Затишие след буря

link style="font-family: georgia;" rel="File-List" href="file:///C:%5CDOCUME%7E1%5CADMINI%7E1%5CLOCALS%7E1%5CTemp%5Cmsohtml1%5C01%5Cclip_filelist.xml">

Полицаи записват личните данни на протестиращите

Следващият ден обещаваше да бъде по-спокоен – хората бяха изплашени от случилото се, а органите на реда бяха много по-подготвени.

Самите ограждения бяха по-стабилни, а жандармеристите изглеждаха доста по-мирни, със свалени щитове и в по-рехави редици. Редовите полицаи също се грижеха за реда, като проверяваха гражданите на пропусквателни пунктове, макар че проверките бяха пресилени и не беше нужно да се записват личните данни на прииждащите. Това се случваше, докато тази информация не се разпространи по медиите.

Самият протест на 15-ти беше тих и мирен. Хората хвърлиха няколко рози и карамфили в краката на полицаите. Отново имаше скандирания за оставка, за промяна. Протестът протече някак вяло и бързо се разпусна. Гражданите останаха там още около два часа, като бавно намаляваха, докато в един момент не се появи жена на възраст, която започна да проповядва на студентите за вярата, войните, поезията и социалното положение. Кулминацията на нейното изпълнение, което разгони повечето останали хора и накара полицаите да вземат решението да пуснат движението, бе когато тя се съблече демонстративно до кръста и показа прелести. Така приключи вторият протестен ден.

Третият и четвъртият ден протекоха по почти еднакъв начин, на музикалния фон на песни от типа на „Another brick in the wall” на Пинк Флойд, „Final countdown” на Юръп, “I want to break free” на Фреди Меркюри, „Колега” на Ъпсурт, „Нека бъде светлина” на Васко Кръпката и други. През двата дни присъстваха и много лица, познати от публичното пространство като Димитър Туджаров – Шкумбата, Васко Кръпката, Дичо.

На 16-ти и 17-ти се събраха малко хора, но все пак повече от предишния ден. Про-тестиращите четоха демонстративно седнали на земята, играеха хорá под звуците на народна музика, пяха, смяха се на остроумните шеги на Шкумбата и се забавляваха. Микрофонът беше даден на граждани, пострадали на 14-ти, на граждани от чужбина, на хора, чувстващи се репресирани от управлението. Мнозина изразиха гневно отношение за събитията от сряда и отново изказаха исканията си. В събота двама малчугани бяха изпратени от майките си да хвърлят карамфили в краката на органи-те на реда, които бяха още по-малко, вече без щитове и каски. На лицата на някои от тях се виждаха и усмивки. Протестът, в желанието си да е възможно най-мирен, заприлича повече на Уудсток през 70-те, отколкото на протест срещу правителството. Заради студеното вре-ме протестите продължиха не повече от два-три часа.

На 17-ти протестът завърши с призива хората да дойдат и на следващия ден в 16.00 часа и да оставят четен брой карамфили. Те обявиха, че протестът продължава в сряда, 21. 01. 2009 г. от 15.00.

На въпроса защо в понеделник и вторник няма да има протести, Адриана Иванова от организация СРОКСОС отговори, че искат да дадат няколко дни за размисъл и почивка на гражданите.

Сега ни остава само да дочакаме сряда следобед и да се надяваме, че събитията от 14-ти няма да се повторят.