Футболистите ни с титла в Истанбул и трети в София

Отборът играе срещу Русе на републиканско

Мъжкият футболен отбор на Софийския университет зае трето място в крайното класиране на студентското първенство в столицата. По този начин възпитаниците на треньора Георги Игнатов си извоюваха правото да продължат във фазата на директните елиминации на републиканското първенство, които ще противопоставят на футболния терен университети от цяла България.

Преди началото на пролетния полусезон нашите момчета имаха редкия шанс за първи път в историята на надпреварата да се преборят за титлата. В крайна сметка малко не им достигна да се окичат със златните медали. Без проблеми бяха регистрирани разгромни
победи над ВТУ (4:1), ВСУ (10:1), МУ (8:1) и НБУ (4:0). Дерби срещата срещу силния състав на АМВР завърши при резултат 1:1, като двата отбора си размениха по едно полувреме. През първата част „полицаите” откриха, но след почивката СУ изравни, а до края изпусна редица шансове да се поздрави с краен успех. Всъщност мачът, който решително препъна момчетата на Георги Игнатов беше срещу традиционно неудобния противник УАСГ, който тази година се свлече назад в крайното класиране. СУ загуби с 0:1, като изнесе най-безличното си представяне за целия сезон. Така в крайна сметка отборът на Алма Матер взе бронзовите медали – на две точки от втория НСА и на три от първенеца МГУ. Четвърти и също с промоция за републиканското остана ТУ. Победа срещу УАСГ на практика щеше да значи шампионска титла за тима на СУ, тъй като при равни точки с МГУ нашите имаха предимството от спечеления директен двубой с „миньорите” – 1:0 още в първия кръг.

Мъничко не стигна на момчетата да станат шампиони. Успехът наистина щеше да е сериозен и да остане в историята. Една конкретна грешна стъпка обаче им попречи. Отборът на УАСГ сяка беше подценен, настроението в колектива беше за лесна, рутинна победа и това се превърна в препъникамък за шампионските амбиции на нашите. При все това трябва да се признае, че втора поредна година СУ прави силен сезон и неизменно намира място сред челниците. Заслужават да бъдат отличени всички състезатели от ядрото на формацията – капитанът Станислав Губеров, вратарят Ивайло Драгиев, защитниците Димитър Ялъмов, Кристиян Бангеев, Живко Желев, Мариян Зоров, халфовете Димитър Чолев, Мартин Илиев, Благомир Александров, нападателите Светослав Кацаров и Ивайло Пантелеев, чуждестранното присъствие в лицето на Николаос Карикис, Трайче Пенков и Реджеп Йегит, разбира се наставникът Георги Игнатов и всички останали, записали повече или по-малко участие в срещите.

Тегленият жребий определи Русенския университет за съперник на СУ в плейофа на републиканското. Двубоят се игра след редакционното приключване на броя – на 28 май в Севлиево. Останалите двойки са МГУ срещу Пловдивски университет, НСА срещу ЮЗУ Благоевград и ТУ срещу ЕКИУ Пловдив. Победителите в тези двубои ще оформят финална четворка, а полуфиналите и финалът ще се изиграят между 1 и 3 юни в града под тепетата.

Като прекрасен завършек на редовния сезон и прелюдия към сблъсъците от елиминационната фаза на републиканското първенство дойде и триумфът на момчетата в ежегодния спортен фестивал в Истанбул. В груповата фаза бяха записани победи над домакините от Богажичи с 4:1 (с голове на Ялъмов – 2, Карикис и Камджилов) и над Сейнт Жозеф (Ливан) с 3:2 (Ялъмов, Губеров и Камджилов), както и равенство 1:1 (Кацаров) срещу университета на Гранада (Испания). В полуфинала беше преодолян тимът на Брашов (Румъния) с минималното 1:0 (Ялъмов), а на финала отново бяха повалени домакините от Богажичи след равенство 0:0 в редовното време и победа 4:2 след изпълнение на дузпи. Точни от бялата точка бяха Ялъмов, Губеров, Кацаров и Здравков, а вратарят Драгиев спаси две дузпи. Димитър Ялъмов се изяви като умел голмайстор с цели пет попадения в противниковите врати. Така в третото си участие на майския фест, след досегашни второ и пето място, СУ най-накрая се поздрави с отличието за най-добър отбор на турнира.

Така един успешен футболен сезон е към своя край, макар и да остава чувство на разочарование от изпуснатото първо място в столичното първенство. Но пък титлата в Турция ознаменува добрите игри на момчетата и даде надежди за призово място и на републиканското първенство.



Ангел Иванов

Още...

Културолог матира конкуренцията

На 17 май в клуб ресторант „Яйцето” се получи необикновено раздвижване и суетене – започваше ежегодният турнир по шах, организиран от Студентския съвет на СУ „Климент Охридски”. Уютният и същевременно тържествен вид на залата спомогна за приятното протичане на турнира. Желаещите да се включат бяха 49 и се оказаха повече от предвидените места. Въпреки това всеки получи своя шанс да се изяви пред черно-бялата дъска. В 16.00 часа часовниците бяха включени и ускореният шах започна.

Международни шампиони се оказваха лице в лице с аматьори, но именно това беше очарованието на състезанието. То продължи почти четири часа и завърши с най – напрегнатите последни четири партии, които определиха победителите. Призът гросмайстор грабна Христо Велчев, 4 курс Културология, след оспорвана партия с Владимир Тошев, 1 курс, Право. Третото място заслужено получи една от трите достойни представителки на нежния пол - Мария Владимирова, 1 курс Публична администрация,
следвана от колегата си от 4 курс Георги Матеев. Вечерта завърши с грамоти, купи и почерпка. Информация за пълното класиране може да намерите на http://students.uni-sofia.bg/.

Косара Белниколова
Още...

Фехтовката не е само за аристократи

Фехтовката в СУ няма нужда от реклама: всеки, който се е опитвал поне веднъж да стигне до заветните списъци с групите, знае, че местата за този спорт свършват за отрицателно време. И ако мотивите за решението ви са били, че хич няма да си давате зор, длъжни сме да ви разочароваме - фехтовката не е правилният избор за: хора със слаби колен, хора, които успяват да намерят и да се блъснат в единствения уличен стълб, хора, склонни към самоубийство, зиморничави хора (залата си пада студеничка), дезориентирани хора... Мъничка утеха: пишещата тези редове притежава всички гореизброени достойнства и не само, че не е убила никого (засега!), а и дори е отличничка с рапирата.

При все това, фехтовката в Алма матер има какво да предложи дори и на най-апатичните и предубедените – стига да се справят с откриването на залата (в стадион „Академик“ до зала „Фестивална“). До нея се стига като изкачите нещо като кула, която не е много добре осветена, но какво пък – знаем, че фехтовката е аристократичен спорт.

Като изключим няколкото дребни неудобства (като скосения таван и съблекалните в залата), занятията по фехтовка протичат много приятно. И двамата преподаватели – гл.ас. Филип Шабански и Жеко Маринов - са изключително разбрани и приятни личности, които освен, че ще ви запознаят с АБВ-то на спорта (като как се стои в правилен ангард, разликите между шпага, рапира и сабя, четири от основните защити, защо левичарите са по-привилегировани във фехтовката и още много), ще ви развличат със забавни истории. Ще разберете, че сценичният бой от „Дон Жуан“ в Народния е мислен именно от тях и че Деян Донков е истински запален по сабята (все още не сме го засичали в залата, но вие може да имате повече късмет). Ако идвате в някоя от следобедните групи (понеделник-четвъртък от 14 и 15 часа), може да имате шанса да се насладите на истински бой между преподавател и някой от напредналите ученици – вярно, не е толкова зрелищно като по филмите, но там пък има монтаж. А и е доста по-трудно. Но и вие няма да минете, без да се поизпотите: тренировката задължително
включва десетина обиколки на залата плюс няколкоминутна разгрявка. Ако все пак изберете фехтовката, няма как да сбъркате, защото излизането с усмивка и положителни
емоции от залата е гарантирано.

Елена Геренова

Още...

Непобедими на маса и полови атлети се борят за купата на ФМИ

Рекордните 28 отбора участваха в турнира

Футболният турнир за купата на ФМИ се проведе за трета поредна година. Този път в него участваха рекордните 28 отбора, разпределени в 7 предварителни групи. Всички тимове носеха колоритни имена, като ЯдениеИПиенние, Половите Атлети, Непобедими на маса, Съмтаймс уин, съмтаймс люн. В състезанието се включи дори и Образцовата математическа гимназия от Пловдив, представена от 10 футболисти, които стигнаха до осминафиналите. Кървавите мачове се играха на терените в ж.к. Дървеница и в Студентски град, предоставени за безвъзмездно ползване от Столична община.

Идеята за футболен турнир на ФМИ дошла преди 2 години на студента по информатика Емилиян Кадийски. „Тогава си мислех, че във ФМИ могат да се съберат поне 8 отбора по футбол и да се направи турнир. За моя изненада се записаха 21 отбора и трябваше първо да се разпределят по групи.”, казва организаторът на състезанието. През 2009 турнирът се провежда за втори път с 24 тима и се превръща в нещо като традиция за Факултета по математика и информатика. Първите две години спонсор на инициативата е Факултетният студентски съвет, но за тази година организаторите успяват да намерят и генерален спонсор – фирма Телерик. Това дава възможност да бъде осигурено всичко необходимо за турнира – купи, медали, топки, отличителни потници, та дори и лекари и професионални съдии.

До редакционното приключване на броя не бяха изиграни полуфиналите и финалът. Победителят е някой измежду четирите полуфиналиста - Непобедими на маса, Четата на бай Георги, Ораган Гацово и ЯдениеИПиенние. Но кой точно ще вземе купата няма толкова
голямо значение. По-важното е хубавата традиция да не спира дотук. „Турнирът представлява голям интерес за студентите и се надявам да има кой да го организира след като аз завърша.”, признава Емилиян Кадийски. Ние също се надяваме всяка година все повече претенденти да спорят за купата на ФМИ.

Тодор Ковачев
Още...

Аеробика в мръсни зали

Когато трябваше да запиша някакъв спорт, бях на мнение, че ми трябва такъв, който да е забавен, ненатоварващ, но същевременно стягащ тялото. Реших, че това е аеробиката. Както при повечето спортове в Софийския университет, залите за аеробика се намират в спортен комплекс „Академик". Състоянието им обаче е меко казано кошмарно, може би най-вече заради миризмата на вкиснати чорапи и мръсотията навсякъде. Постелките от дунапрен също „ухаят”, да не говорим за тяхното качество - някои са ужасно окъсани и са най-малко на 4-5 години. Как нормален човек може да легне на нещо такова и да бъде горд, че се е записал на такъв спорт? Освен това, през зимата отопление просто няма, и тъй като залите са големи, шансът ти да не замръзнеш е постоянно да се движиш. В добро състояние са единствено съблекалните, защото са ремонтирани.

Първоначално имах представа за аеробиката като спорт, в който се движиш под звуците на музика, но представите ми се разбиха. Почти никога(с изключение на 2 пъти) не са ни пускали музика. Но може би това зависи най-много от преподавателя, защото момичетата, които са при другите треньори твърдят, че имали музика на всяко занятие. И въпреки всичко това аз се радвам, че съм на аеробика, защото нашата преподавателка ни натоварва изключително много и след 40 минути аз се чувствам напълно изтощена,
а 1-2 дни след това (ако съм направила всички комбинации) имам мускулна треска. Очакванията ми, поне за натовараването, се сбъднаха, защото исках да сваля някое и друго кило. Е, за един път в седмицата нищо не може да се постигне, но всички могат да ходят колкото пъти поискат. За аеробиката са необходими обичайните 10 присъствия на семестър. През цялата седмица има различни треньорки, които са на разположение от 9 до 17-18 часа. Изпитът се състои в това да изпълниш дадена серия от упражнения, които да си запомнил в съответния ред.

Колкото и приятно да е обаче изпълнението на тези упражнения, от друга страна е просто ужасяваща непоносимата миризма и мръсотия в залите. Призивът на тези, които искат аеробиката да продължава да е техният спорт, е залите и постелките да са по-добре поддържани и да има отопление през зимата.

Стефка Добрева
Още...

Арсенал пак ни заблуди, че може да постигне нещо

Тимът намери нов начин да се провали

Любителите на английския футбол знаят, че с пролетта идват кокичетата, затоплянето, птичките и провалът на сезона за Арсенал. Всяка година някъде по това време възпитаниците на Арсен Венгер са принудени да признаят, че и този път ще останат
без трофей, но твърдят, че са придобили много опит и следващата година имат амбиции и възможности за титли, купи и слава. Всъщност всеки следващ сезон артилеристите намират все по-жестоки начини да се самоунищожат, и то след като са заблудили себе си и околните, че имат реален шанс за нещо голямо.

Така стана и в сезон 2009/2010. Арсенал започна с гръмкото 6:1 срещу Евертън в първия кръг на Висшата лига. Новият централен защитник Томас Вермаелен се оказа прекрасно попълнение, отборът по традиция играеше красиво и резултатно, бъдещето беше светло. Облаците над Арсен Венгер се сгъстиха след тежката контузия на топ нападателя на тима Робин ван Перси. Въпреки, че холандецът щеше да отсъства няколко месеца, френският мениджър се отказа да търси нов нападател през зимния трансферен прозорец. Вместо това, Венгер заложи на датския стълб Никлас Бендтнер и докара
сърцетуп на феновете на отбора. През януари започна традиционната колебливост в резултатите на Арсенал и отпадане от Стоук Сити за купата на Англия. През февруари вече всички ги бяха отписали след като загубиха безславно в първенството от преките си конкуренти за титлата Челси и Манчестър Юнайтед.

И тук дойде неочакваната надежда за изстрадалите топчии. Въпреки няколкото тежки загуби, футболистите се стегнаха и започнаха да бият наред, възползваха се от грешките на Манчестър и Челси и запазиха третото си място в лигата, на минимална точкова разлика от първите две места. Някои дори ги обявиха за фаворити за титлата,
предвид лесната им програма до края и директния мач между Челси и Манчестър. Междувременно, Арсенал отстрани Порто в Шампионската лига след знаменито 5:0 в реванша. Всичко това накара привържениците отново да повярват, че това е сезонът на Арсенал. Отборът се надигна, когато беше паднал и изглеждаше готов на всичко.

Но лошият късмет на топчиите отново напомни за себе си и ги изправи срещу страшилището на Европа Барселона в четвъртфиналите на Шампионската лига. Превъзходството на испанския гранд беше смазващо и в двата мача, така че отпадането
от този съперник дори не беше възприето като чак такава трагедия. А и Арсен Венгер вече можеше да се концентрира върху титлата в Премиършип.

Склонността на Арсенал да се проваля се прояви в тежък момент – 5 кръга преди края на първенството, в мача срещу големия съперник Тотнъм. Артилеристите не бяха губили от този противник в последните 11 години, но точно когато трябваше да покажат шампионска игра паднаха с 1:2. „Дотук бяхме. Не можеш да губиш такъв мач, ако искаш да станеш шампион.”, призна Арсен Венгер. За да потвърдят тези думи, футболистите му направиха един от специалитетите си в следващия кръг – болезнена загуба от слаб отбор в задължителен за взимане мач. Уигън ги отвя с 3:2, след като 10 минути преди края резултатът беше 2:0 за Арсенал и те кротко доиграваха срещата.

Трагикомичната случка означаваше край на още една драматична за Арсенал приказка. Въпросът е дали бъдещето ще разкрие някакъв изход от този порочен кръг.

Тодор Ковачев
Още...

40 ентусиасти полетяха с орлите по Великден

Старопланинските върхове и баири станаха дом на първото национално състезание по парапланеризъм „О, Габрово” на 3, 4 и 5 април. 40 пилоти от цялата страна зарязаха великденските трапези и козунаци, за да гонят вятъра из небесата над централна България. Победител в състезанието стана Георги Иванов от Габрово с прелетени общо 103.6 км за трите състезателни дни.

Ако и на вас ви се иска да видите света от птичи поглед, съвсем не е нужно да сте професионалисти в този спорт. Можете да летите и като пасажер в тандемен полет. Удоволствието ще ви струва към 100 лв., но определено не е за изпускане, а усещането е уникално. Разбира се, можете да решите самостоятелно да си трошите главата и да се оръсите стабилно за екипировка и курсове, но този вариант не е чак толкова препоръчителен. Всъщност парапланеризмът носи достатъчно емоции и когато си здраво стъпил на земята и просто съзерцаваш летящите. Всичко за парапланеризма и хората, които се занимават с него, можете да откриете на www.skynomad.com.

Десислава Гичева


Още...

Фиеста за катерачи под купола на СУ

За едни 14 февруари е ден на влюбените, за други е празник на виното. Но за тези, които в неделя бяха на стената в северното крило на ректората, без съмнение датата остана празник на катеренето. Там се проведе шестата международна боулдър среща в Софийския университет. Още от 10 сутринта най-големите „кучета” на катеренето в България и няколко чужденци вече мереха сили по предварително подготвените маршрути. Въпреки хладното време навън в залата кипеше гореща спортна атмосфера сред викове и кълба магнезий, вдигани от над 40 участници от различни възрасти. Всеки, който се бе записал, разполагаше с цялото време до късния следобед, за да прави опити по маршрутите в произволен ред. Така основната идея бе не в конкуренцията, а присъстващите да обменят опит, да се забавляват и да общуват по между си. Събитието нямаше състезателен характер, но трениралите здраво все пак държаха да покажат какво могат, за да бъдат по-напред в крайното класиране.


Наредени бяха четиридесет и два боулдър проблема (къси маршрути от по няколко движения с екстремна трудност) в различни цветове, а по тях се опитваха да преминат катерачи от всички краища на България плюс румънски и гръцки спортисти. И тази година зад организацията на срещата и подготовката на боулдърите стояха радетелят за катерене в София Явор Панов и няколко от ветераните на този спорт от страната. Тук трябва да се отбележи и пълното съдействие на Софийски университет.

В края на спортния ден организаторите бяха подготвили демонстрация на катерене по пет допълнителни свръхсложни проблема, които трябваше да определят победителя. Присъстващите имаха възможността да наблюдават ожесточено и атрактивно катерене.
Преминаването по изключително малките и обли хватки на финалните маршрути изглеждаше като „мисия невъзможна”, а скоковете и силовите движения по тях – истинско чудо. Това може би беше и най-забавната част за публиката, която насърчаваше борбата на уморените, но амбицирани катерачи с викове и бурно ръкопляскане.

Срещата на стената в Софийския университет завърши с шумно парти в един от близките барове. Всеки от изкатерилите се през деня имаше шанса да се наслади на хубава музика, танци и хладна бира.

Стоян Ненов


Още...

Заверете семестъра на тенискорта

Не е лоша идея да изберете тенис на корт за ваш спорт в университета. Независимо дали сте играли преди или тепърва ще се учите, СУ предлага добри възможности за практикуване.

Кортовете се намират до Физическия факултет на бул. „Джеймс Баучър”. Въпреки че не са идеално поддържани, те са в съвсем прилично състояние. Към края на миналата година
беше поставен балон над тях и там вече може да се играе и през зимата.

Ако сте начинаещ и тепърва подхващате ракетата, мястото ви е на първия корт, където треньорите учат студентите на задължителните неща в тениса. Ще заучавате движенията на основните удари – форхенд, бекхенд и волета, ще може да се пробвате и на сервис, като понапреднете. Взискателните треньори рядко позволяват скатаване и при добро желание от ваша страна може да извлечете голяма полза от тях. Не е за подценяване, че все пак безплатно ви се предлагат ракета, корт и треньор, а от вас се очаква само старание.

В случай, че вече умеете това-онова в тениса и искате да поразцъкате, имате няколко свободни корта на разположение. От останалите студенти почти винаги се намират желаещи за спаринг, а ако имате късмет, може да случите на истински добър противник.
За да ви се брои присъствие, трябва да играете един час, но нищо не ви пречи да останете и повече, както и да ходите повече от веднъж седмично. Кортовете са на разположение за студенти между 9 и 12 всеки делничен ден. Това ги прави удобни за посещение преди обедни лекции, но може да се окаже проблем, ако имате учебни занятия всяка сутрин. За да получите заверка, са ви необходими 10 присъствия на семестър, но може да минете и с по-малко, с уговорката, че ще си наваксате пропуснатото.

При всички положения тенисът е един от спортовете, които университетът поддържа успешно. А малко тичане след топка рано сутрин би ободрило всеки студент.

Тодор Ковачев


Още...

Журналистите пренебрегват тениса на маса

Теодор Александров е амбициран да стане национал

Темата за тениса на маса не е особено актуална за масмедиите в България. За съжаление, този спорт с традиции у нас и големи успехи на нашите състезатели остава в сянката на по-комерсиалните спортове. За да коригираме донякъде тази несправедливост, от спортната редакция на вестника отидохме при състезателите, за да чуем и тяхното мнение по въпроса. Теодор Александров е от младото поколение състезатели, роден на 20 август 1992 г. във Варна. От 2001 г. се състезава за варненския клуб ,,Корабостроител Булярд 92”. Участвал е на четири европейски първенства и няколко международни Open състезания. Всеки негов ден е подчинен на строго разписание – сутрин на училище, следобед в залата – без изключения. Тази година ще започне да се състезава при мъжете, повечето от които вече са се изправяли срещу него. Улавям го задъхан и зачервен в паузата между две срещи на шампионската лига в зала "Дианабад", където любезно се съгласява да ми даде интервю.

Как се запали по тениса на маса?
- Майка ми ме заведе в залата, когато бях на 9 години. Имам по-голям брат, който вече тренираше, но аз не исках, футболът тогава ме влечеше повече. Но след две седмици се запалих и започнах да ходя всеки ден. Първата треньорка ми беше Нина Йоцова.

Всеки ден ли си в залата?
- Да, след училище.

Къде учиш?
- В професионалната гимназия по икономика ,,Иван Богоров” във Варна.

Ще продължиш ли да учиш, след като завършиш гимназията?
- Да, според мен най-важното е човек да има добро образование, чак тогава е спортът.

Кой е твоят най-голям професионален успех?
- На европейското първенство за юноши в Италия (2008 г.) постигнах баланс 11 победи и 2 загуби, а на Балканиадата (2009 г.) се класирах на 5-8 място.

Имаш ли бъдеще като професионален състезател в България?
- Да, мога още да се развивам тук, но после ще трябва да се състезавам в чужбина. Но засега мисля да остана тук, поне докато завърша гимназията, пък за после ще му мисля.

Какво според теб е нивото на материалната база в България?
- Направо трагично. Няма и запалени треньори, които да търсят деца, таланти. Най-лошото е, че в цяла България има само три-четири зали, в които могат да се провеждат нормални тренировки.

Много твои колеги и специалисти са единодушни, че заплатите на треньорите са унизително ниски и това допълнително ги демотивира?
- Да, за съжаление това е реалността, според мен трябва да се обърнем към спонсорите, за да намерим повече средства и за треньорите, и за тренировъчния
процес. Просто е време някой да се заеме с търсенето на спонсори.

Ти участва и на юношеското европейско в Италия. Какви са впечатленията ти от турнира?
- Аз съм участвал на четири европейски състезания, и на четирите организацията
беше уникална, атмосферата е невероятна, кара те да се чувстваш наистина добър състезател, чакаш всяка една среща да започне и да дадеш най-доброто от себе си.

Как медиите отразяват тези турнири, има ли голям интерес към тях?
- Има доста журналисти, винаги са поне три-четири телевизии, отделно всяко състезание цялото се предава по специализирана спортна медия. Така е на всяко състезание, не само на европейски и световни първенства. Всеки Оpen, на който съм бил, е бил отразяван пряко. Унгария, Чехия, Германия и др. имат специални телевизии само за тенис на маса.

По-добре ли са подготвени чуждите състезатели спрямо нашите според теб?
- Определено да. Първо, те имат поне пет-шест лагер-сборове в годината, където играят всеки срещу всеки; второ, всеки състезател има няколко треньора, с които работи определени техники, а това е от решаващо значение за крайния резултат.

Популярен ли е сред децата в България тениса?
- Не, всяко дете гледа спортовете, излъчвани по телевизията, а в България къде децата могат да видят тениса? Дори на републиканското за мъже и жени няма нито една телевизия или вестник.

Какво искаш да постигнеш занапред?
- Имам още една година в гимназията, смятам да я завърша. Дотогава ще играя за моя клуб ,,Корабостроител 92” и ще гоним титлата за мъже. Ще наблягам и на подготовката си.

Планираш ли да участваш в международни състезания тази година?
- Трябва да покажа, че мястото ми е в националния отбор, като хубавото е, че тази година имам много състезания.

Какво е нужно, за да си силен и да побеждаваш?
- Стабилна подготовка и концентрация преди всеки мач.

Какво ще посъветваш хората, които за първи път попадат в залата?
- Да гледат внимателно добрите състезатели, как се държат във всяка ситуация и да се учат от тях. Така се напредва.

Кой е любимият ти тенисист?
- Калиникос Креанга (Гърция).

Федерацията даже няма спонсор

Българският национален отбор по тенис на маса няма официално подписани договори за спонрство. Само една банка и една фирма подмогат националите ни и то неофициално.
Годишният бюджет на федерацията е 185 000 лв., които на този етап са крайно недостатъчни. Заплащането на треньорите и специалистите е смехотворно, материалната база е в окаяно състояние, липсва инвестиция в кадрите. Ако тенесистите ни не се състезават за чуждестранни отбори, кариерата им в България е обречена. През май 2009 г. група ентусиасти основават сайта tabletennis-bg.org, където в тематични отдели е събрана информацията за тениса в България и по света. На свои разноски модераторите на сайта актуализират и отразяват тенис-успехите на българските и чуждите тенисисти.
Благодарим за любезното съдействие на http://tabletennis-bg.org/ при изготвянето на материала.

Наум Мороз


Още...

Направиха рампа за сноуборд през лятото

Ако снегът тази година не е достатъчно, ако не ви остане време да отидете до Витоша, ако много ви се кара сноуборд – мястото е магазин Sportrax в Младост 1. Там са изградили рампа специално за сноуборд трикове на рейл и фън бокс. Рампата е снабдена със специална настилка, благодарение на която не се налага да чакате снегът да навали и можете да тренирате триковете си през цялата година. Ползването на рампата е безплатно. Може да наемете екипировка и учител, ако сте нови в занаята, а каската е задължителна и от магазина могат да ви я дадат безплатно. Карането е невъзможно единствено между 2 и 4 часа следобед, тъй като според наредбата на общината това е време за почивка и трябва да се пази тишина на съседите. ;)

Ваня Богданова
Още...

Футболистите на СУ с шанс за титлата

Тимът е само на три точки от лидера, бие и на футзал

Завърши полусезонът в студентското първенство по футбол. В последния си мач за годината отборът на Софийски университет победи този на ХТМУ с 2:0. Головете отбелязаха Иванов от дузпа през първото полувреме и Чолев в края на мача. Възпитаниците на треньора Георги Игнатов категорично надиграха своя опонент, но многото пропуски ги лишиха от по-изразителна победа.

Така СУ ще зимува на трето място в таблицата със спечелени 10 точки от 5 мача (три победи, един равен и една загуба). Със същия актив са съставът на Датския колеж, който тази година се представя изненадващо силно, след като в последните години беше традиционен аутсайдер в надпреварата, както и формацията на МГУ. На първите две места са УНСС (по-добра голова разлика) и ТУ с по 13 точки. Важно е да се отбележи, че СУ има мач по-малко от лидерите, след като двубоят от първия кръг с УАСГ беше отложен и ще се играе напролет. Освен това в директните срещи със зимните първенци момчетата не се посрамиха – завършиха 0:0 с УНСС и разгромиха ТУ с 5:2 в най-добрия си мач за полусезона. Прави впечатление незавидното място в класирането, на което остана НСА – на точка зад СУ, макар и сблъсъкът с момчетата от Спортната академия да бе загубен тежко с 0:3. Многото равни мачове обаче отредиха тази позиция за футболистите на спортната академия.



През пролетния полусезон предстоят седем мача за момчетата на Георги Игнатов. Програмата показва, че те ще са с по-леки противници с изключение може би на Датския колеж и „полицаите” от АМВР. Тимът успя да набере добър точков актив от срещите с добрите отбори в групата и при една победна серия напролет може да се мисли за изключително успешно крайно класиране. СУ никога в историята си не е печелил студентското първенство в София, но ето че сега има реален шанс. След като изпрати миналогодишния сезон повече от успешно с класиране на трето място в областната
надпревара и отпадна на ¼-финал в републиканското първенство, сега отборът отново се е прицелил високо. Класиране сред първите четири в София отново ще изпрати тима на републиканското.

Освен това в края на 2009 г. се изиграха два мача от груповата фаза на традиционния студентски зимен турнир по футзал, който този път ще продължи и през втората половина на януари 2010 г. В тях СУ завърши наравно 1:1 със състава на ВУЗФ, който не участва в първенството на голям терен, и победи Датския колеж с 5:3. Предстоят още два мача в групата срещу УАСГ и ВТУ, като първите три отбора продължават на четвъртфиналите.

Не на последно място в равносметката за този полусезон отбелязваме и третото място, което момчетата завоюваха на престижен турнир в зала в италианския град Милано.

Напролет предстоят нови битки по всички фронтове. Пожелаваме на отбора победи и красива игра.

Ангел Иванов


Още...

На рефера с любов...

Едно от най-колоритните неща в българския футбол е отношението към съдиите. Гневът към мъжете в черно има силата да обединява и заклети врагове, да генерира неконтролируеми истерии и да предизвиква незабравими изказвания. Това се случва вече доста години и лека-полека оправданията със съдиите се превърнаха в клишета. Всички свързани с футбола, от фенове до президенти, се надпреварват да оценяват работата на съдийската бригада с до болка познати фрази. И тази година съдийството беше най-коментираната
тема. По-важна от играта на отборите, резултата, терена, голмайстора... По този повод „Свободен вестник” събра някои от любимите на треньори, шефове и футболисти оправдания
със съдиите след мач:

„Съдията свири 60:40, даже 70:30 в полза на противника”


Според представата на футболните ни деятели съдията трябва педантично да мери всяко свое отсъждане в полза на единия и другия отбор, за да поддържа заветния баланс 50:50. Реферът е длъжен да поддържа равен броя на отсъжданията си в полза на всеки от тимовете. Ако той се провали в тази задача, винаги се намира кой от щаба на ощетения отбор да го упрекне. Все пак футболните ни деятели са хора с повишена чувствителност и един такъв нарушен от съдията баланс не може да им убегне.

„В нашия отбор имаме претенции за няколко спестени картона на противникови
футболисти. Освен това всички спорни положения в центъра ги свиреше в тяхна полза. За капак страничният съдия от близката страна спря две наши голови атаки със съмнителни засади.”

Непосветените в дебрите на нашия футбол биха сметнали подобно изказване за дребнавост. Всъщност, футболните ръководители осъзнават колко равностойни са отборите у нас и как мачовете се решават от дребните детайли. Един неотсъден тъч от немарливия помощник рефер може да закопае всеки отбор. Затова и най-малките недоглеждания на съдийската бригада трябва да им бъдат посочвани, за да осъзнават отговорността си и непрекъснато да подобряват работата си.

„Съдията ограби труда на момчетата и в момента те плачат в съблекалнята.”

Много треньори играят ролята на бащата-закрилник и не могат да останат безучастни, когато футболистите им са грубо обезчестени. За жалост, конкретното тъй сърцераздирателно оправдание се използва под път и над път и вече трудно може да трогне някого. Все пак продължава да се използва от романтици в по-долните дивизии.

„По принцип не коментирам съдийството, но този нагъл чернодрешко ни обезглави
ритуално. Днес играхме срещу 14 души, не отговарям какво ще се случи ако реферът
стъпи отново на този стадион. По този начин футболът ни няма да се оправи. Тия момченца от БФС...”

Във футбола ни ги има и вечните борци за справедливост, които силно любят и мразят. Те не могат да понесат съдийска подигравка без да се разлютят в подобна дълга тирада и да стоварят върху журналистите плюнките на праведния си гняв.

„Дис бритиш хомосекшуъл броук дъ гейм”

Безсмъртната реплика на Тодор Батков е нъмбър уан сред изказванията срещу съдиите. В нея се крие категоричната закономерност в сексуалните „убеждения” на всеки уважаващ себе си рефер. Макар и насочена конкретно към Майк Райли, фразата се е превърнала
в нещо като химн на всеки потърпевш от съдийска неправда.

Тодор Ковачев


Още...

Обикнете туризма

Първият път, когато споменaх на приятелите си какъв спорт съм записала, те ме погледнаха снизходително, но сега съм сигурна, че ми завиждат благородно. Голям процент студенти записват туризъм, защото местата в другите спортове вече са заети, но почти никога не съжаляват.



Първите часове минават в теория и се провеждат в Борисовата градина. Що е азимут, хоризонтали, мащаби... ето такива неща, които всъщност са доста важни при непредвидени ситуации в планината. После идва и ред на практиката. Ако човек успее да преодолее ужасните задръствания и да стигне в уречения час в покрайнините на София (предимно Симеоново или Драгалевци), удоволствието е гарантирано. Солидна групичка студенти потегляме бодро по някой предварително избран маршрут в привлекателната Витоша. Само след пет минути ходене гледката се е променила до неузнаваемост - борове, тишина и чист въздух. По-големите ентусиасти припкат напред, а останалите спокойно си ходят и споделят събития от изминалата седмица. Понякога се избират и по-тежки маршрути, но накрая винаги има почивка - някоя пейка или заслон (за жалост, времето е ограничено - общо час и половина). Слизането е по-лесно и неусетно отново си на познатата спирка и чакаш търпеливо съответния рейс, който да те върне в сърцето на града.. Хорариумът е десет часа присъствие, опциите са почти всеки ден сутрин и следобед. Що се отнася до изпита - състои се в преминаване от точка А до точка Б за определено време, което в никакъв случай не е страшно.

Косара Белниколова


Още...

Трансферите на Левски и ЦСКА са приказки от 1001 нощ

Двата български гранда се превърнаха в сергии, играят на „тука има тука нема“

Трансферите през зимната пауза на Левски и ЦСКА са досущ като приказки от 1001 нощ. Красиви истории, силни отбори, сигурна титла, мечтани играчи – с това може да се определи накратко положението и в двата клуба.

Веднага след като завърши първият дял на родния футболен шампионат, двата гранда в България започнаха да се облизват за нови играчи от нашенски отбори. Интересното е, че и Гонзо, и Любо Пенев погледнаха към едни и същи играчи, например Мирослав Антонов
и Борис Галчев. И двамата наставници търсят нови кадри, които да освежат или нападение, или халфова линия, или да заздрави защитния вал. В надпреварата се включиха Черно море, Черноморец и Славия, единствено Литекс ще заложи на настоящия си състав и ще гони титлата с Нифлор, Христо Янев, Дока и компания. Вили Вуцов успя да привлече в редиците си универсалния играч и цел на грандовете Даниел Пеев, а Краси Балъков се стреми с всички сили да привлече бразилеца от Локо (Пд) Даксон да Силва.



В крайна сметка Георги Иванов успя да уреди нападателя на Спортист Своге Миро
Антонов, известен с прякора си Малкия Чилик. Той дори ще носи същия номер (19), с който се подвизаваше и таранът Чиликов преди години на „Герена“. Освен него на стадион „Георги Аспарухов“ акостира и легендарният халф Сашо Александров – Кривия. Феновете го посрещнаха с противоречиви чувства, тъй като политиката на Гонзо за подмладяване на отбора отиде в съвсем различна посока. Но, като се замислим, точно Кривия е подходящ в момента за Левски, защото шампионите имат нужда авторитет в средата на терена, който да помага и в защита. Георги Иванов обеща чужденстранни класни попълнения. Дали ще се стигне до това времето ще покаже, а също и желанието на собственика Тодор Батков да даде пари за такива футболисти.

По този въпрос адвокатът се опита да замаже финансовото положение в клуба, като едва ли не заповяда на Гонзо да продава сините звезди, а парите от евентуалните трансфери да влязат в касата на „Герена“. Интереси имаше към Дарко Тасевски, Живко Миланов, Георги Сърмов и Христо Йовов, но засега до нищо конкретно не се стигна.

В лагера на вечния враг ЦСКА положението е почти идентично. Скандалите на „Армията“ са една от причините да се търсят нови отбори на част от армейците, като в същото време целта е да се привлекат нови, класни играчи. Футболистът на Пирин Борис Галчев е сред спряганите имена. Другите почти сигурни „новаци“ при 31-кратните шампиони на страната са македонският национал Игор Митрески и румънецът Даниел Панку. От „Българска армия“ се бориха и за подписа на тарана на Олимпик Марсилия Елиът Гронден, но той отхвърли тяхната оферта и се обвърза с друг тим. На ЦСКА много липсват Иван Стоянов и Маркиньос, които правят разликата с останалите съперници, но тимът се нуждае от здрава и стабилна защита. Попов и Виданов са двойката централни
бранители, заради които се стигна до нелепи поражения и загуба на точки в първенството.

За Тодор Тимонов и Кирил Котев имаше оферта от чилийския гранд Коло Коло, Мишел Платини е спряган за корейски отбор, а Костадин Стоянов за отбори в Украйна и в Англия. И отново всичко е заради запълване на дупки в бюджета и покриване на различни дългове.

Двата български гранда се превърнаха в сергии, играят на „тука има, тука нема“ и ако някой надцака другия, толкова по-добре. А целта е една – участие в европейските
клубни турнири, където още дълго време ще се излагаме и ще оправяме головата разлика на другите отбори. Защото един тим се гради с търпение и постоянство, а не на всяка цена да имаш всичко на секундата. А Левски и ЦСКА ще продължават да се кичат по донкихотовски с титлите "евробоец" или "евроидиот".

Виктор Иванов


Още...

Детелин Далаклиев - малкият голям световен шампион

Боксьорът стана спортист на 2009 г. за България

Кратка спортна биография
Започва своята кариера в Плевен, където е роден на 19 февруари 1982 г. След няколко години интерес към него проявява ЦСКА и започва да се състезава за този клуб. След това се прехвърля в „Левски“, а малко по-късно става състезател на Ботев Пловдив. През 2008-а се състезава за „Академик”. В края на 2009 г., Детелин заяви пред плевенските журналисти, че през 2010 г. е избрал да се състезава за ,,Мизия 80”. В момента има оферти от всички водещи клубове в страната.

Многократен шампион на България. От 2001 г. е национален състезател, участва на световни първенства през 2003, 2004 и 2009 г., има и четири европейски първенства в кариерата си.

Участва на олимпийските игри в Атина пред 2004 г. В първото си голямо състезание, европейско по бокс за юноши в Сараево, Далаклиев става единственият българин с медал бронз). Негов треньор в националния отбор е Ангел Ангелов.

Печели бронзовите отличия на европейските първенства в Пула (2004 г.) и в Ливърпул (2008 г.).


През 2004 и 2006 г. е втори на престижния турнир "Странджата", а през 2005 г. печели турнира.

През 2006 г. заема второ място в класацията "Спортист на Пловдив" и в анкетата "Боксьор на България". Голям негов успех е сребърният медал от Европейското първенство по бокс през 2006 г., провело се в Пловдив.

Световна титла
На 30 август 2009 г. Детелин заминава за Световното първенство в Милано като капитан на националния отбор. Там печели световната титла безапелационно, като във всичките си мачове до финала дава само 5 точки на противниците си. На полуфинала отнася олимпийския вицешампион от Пекин 2008, кубинец Янкиел Леон Аларкон с 5:0. След тази среща специалистите определят Детелин като феноменален, а тренъорският щаб на Аларкон заявява, че българинът се е подиграл с кубинеца. На финала Далаклиев побеждава силния боксьор Едуард Абзалимов (Русия) с 5:3 точки.

В края на годината шампионът е избран за Спортист № 1 на България за 2009 г. с 1358 точки. В момента семейство Далаклиеви чакат бебе, което има голяма възможност да се роди точно на рождения ден на световния шампион.

Наум Мороз

Още...

Отборът на СУ започна силно първенството по футбол

Седем точки от четири мача за момчетата на Георги Игнатов

Изиграха се първите няколко кръга от студентското първенство по футбол. В четири
изиграни двубоя отборът на Софийския Университет записа две победи, един равен и една загуба. Трябва да се отбележи, че съперници бяха все отбори, които са преки конкуренти за класиране в призовата четворка, даващо право на преминаване във фазата на директните елиминации.

В първия мач беше победен тима на МГУ с резултат 1:0. Двубоят бе равностоен, като единствения гол вкара Чолев в средата на първото полувреме. Малко преди края от игра бе изгонен вратарят на СУ Ивайло Драгиев за игра с ръка извън наказателното поле, но въпреки това важната победа бе съхранена.

Във втората среща СУ беше категорично надигран с 3:0 от традиционния фаворит в първенството НСА. Представянето на отбора беше безобразно слабо, като и трите попадения бяха инкасирани още през първата част.

Последва двуостър мач с отбора на УНСС, който завърши без победител – 0:0. Положения пред двете врати почти липсваха, като и двата отбора еднакво заслужаваха да (не) победят. СУ отново завърши мача в намален състав след втори жълт картон, показан на един от защитниците в тима.



Най-силното представяне на селекцията на треньора Георги Игнатов беше в четвъртия
кръг срещу Техническия Университет. Съперникът беше буквално разпилян с 5:2, като още на полувремето резултатът беше класически – 3:0. През втората част се стигна до рагромното 5:0, преди да се случи донякъде логичното отпускане в редиците, което доведе до два почетни гола за ТУ. С много добра игра в този двубой се отличи бързоногият нападател на СУ Светослав Кацаров, реализирал две от попаденията. Първото от тях беше наистина впечатляващо - фамозно прехвърляне на вратаря отдалеч с външен фалц.

Така след четири мача СУ натрупа нелошия актив от седем точки, което му отрежда
място в челото на класирането. До зимната пауза остава още един мач срещу състава на ХТМУ. Освен това, срещата от първия кръг срещу УАСГ беше отложена за пролетта. След трудната програма в началото, изредила почти всички основни съперници за призовите места, напролет предстоят мачове с по-леки противници, като изключение прави може би само отборът на Полицейската академия. Георги Игнатов и възпитаниците му не крият амбиците си да повторят миналогодишното си успешно представяне. Тогава СУ се класира на трето място сред университетите в София и отпадна непосредствено преди финалната четворка. Сега полузаявените нагласи на всички в отбора са дори за спечелване на титлата в Софийското първенство. Пред момчетата стои поуката от досегашните четири мача и по-конкретно полюсът на представянето им веднъж срещу НСА и втори път срещу ТУ. Дано инерцията от последния качествен мач се запази и дори презимува.

Ангел Иванов

Още...

Студентски спортни новини

Волейболистките на СУ завършиха на второ място в републиканското студентско първенство. На проведената между 3 и 5 ноември надпревара нашите стартираха с победа с 3:0 гейма срещу Русенския университет. На полуфинала СУ победиха и Варненския свободен с 3:1. На финала волейболистките, въпреки добрата си игра, загубиха от изключително силния отбор на НСА с 0:3.

Среброто е пореден успех за момичетата и техния треньор гл. ас. Петър Колев. Те завършиха втори и на международен турнир в Белград през октомври.

Департаментът по спорт на СУ обяви десетката на своите студенти-спортисти за 2009 г. Наградите се дават всяка година на най-добрите състезатели от представителните университетски отбори по различните видове спорт. Всички те са завоювали призови места от държавни, студентски и вътрешни състезания и турнири.

Тази година отличените спортисти са:
- Анна Попова – футбол
- Биляна Драмлийска – волейбол
- Димитър Търпанов – баскетбол
- Живко Желев – футбол
- Марияна Александрова – плуване
- Мирослав Шабански – фехтовка
- Петър Куленски – волейбол
- Радостина Кузманова – спортно ориентиране
- Филип Драголов – лека атлетика
- Явор Маринов – плуване

За треньори на годината Департаментът по спорт определи гл. ас. Делчо Илчев (баскетбол) и гл. ас. Георги Начков (плуване). За цялостeн принос за спортната дейност в университета са отличени гл. ас. Галин Попов (аеробика) и Людмил Симов.

По случай 80-годишнината на българския студентски спорт, Спортният департамент на СУ организира международна научна конференция. Тя се проведе между 13 и 15 ноември под името “Оптимизация и иновации в учебно-тренировъчния процес”. Председател на организационния комитет беше проф. д-р Димитър Гюров. Конференцията се посвещава на доц. д-р Димитър Хлебаров (1934-2009) - дългогодишен шампион и рекордьор по овчарски
скок и ръководител на катедра „Спорт” в Софийския университет между 1987 и 1994 г.

Tодор Ковачев


Още...

Спортовете в университета

Джогингът повишава тонуса и наваксва присъствията

Ако секретарката на факултета ви притиска да си представите заверката за спорт в края на семестъра, а вие дори не сте стигнали до прословутите съблекални на Биологически факултет – джогингът е вашето спасение!

Занятията се провеждат на стадион „Българска армия” и из Борисовата градина. Часове има всеки ден – два сутрин и два следобед. Това автоматично означава, че за 1 седмица можете да си наваксате присъствията за спорта от целия семестър.

От вас не се изисква да покривате нормативи – за начинаещите спортисти е необходимо
да направят поне три обиколки на стадиона за един час, а за по-напредналите – 10. Всеки тур е с дължина 400 метра. Накрая на тренировката се правят серия от упражнения за издържливост и разтягане. Към края на годината треньорите ще ви тормозят с по-силови упражнения, но пък ефектът от тях е доста ползотворен. Едва ли за сесията ще се издокарате с два реда плочки на корема, но пък ще усетите значително
повишаване на жизнения ви тонус.

Ако вече ходите на джогинг – използвайте последните сухи дни в годината, за да си наваксате присъствията. Ако чакате до януари, може и да затънете в преспите!

Ваня Богданова


Още...

Сагата "Любо Пенев" противопостави шефове и фенове

Извечното „Да бъда или да не бъда“ тормози наставника на ЦСКА

Страстите на стадион „Българска армия“ не секват, като за последните няколко
седмици в отбора от Борисовата градина се случи какво ли не. Пиянски изцепки, хвърлени оставки, провалени амбиции в Европа – това са основните акценти и проблеми, които постепенно подронват авторитета на 31-кратните шампиони на България. Наставникът на ЦСКА Любослав Пенев демонстрира характер и си позволи да направи нещо нечувано за българския футбол – блъсна авторитетно по масата и изгони деветима от футболистите, повечето от тях титуляри, заради непрофесионалното им поведение. Собствениците от „Титан“ не приеха подобно решение и амнистираха тежко провинилите се. Това не се хареса на бившия нападател на Валенсия и без да се замисли, той си подаде оставката. Той е човек, който си държи на думата и има принципи, за разлика от мишките, свиващи се и при най-малката неприятност. ЦСКА е име, с което гавра не бива и Чичовото ясно показа, че е така.

Пенев хвърли оставката си и след това веднага започнаха множество предположения кой може да го наследи на поста старши треньор. Имената Миодраг Йешич и Стойчо Младенов бяха първите, които започнаха да се тиражират в медийното пространство. Като моментен заместник на Любо бе избран неговият помощник Ради Здравков и се смяташе, че той ще изведе червените срещу Славия. Пенев обаче показа, че е истински цесекар и погледна към феновете. Огромни транспаранти бяха опънати на „Армията“, като общото послание бе: „Любо, остани заради ЦСКА!“. Той изведе момчетата срещу безликия състав на отбора от Овча купел и ги пожали само с два гола. Но както навсякъде в България е общоприета практиката „който плаща, той поръчва и музиката“. „Кралете на боклука“ ще пързалят Пенев до Нова година и тогава със сигурно ще му търсят заместник, било то и чужденец. Димитър Борисов и Иво Иванов разбраха, че пред тях не стои някое просто бостанско плашило, което могат да разиграват, и по всяка вероятност ще се опитат да лишат ЦСКА от наставник, налагащ атрактивен, атакуващ стил на игра. Същото, което прави и Краси Балъков в Черноморец.

Изцепките на деветимата играчи се разчуха по целия свят и испански сайт разкри няколко пикантни подробности около футболното минало на Пенев от времето му във Валенсия. Според интернет изданието младият тогава Любо е извършвал същите „геройства“, както Иван Иванов и компания, и е държал не веднъж на нокти треньора Гуус Хидинг. Иберийците иронично подхвърлиха „Пенев на времето ходи по дискотеките, а сега чете морал“...

Както се вижда, наближава края на една много емоционална година за ЦСКА. Любо Пенев протегна ръка към младоците, позволяващи си какво ли не, и ще им даде възможност да се реабилитират още в следващите двубои. Целта на тима е да запази мястото си в челната тройка до края на есенния полусезон и напролет да вдигне шампионската титла.
Вижда се, че европейските турнири са все още голяма хапка за младия състава на армейците, но е нужно време и търпение, за да заблести името на ЦСКА на международната сцена. А извечната дилема „да бъда или да не бъда“, която стои пред Пенев, все още очаква своето решение.

Виктор Иванов

Още...