретро нотка в цялата история и разказва свежа случка, която обаче някой друг я е разказал преди това. Следва документален филм с убийствено добър графичен стил, който завладява и въздейства. После – кратка история без думи, сглобена от фотографии. В един свят, който познаваш.

Следва вече известната нам любовна история, гарнирана с разтърсваща музика, която... някакси не е блудкава, нито прекалено тъжна, а просто някак като на кино. Ред е на последния филм, който е документален. Група хора разказват живота си. Но имаш чувството, че разказват твоя. И цялата история свършва точно преди да започне да става досадна.

Показват ти режисирани, документални, чернобели, анимационни, български, стари и нови филми. В тях се говори за зъби, овце, войни, изтръгнати сърца, салати, зомбита, музика, футбол и какво ли още не. А ти седиш срещу тях, гледаш и слушаш.

Късометражните филми са истински. В тях не можеш да разчиташ на специални ефекти. Разполагаш с двама-трима актьори и ограничен откъм място и ресурси декор. Трябва да избереш въздействаща музика. Нямаш час и половина, в които да разказваш и обясняваш. Трябва да покажеш смисъла в няколкото минутки, които имаш. Винаги съм се чудила как го правят.

След всяко клипче, естествено, се изнизват десетина реда с надписи, но ти никога не се замисляш, че това са хората, от които зависи всичко, което гледа преди малко. После щрак! лампите светват и ти излизаш и позволяваш на студения град да те погълне. Само че не си същият. По-различен си.

Десислава Гичева

Няма коментари:

Публикуване на коментар