След протеста пред Народното събрание бяха арестувани над 150 души. ФАКТ.
Имаше бити не само агресори, но и мирно протестиращи граждани. ФАКТ.
Над петдесет души са потърсили медицинска помощ. ФАКТ.
В столичните районни управления задържаните са карани да подписват документи, че не желаят медицинска помощ, не желаят адвокат и не желаят да бъде съобщено на техни близки, както и че няма да участват в антиправителствени прояви, митинги и шествия. ФАКТ.
Повече от две трети от протестиращите не са знаели, че протестът е прекратен със заповед на столичния кмет, поради заплаха от взривно устройство. ФАКТ.
В първия ден загражденията бяха свързани със свински опашки, а на следващите дни с метални скоби. ФАКТ.
Един мъж е починал от инфаркт в столично РПУ. ФАКТ.
Лични данни на гражданите бяха записвани на пропускателните пунктове на вторият ден от протеста. ФАКТ...
Днес София осъмна в ледената прегръдка на зимата. Сега, тук, на площада пред сградата на парламента, хапещият студ не прави вече впечатление. Часът е единадесет и половина, тълпата е огромна, чуват се освирквания и скандирания. Странен прилив на енергия, почваш да викаш и ти. Някъде пред себе си чувам размирици, виждам над главата си прехвърчащи снежни топки. Служителите на реда са строени компактно, с каски и щитове срещу народа.
Минава дванадесет, все по-ясно се усеща напрежението във въздуха, подклаждано от безредиците. Снежните топки стават повече и по-чести, жандармерията се раздвижва, отговаря на групичката екзалтирани младежи от страната на ул. „Раковски”. Тълпата отстъпва, после се втурва назад, следвана от представителите на закона. Паника. Не знаеш къде отиваш, знаеш само, че трябва да се махнеш от там, където си, възможно най-бързо. Блъскаш се, дишаш учестено. Някой до теб пада. Като стадо, гонено от хищник. Тълпата е разгневена, вика, хората ме блъскат напред. Нов щурм на жандармерията, за няколко секунди си притиснат от двете страни и се бориш да излезеш вън от създалото се меле. Измъкваме се и тръгваме към друга посока, не можем да се върнем обратно, кръгът на защита около сградата се е разширил. Поглеждам към паметника. Отново тласък на груба сила избутва протестиращите. Полицията навлиза. Сякаш залива вълна. Изтикват ни към улица „Шишман”. Няма път назад.
Алтернативен маршрут, за да разберем какво се случва. Жандармеристите почти обхващат площада по протежението на тротоара. Полицаите са със стоманени лица, в очите им се чете твърда решителност да разгонят хората. От някъде се чува, че имало сигнал за поставена бомба, затова ни разпръскват. Питам се, защо така грубо? Защо това се чува само като мълва, защо? Говори се още за бити и влачени. Що за начин има властта да евакуира народа си? Протестиращите не знаят всъщност какво става, знаят само че са блъскани. Объркването поражда още по-голям хаос. Виждам момче с кръв по главата. След още няколко крачки, докато тълпата отстъпва пред силата на въоръжените униформени - още едно момче с окървавено лице. Изтегляме се към Ректората, остатъка от протеста е точно по
средата на кръстовището.
Жандармерията подгонва тълпата по “Цар Освободител” към “Орлов мост”. Вижда се как част от протестиращите бягат надолу по “Левски” към “Попа”. Друга - нагоре към паметника, заграждани от полицаи, а основният поток продължава да бяга към кръстовището на “Орлов мост”. Влачат младежи и ги бият, хвърчат предмета във въздуха. Гневни въпроси: „Защо биете децата?!? Защо биете нашите деца?!?”.
Новото място на сблъсък - Цариградско шосе, след Борисовата градина. Протестиращи и жандармерия стоят едни срещу други със жадни погледи. Летят парчета дърво, плочки, метални прътове, ледени късове. Полицията настъпва с цялата си мощ. Пред подлеза срещу езерото ритат момче в краката, за да падне на земята, после го отвеждат по неизвестни причини. 
Около двеста метра след кръстовището на “Орлов мост”, малко преди спирката на Полиграфическия – последен сблъсък, очакван може би петнадесет минути. Силите са неравностойни. Това усилие разгонва последните хора в Борисовата градина, където са били и арестувани много от тях. Споменът за сериозния сблъсък на площада пред Народното събрание ще запомня с потъпканата свобода на словото и волята. И въпросите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар