Българийо!?!

Здравей, България! Реших че съм длъжен да ти напиша това писмо. Сигурно през буквите ще прозират гняв и болка, но аз и не искам да крия, че с това е изпълнена душата ми. Длъжен съм да ти пиша, защото не искам да останеш излъгана. Не искам да останеш жертва на изкривената и платена истина, която "свободните" ни медии щедро посяха сред народа ти. Не искам. Не искам да вярваш на тези, които двадесет години те лъгаха и те превърнаха в просякиня и проститутка, с която всеки може да преспи и да се подиграе. Същите тези - децата на хората с червените звезди на челата, които петдесет години бяха стъпили върху лицето на народа ти с войнишки ботуш. Така бяха стъпили, че го промениха до неузнаваемост, за да бъде днес грозна гротеска на своето славно минало. И отпечатъците от този мръсен ботуш, произведен някъде на изток, и досега не могат да се изличат...

Аз бях там, Българийо! Там, където се бяха събрали надеждата, гнева и волята за промяна на един народ. На твоя народ. На твоите деца. На твоето бъдеще. Бях там. Там, където шепа млади хора с пламък в очите се опитваха да изгонят престъпниците, които те продадоха, за да напълнят бездънните си джобове с някакви стойностни за тях зелени късчета хартия. Повече стойностни от теб и твоята съдба. Повече стойностни от живота на осем милиона българи. Аз бях там. Бях там, където същите тези хора бяха обградили своя остров на блаженството с хиляди каски, щитове, брони и палки. В част от тях сигурно е имало и човеци, но аз видях другата им страна, която беше далеч от човешкото. Бях там, там бяха моите приятели, колеги, там беше млада България. А от вътре с безочливи усмивки и зле прикрит страх крадците и мошениците надничаха плахо зад завесите, за да видят дали не е време да избягат от любовта на народа си, както сториха само месец по-рано. И за да са сигурни, че не е дошъл краят на тяхното безгрижнно съществуване, изпратиха срещу ни няколко хиляди, облечени в черно, бесни кучета. Кучета с палки и щитове, с бронирани камионетки и пистолети, които се втурнаха в тълпата, поваляха, удряха, биеха. Аз бях там. Бях там, когато хората започнаха да бягат и да пищят. Когато жени и старци падаха на земята, а над главите им свистяха мечовете на тези съвременни легионери. Бях там, за да усетя какво е собствената ти държава да изпрати срещу теб и близките ти армия. За да видя окървавените павета, разбитите глави, уплашените момичета и задъханите старци. Бях там, когато ни блъскаха, крещейки, че ще ни избият. Псувайки майките ни, заканвайки ни се, сякаш сме врагове. Бях там, за да видя истинското лице на държавата ни и най-вече на тези, които я управляват. Лицето, което България не можа да види, защото старателно го скриха от нея. И тя повярва. Бях там, за да видя как правителството на "най-корумпираната държава в Европа" смаза младите и будни българи, малкото останали, които искат да променят нещо. Студенти, еколози, земеделци. Дали искащи по-качествено образование, дали искащи Родината ни да не се превръща в бетона джунгла или искащи да могат да обработват земята си достойно. Толкова различни и разнородни, но обединени от общото усещане, че не искат да живеят в тази България. И аз не искам. Затова бях там. Затова ми се искаше да заплюя "народния представител", който каза, че на студентите не им било там мястото. Да заплюя всичките онези "народни представители", които сгазиха народа, когото трябва да представляват. Бях там, когато жените плачеха около окървавеното тяло на мой колега, студент, а полицаите ги дърпаха и псуваха. И мен псуваха. Псуваха всички ни, когато сещу техните палки и щитове се изправихме с "Мила Родино"... Аз бях там, Българийо...

Нашият порив за промяна беше смазан. Брутнално, с кръв. Беше смазан с лъжи и безочие. Беше смазан с перото на платената журналистика, която разказа на народа ни, на майките и бащите ни, как са ни платили, за да бъдем там. Как сме наркомани, хулигани, криминално проявени, фашисти, металисти... Държавата впрегна цялата си мощ, за да скрие истината и да опорочи нашата война срещу тези, които съсипват и нея, и собствения ни живот. И сякаш успя.

Днес България е спокойна...

Българийо!?

Още от автора на www.napredinagore.blogspot.com