Юристка избира Софийския и Виенския университет

Мирослава Обретенова е завършила ГПЧЕ „Никола Вапцаров” в Шумен. През 2008 г. е приета право (задочно обучение) в Софийски университет, а през 2009 г. кандидатства в Universität Wien, където записва същата специалност. Ето какво разказа тя за избора,
трудностите и мечтите по пътя си.

Учиш едновременно в Софийския университет и във Виенския. Какво те накара да вземеш такова решение?
- Така е, от зимния семестър на 2010г. уча на две места. В България уча задочно, а в Австрия съм редовна студентка. Подобно решение не трябва да се взема с лека ръка, защото е свързано с много трудности по пътя. Мен ме подтикна разочарованието от обстановката в Софийски университет. Като всеки ученик, който пристига в университета с големи очаквания, и аз се сблъсках с неприятната реалност – преподаватели, които не идват за лекции, пълно информационно затъмнение, корупция, невежество...

Но как се справяш, когато стане време за изпити?
- Трудно ми е, гледам да съчетая нещата, както мога. Зимната сесия беше първата,
откакто заминах – явих се на половината от изпитите в България, другите ще държа на есен. Хубавото на политиката на Виенския университет е, че няма твърдо установена програма и всеки решава сам кога и на кой изпит ще се яви. Това засега ми дава възможност да балансирам двете неща.

А къде ти е по-лесно?
- В България определено – родният език улеснява многократно следването ми вкъщи. Езиковата бариера е нещо, което се преодолява с времето, но пристигайки в чужда страна, знанията от училище, колкото и добри да са те, не могат да те подготвят за ежедневието в чужбина. Стигала съм до парадоксални ситуации, в които мога да обясня на събеседника си федералното устройство на собствената му страна, но не мога да му кажа да ми кипне вода за кафе.

Ако трябва да сравниш нашето образование с австрийското, къде са основните различия?
- Образованието в Австрия е много по-практически ориентирано - решават се казуси, редовно се разглеждат актуални примери от австрийската и международната практика. Студентът вижда как абстрактната теория се прилага в ежедневието. Насърчава се аналитичното мислене. Чрез решаването на казуси и анализа на проблеми се развива мисълта на юриста и подхода му към отделната ситуация. Материалът, който се усвоява, е сбит – извадено е наистина най-важното, но трябва да се знае перфектно. Няма го момента, в който отиваш на изпит, за който от конспект 44 въпроса си научил 5, падат ти се 3 от тях и се ядосваш защо си учил останалите 2!

Налага ли ти се да работиш?
- Засега не ми се налага. Обмислям стаж за през лятото, ако мога да си намеря място. Намирането на работа за чужденци не е лесна задача, тъй като се изисква специално разрешение от местното бюро по труда.

Има ли много българи във Виена? Какво е отношението на местните към нашата нация?
- Има доста българи във Виена и измежду тях можеш да откриеш всякакви индивиди. Има много студенти, много хора, които са дошли да работят, хора, които живеят с целите си семейства, има просяци. Отношението на авсрийците е противоречиво. Те не са ясно изразени шовинисти или ксенофоби и малко или много са свикнали с многото чужденци, но все пак трябват доста усилия, за да се сприятелиш наистина с някого. За българите казват, че са весели и че поддържат искрата в купона.

Намери ли нови приятели? Как се забавляват хората там?
- Запознавам се често с много хора, в университета и по партита, но още ми е рано да кажа, че имам истински приятели. Аз отскоро живея в Австрия и до голяма степен ме спира езикът – човек никога не може да се изрази на чужд език така добре, както на майчиния. Хората се забавляват по различни начини – има едно многообразие във всичко, което правят в свободното си време. Има заведения, където може да се слуша най-различна музика. Няма го това типизиране както в България – чалга/house/rock клуб! Градът предлага много възможности за спорт. Последното, което исках да пробвам, беше катерене на закрито. Има много културни развлечения, стига човек да има средства. Градът предлага възможност на всеки да се наслади на това, което го интересува.

Виена е известна с множеството замъци и исторически забележителности. Кое е твоето любимо място в този град на древни реликви?
- Имам много любими места и със сигурност тепърва ще откривам нови. Харесвам много фонтана пред Парламента, харесвам вътрешната градина в Ректората на моя университет. Когато е слънчево обичам да пътувам с метрото над Дунава. Живея близо до един от дворците – „Шонбрун” – градините му са много красиви през лятото.

А какво ти липсва най-много от България?
- Освен семейството и приятелите, което се подразбира, ми липсват най-много малките неща. Да стана сутрин и по пижама да си пия кафето от моята чаша, докато гледам движението по улицата. В събота да ме събуди миризмата на кекс, сладкиш или нещо, което не е трябвало да си сготвя сама. Липсват ми понякога и тъпите реклами по телевизията... Но не ми липсва повсеместната простотия и невежество, както и материалното мислене на повечето хора.

Какви са плановете ти след като завършиш образованието си? Къде възнамеряваш да се установиш?
- Все още нямам ясна представа, какво точно ще правя. Засега не мисля да се установявам в Австрия. Може би бих изкарала стаж за някоя международна организация и след това бих се върнала вкъщи. Аз не съм от хората, които дълго могат да виреят извън родината.

Илияна Генова
Още...

Вижте как го правят на Запад

Как можем да получим средства за обучение в Европа

Намалиха ни стипендиите, но това не трябва да ни отчайва! В Европа има институции, които биха платили за нашето обучение. За да кандидатствате за тези стипендии не се изискват кой знае какви усилия, а в случай че ви приемат, резултатът може да е повече от приятен.

• Австрийската фондация Mondi ви предлага да завършите образованието си в австрийски университет. Трябва само да сте на възраст под 23 години и да изпратите следните документи: молба, CV със снимка, мотивационно писмо, копие от академична справка с оценките ви и два броя препоръки от работодатели или преподаватели, както и точно описание на целта на следването ви (включващо учебна програма и описание на образованието, което планирате да завършите). Всичко това трябва да бъде преведено на английски или немски език и изпратено до 31 май на адреса на фондацията, който можете да откриете на www.mondigroup.com. Стипендията се отпуска за студенти в областта на технологиите, природните и икономическите науки. Тя покрива семестриалната такса и разходите по настаняването ви до завършването ви. Въпроси можете да отправяте на austria-student-scholarship@mondigroup.com.

• Ако академичният ви ентусиазъм е съчетан с авантюристичен дух, може би бихте предпочели да осъществите пътуване из Европа с научна цел. Британският фонд „Питър Кърк” ви дава тази възможност. Условията са следните: вие им предлагате проект за социално, историческо или културно изследване, което да проведете в една или няколко европейски страни. Ако сте одобрени, фондът ви плаща 1500 лири за престой между шест седмици и три месеца в избраната от вас страна. Вие се наслаждавате на преживяването
и осъществявате проекта си, след което изпращате доклад за свършената работа.

Може да кандидатства всеки до 26 годишна възраст. Повече информация, както и формуляра за кандидатстване можете да намерите на www.kirkfund.org.uk/. Срокът за подаване на документите и идеите за проекти е 8 ноември. Ако ви одобрят, ще ви поканят на интервю, което ще се проведе през декември в Лондон. Ако и там ви одобрят,
приключението ще започне през 2011.

Десислава Гичева

Още...

Трябва да рискувам, да опитам...

С тази житейска философия започва студентският живот на салса-шампионка

Теодора Йорданова е завършила ІІ АЕГ „Томас Джеферсън”, София. Голямата й страст са танците. От 3-годишна се занимава с балет, по-късно открива и голямата си любов – салсата. През 2007 се включва в отбора AlfredoStyle Team и става европейски шампион още същата година. Участва в шоуто на Слави Трифонов „Танцувай с мен”, но го напуска, за да се състезава с отбора си на световното първенство във Флорида, където се класират на 14-та позиция.

В кой университет следваш?
- Politecnico di Milano. Уча Scienze dell'Architettura - буквално преведено “наука за архитектурата”. Те го наричат така, защото има различни видове архитектура към университета. Тази е най-общата и най-голямата специалност. Като дойдох, учих една година италиански. Тогава нямаше специалности на английски – изпитът е на италиански. Записах се в едно езиково училище за чужденци.

Значи системата за кандидатстване в Италия не е като тази в Германия например? Самият университет провежда изпит?
- В повечето университети е като на другите места. Но тук до скоро даже нямаше и толкова чуждестранни студенти, защото кандидатстването е малко трудно дори за италианците. Сега обаче направиха и английска специалност и влизането става по-лесно.

А изпитът какво представлява?
- Включва няколко раздела – обща култура, логика, математика, физика, история, история на изкуството и архитектурата и един раздел rappresentazione, в който трябва да познаваш аксонометри, ортогонални проекции, перспектива, планове, сечения на къщи, фасади, да разчиташ карти, мащаби и т.н.

Ти как се готви за този изпит?
- Случайно разбрах, че в училището, където учех езика, организират курс за подготовка, който много ми помогна. Но никога не се знае какво може да се падне на изпита, така че накрая пак всичко беше до голям процент късмет.

А защо избра точно Милано?
- Реших го малко спонтанно.Аз от много време исках да замина в чужбина, но покрай танците, които последната година се развиваха много добре, не ми се искаше да напусна България и реших, че ще остана. Но към края на годината вече в отбора малко се отпуснахме, а и на мен май не ми се подготвяше много за изпита тук, който наближаваше и заявих, че ще ходя в Италия, Милано. Бях обиколила Италия няколко пъти и много ми харесваше. В Милано не бях ходила, но се чуваше, че има много известни
танцьори на салса, които живеят тук. Оказа се, че не е точно в Милано, но... Видях случайно университета и реших: ”Айде, заминавам!” Реших, че трябва да видя, да рискувам, да опитам.

В България много хора се оплакват, че учат излишни или остарели неща. Ти имаш ли подобни проблеми в Милано?
- Не. Сигурно е, че нещата, които ни показват, са най-новите. Тук постоянно правят workshops, лекции, семинари, идват различни архитекти, които са в бизнеса, и то на челни места. Нещата са абсолютно актуални, дори методите на преподаване и изпитване. Това, което може би не ми се струва толкова добре в сравнение с България, е, че може би у нас дават доста по-сложни проекти за правене.

Милано е един от най-динамичните градове в Италия. Ти как се справяш с адаптацията?
- Много е лесно. Тук много неща са като в България. Има и много по-добри, разбира се, а и някои, на които сме си свикнали вкъщи и тук ни дразнят. Но особено за един студент е много готино, понеже животът е раздвижен, има много забавления, но трябва и да си от хората, които се контролират, защото има много примери за българи, които идват тук и стават пълни боклуци – не си взимат изпитите от купони и трябва да се приберат накрая.

А какво мислиш за италианците? Наистина ли си приличаме с тях?
- Да, много си приличаме, но не във всичко. Те са много забавни, но са и по-отворени от нас. Ние имаме много предразсъдаци и не приемаме нови неща. Те по-лесно ги приемат. Много крещят.

Има ли по-специално отношение към чужденците? И към българите в частност?
- Ми да, има определено. Аз наскоро имах проблеми като чужденка, българка, студентка. Най-накрая си бях намерила апартамента, за който мечтаех, след като вече 4 бях сменила, но за малко да не ми го дадат. Бяха големи разправии и сега съм тук благодарение на една приятелка италианка, която гарантира за мен, че ако аз не плащам наем, тя ще плаща вместо мен. Иначе нямаше да ми дадат апартамента.

Налага ли ти се да работиш?
- Нямам много възможност в момента да работя, за да се издържам - не ми остава време от учене. Иначе работя като преподавателка по танци. Ходя и по участия от време на време. Но парите ги давам, за да уча други танци.

Сега, когато не си в България, танцуваш ли и състезаваш ли се още?
- Състезания за момента не, но се надявам в най-скоро време, понеже да се състезавам ми е страст. Свързах се с една балерина, която е много известна с фламенко. Тя ми предложи да преподавам уроци в нейната школа и по този начин да си плащам тези, които искам да взимам от нея. Първо преподавах хип-хоп миналата година, после модерен
балет, сега преподавам салса. Иначе при нея уча класически балет и фламенко.

Мислиш ли един ден да се върнеш върнеш в България?
-Нямам идея, ако трябва да съм честна. Много зависи как ще се развие животът ми по-натам. Не мисля, че ще живея тук, в Милано, но не съм сигурна, че и в България ще живея. Отворена съм за приключения и обичам да се случва нещо около мен, да се вълнувам. Ако спрат тези неща става лошо. Така че ще изненадам сама себе си и вкрайна сметка където ми е писано.

Денка Колева

Още...

Във време на криза – пишете!

Впрегнете вдъхновение и ум в няколко престижни международни конкурса

Криза е, а ние сме бедни студенти и пари все не достигат. И какво притежава всеки студент в изобилие, ако не бистър ум? Конкурсите за есета, познати ни от ученическите години, може да изглеждат глупави и досадни, но наградите, които предлагат, са доста примамливи, а част от тях могат да ви осигурят и стабилна академична подкрепа.

• Годишният международен конкурс за есе на японската фондация Гой през 2010 г. е на тема „My role in creating a peaceful world”. Текстовете трябва да са с обем до 800 думи, написани на английски, френски, немски, испански или японски и предадени до 30 юни. Може да участва всеки до 25 годишна възраст. Стойността на първата награда е $ 1000. За подробности и участие - www.goipeace.or.jp.

• Канадският институт Фрейзър пък организира конкурс за есе на английски или френски език с обем 1000-1500 думи. Темата е „What should government do in times of economic crisis?” Първата награда е $ 1000. Текстовете трябва да бъдат изпратени до 1 юни тази година. Правилата и формуляр за участие можете да намерите на www.fraserinstitute.org (Education Programs > For Students > Essay Contest)

• Ако музата скоро ви е навестила, може да предпочетете да се насочите към художественото писане. В такъв случай се отбийте на www.writersfest.bc.ca – това е сайтът на международен фестивал за четене и писане, който организира конкурс за стихотворение и разказ. За поезия максималният обем е 500 думи, а за разказ – 1500. Крайният срок е 24 октомври. Недостатък: текстовете могат да се изпращат само по пощата и има такса за участие.

• Друг конкурс за художествена литература можете да откриете на www.bridportprize.org.uk. Категориите са разказ, стихотворение и т.нар. flash fiction – кратка история до 250 думи. Наградите са по £ 5000 за първите две категории и £ 1000 за третата. Тематични изисквания няма, но е въведена такса за участие между £ 5 и £ 7 за всеки изпратен текст. Конкурсът ще продължи до 30 юни.

Десислава Гичева

Още...

Само четирима българи учат в МГУ

Колега описва в блога си как е стигнал до елитния университет

Петър Иванов (20 г.) e завършил математическата гимназия „Нанчо Попович” в родния си град Шумен. Учи една година във Факултета по математика и информатика на Софийски университет „Св. Климент Охридски”, специалност „Компютърни науки”. В края на първи
курс кандидатства за стипендия към руското Министерство на образованието и науката и в момента е студент в Московския държавен университет(МГУ), специалност „Приложна математика и информатика”.

Завършил си първи курс в Софийски университет. Какво те накара да кандидатстваш в чужбина?
- Най-вече идеята, че някъде другаде по света се занимават по-сериозно с наука и успяват да “принудят” студента да учи това, което трябва. В същото време имах и известна представа за потенциала на Русия.

Като човек, който може да направи сравнение, какви са според теб основните разлики между българското и руското образование?
- Първо искам да отбележа, че не бих могъл да сравнявам “средния” университет - не е ясно къде лошото е по-лошо. Второ, предпочитам да говоря само за факултетите, до които съм се докоснал. Надеждата ми при постъпването в МГУ беше, че все пак е останало нещичко от съветстките привички в обучението им. Очаквах да е стръмно. В
известен смисъл очакванията ми се потвърждават. От друга страна, целенасочен и
амбициозен студент може да изсмуче много от ФМИ – познавам такива хора. Друг е въпросът колко човека го правят, при условие, че работа все още се намира за всеки завършил.



МГУ е известен с това, че почти не приема чуждестранни студенти. Как успя да се озовеш там?
- Дълга история, свързана с много бюрокрация, за която не ми се говори. Но както някой математик би казал: решение съществува. Постарал съм се да споделя “тънките” моменти в блог, който описва живота ми в Москва: http://petrivanov89.blogspot.com/

А други българи освен теб има ли?
- Намират се, като потърсиш. Събрахме се към 70 студента от Москва на 8-ми декември в българкото посолство. Не бих казал, че съм очарован. Оказва се, че основната част са дошли да пият и да ходят по дискотеки (не знам защо за тази цел не са избрали Студенския град в София). Съответно българите в МГУ сме само четирима.

Къде живееш и при какви условия?
- Едва ли някой български студент може да си представи общежитие на повече от 50 години с обща баня, която работи по график през деня (без вторниците). Нека се придържаме съм приоритетите си и да не обръщаме внимание на подробностите. От друга страна, общежитието е близо до университета и е пълно с интересни хора.

Това е една от най-скъпите столици в света. Какви са средно месечните разходи на един студент?
- В България много хора смятат, че Русия си е такава, каквато е била допреди 20 години и цените са “народни”. Платеното обучение в МГУ струва около 9000 лв годишно, докато държавната поръчка е безплатна. Съобразявайки се със социалния си статус, студент тук може да живее нормално със 700 лв месечно.

Срещаш ли някакви трудности с руснаците като хора? Намери ли приятели?
- Приятели намерих и намирам много. Съмишленици също. Но в това не съм се съмнявал. А което лесно се откроява, е, че руснаците като цяло са по-нахални.

Москва е известна с Червения площад, с Кремъл, с Болшой театър... Как виждаш ти руската столица и с кое те впечатли най-много, когато отиде за първи път?
- Мащабите са различни. Има си хубавите местенца, но като цяло не харесвам големи градове. Разбира се, има огромни и красиви сгради, но мен ме впечатляват по-простички неща. Когато за първи път стъпих в Русия, първото, което ми направи силно впечатление беше, че влакчетата на метрото идват през 45-60сек. :)

Какво ти липсва най-много от България и от студентския ти живот тук?
- Природата и приятелите от студентския живот. Спомените за планините и разговорите с другарите ме карат да очаквам ваканцията с нетърпение.

Възнамеряваш ли да се върнеш в България, след като завършиш образованието си?
- Не искам да се ограничавам с планове. Всъщност не искам да прибързвам, докато не се почувствам достатъчно обективен и далновиден.

Илияна Генова


Още...

Маастрихт е вторият Париж

Имам всичко необходимо, липсва ми само нашата природа, признава студентът Стефан Желязков

Стефан Желязков (19 г.) е роден в града на липите - Стара Загора. Средното си образование завършва в езиковата гимназия „Ромен Ролан”. В момента следва първа година „Хотелиерство и ресторантьорство” в Маастрихт, Холандия. Ето какво разказва Стефан за преживяванията си в страната на лалетата.

Защо Маастрихт?
- Мечтата ми винаги е била да се занимавам с хотелиерство. Преди време се бях насочил към Швейцария, но сами разбирате, че цена от порядъка на 22 000 евро за година е нерелевантна. Съвсем случайно се натъкнах на документален филм за университета в Маастрихт и разбрах, че се нарежда на седмо място в света, непосредствено след швейцарските висши учебни заведения, като предлага същите високи стандарти на обучение. И ето ме тук!

Разкажи ни повече за града. Какво е характерно за него? Какво те привлича
и какво не ти харесва там?
- Уникален град! Маастрихт е вторият Париж! Град със собствен дух, изключителна
култура и пейзажи. Заведенията
почти не затварят (като в България е - купон до дупка). Има всичко, от което един студент има нужда.

Какви хора са холандците? Успя ли да завържеш трайни контакти с някого?
- Честно казано, градът, в който живея, няма нищо общо с Холандия. Всичко е построено с френски стил, атмосферата е жива, напомняща България. Хората, които живеят в Маастрихт, са от провинция Лимбург, която по начало е белгийска. Усеща се преплитане на култури у тях - френска, белгийска, холандска. В града има и много чуждестранни студенти, така че срещам хора от почти всяка точка на света, не само от Холандия. Като цяло жителите на Маастрихт са много креативни хора, много топли и отзивчиви!

С какви проблеми се сблъсква българският студент в чужбина?
- В началото мислeх, че липсата на красивите български жени ще ми се отрази, но впоследствие се уверих, че най-хубавите хора в света са събрани в Маастрихт. Относно проблемите – може би парите. Правя си сметката. Други проблеми нямам. Всичко е обяснено и добре организирано. Ако имаш въпроси – четеш и питаш.

Усещаш ли по-различно отношение от околните? В какво се изразява то?
- Много ми се радват! Всички са дружелюбни и отзивчиви. Никога не съм усетил по-хладно отношение само защото на държавата ни в момента не се гледа с добро око.

Какво ти липсва най-много от българското?
- Да си призная честно, не мога да кажа, че българското като цяло ми липсва. Тук има много български магазини, в които намирам всичко, което ми е необходимо, и ми напомня за дома. Това, което не намирам, е красивата българска природа – планините, езерата. Липсва ми и моят роден град – Стара Загора.

Работиш ли? Какви доходи са необходими, за да се издържа един средностатистически
студент в Холандия?
- Засега не работя, но започвам работа от другия месец в кетъринг фирми, които
организират сватбени тържества. Доходите са от порядъка на 10-15 евро на час. Работното ми време е в почивните дни, което е много добър вариант за един студент. Повечето от приятелите ми, които работят в подобни фирми, печелят около 120-140 евро на събитие. Холандците например получават задължителни 320 евро за следването си, чужденците обаче не сме облагодетелствани от този факт и започваме работа още с идването си тук.

Разпитват ли те за България? Какво им разказваш?
- Интересно е, че 60-70 % от хората, които срещнах, свързват България с морето. Тези, които са били в Слънчев бряг на почивка, казват, че за тях това място е невероятно красиво и евтино. Моя колежка от университета дори ме попита: „След като е толкова евтино в България, защо има толкова бедни хора?”. Говорил съм за България и с няколко преподаватели, както и с мениджъри на верига хотели. Всички те смятат родината ни за ужасно красиво място, което не заслужава подобно повърхностно отношение от страна на управляващите.

Колко либерална държава е Холандия?
- Не знам. Аз съм в Маастрихт! Маастрихт и Холандия, както вече споменах, нямат нищо общо според мен. Маастрихт е толкова по-вълнуващ!

Силвия Никлева

Още...

Датското образование е 3 в 1: високи стандарти, работеща система и място за забавление

Хамлет не е прав – няма нищо гнило в Дания. Едва ли ви е хрумвало да се образовате точно там, но в последните години страната произвежда едни от най-добрите кадри за Европа в областта на икономиката и IT. Висшето образование работи за студентите, а за администрация и държавна организация като датските България може само да мечтае. Ако държите на модерно образование и сериозна професионална практика, Дания е мястото. Междувременно северната страна не ви лишава и от забавления, предизвикателства и активен културен и социален живот. С две думи – отвсякъде европейско.

Основното предимство на датското образование пред доста други европейски е, че обучението в Дания е безплатно (поне за граждани на Европейския съюз). В Дания има девет университета и във всеки има специалности, преподавани изцяло на английски. Владеенето на датски далеч не е задължително, освен за специалностите, изучавани на него. Повечето университети ви дават възможност да го учите безплатно.

Бакалавърската степен е три години. Кандидатства се на равни начала с датските студенти, като дипломата и държаните от вас изпити трябва да бъдат приравнени към датските образователни стандарти. Изискват се две заверени копия от диплома за завършено образование – едно на роден език и едно на датски, английски, френски или немски. Кандидатства се с оценките от матурите, но е задължително да притежавате добри познания по английски език и математика. Всички университети изискват документ, който да удостовери владеенето на английски език. За някои специалности се кандидатства и с отделни изпити. Крайният срок за подаване на документи е 15 март, а резултатите излизат в края на юли.

Веднъж приети, трябва да се погрижите за настаняване, уреждане на емиграционни документи и здравеопазване. Едва ли ще получите право на общежитие, особено в Копенхаген, но не е толкова трудно да си намерите квартира. Здравеопазването е безплатно, но преди да заминете, се погрижете да се осведомите кой и как ви изплаща осигуровки. Като цяло, животът в Дания е доста скъп, поне спрямо българските стандарти – месечните разходи варират между 500 и 1000 евро в зависимост от конкретното населено място. Всички университети са изградили студентски центрове, а по-малките селища са се оформили като университетски градчета, така че Дания определено разбира от студентски живот. Лесно можете да намерите и работа - минималното заплащане е към 12 евро на час.

За да живеете законно в страната, е необходимо да си извадите сертификат за регистрация. За него можете да се информирате в посолството на кралство Дания в София, което ще направи всичко възможно да ви съдейства.

Какво и къде:

www.optagelse.dk – универсалната система за кандидатстване във всички датски висши училища. Съдържа формуляра за кандидатстване. Информацията за 2010 г. ще се актуализира през февруари.

www.ciriusonline.dk – звено към датското министерство на образованието, което отговаря за признаването на оценки и изпити спрямо датските стандарти.

www.newtodenmark.dk – съдържа полезна информация, главно по отношение на документи и административни въпроси

www.studyindenmark.dk – съдържа отговорите на почти всички въпроси, които бихте могли да имате.

Десислава Гичева

Още...

Холандия - вятърни мелници, но стабилно образование

Приемането на България в ЕС допълнително улесни нещата, казва Боби Макариев

Борислав Макариев е на 21 години, трета година студент в Rijksuniversiteit Groningen
(RUG), в Грьонинген - „най-студентският” град в Холандия. Специалността му е международен бизнес и мениджмънт. В България е завършил ЧЕХГ „Проф. Д-р Васил Златарски”. За нас той разказа как се справя в град с население 150 000 души, от които над 50 000 са студенти и какво е за него държавата на лалетата.

Защо избра да следваш извън България и с какво те привлече университетът, в който си сега?
- Още когато започнах гимназия в семейството ми се обсъждаше, че ще замина да следвам в чужбина. Затова и бях в училище, което предлага така наречената IB диплома. Основната причина да замина е не само възможността да получа по-престижно обучение, но и да опозная нова култура, да се запозная с хора от цял свят, да науча нов език и не на последно място - да бъда напълно самостоятелен. Приемането на България в Европей- ския съюз през 2007 г. допълнително улесни нещата. Таксите драстично паднаха, а и самото пътуване стана по-лесно.

Какво представлява IB дипломата?
- Това е програма, която следваш в продължение на две години - последните две от гимназията, като основно се учат шест предмета. През тези две години правиш множество проекти, есета и всякакви писания. Всичко се учи на английски, по специална система. Накрая държиш изпити по всеки предмет - поне по два изпита за всеки предмет. Изпитите се изпращат в централата на програмата в Женева и се проверяват там. Целта е да те подготвят за университета и да свикнеш с начина на учене и натоварването. Ако успееш да придобиеш такава диплома (точковата система е с максимум 45 точки, като трябва да имаш над 24, за да я вземеш) те приемат в почти
всеки университет в света без никакви допълнителни изпити и сертификати.

Каква е системата на преподаване в RUG?
- Учим предмети като икономика, статистика и маркетинг, но и организация, промяна, право, информационни технологии. Специалността е много широка. Годината е разделена на два семестъра, всеки от които е от 2 модула, т.е. 4 модула годишно. Всеки модул съдържа поне по 3 предмета. Това автоматично означава много по-чести изпити и оценяване в края на всеки модул. Някои предмети имат и повече от един изпит. Миналата година съм изучавал около 15 различни предмета, но съм имал над 30 изпита. Ученето наистина е сериозно, но ако се прави с постоянство, няма проблеми. Системата на оценяване е десетобална, като оценката трябва да е над 5,5, за да се „мине” по даден курс. Обикновено финалната бележка се формира от няколко фактора – изпитите по предмета, групов проект, индивидуален проект и присъствие. В началото ми беше трудно да свикна с темпото, но вече съм успял да си изградя свой собствен график и нямам проблеми.

Има ли други българи освен теб?
- Да и то много, повечето учат това, което и аз. Международен бизнес и мениджмънт е много популярна специалност в последните няколко години. Предполагам, че приемането ни в ЕС и падането на таксите е провокирало голяма част от този наплив. Освен това
университетът е международен и много от състудентите ми са не холандци, а чужденци. Аз лично предпочитам да прекарвам времето си с хора от други държави, все пак това е една от причините да съм тук - да се запозная с нови култури чрез всички около мен.

Предполагам специалността ти е на английски? Как се справи с местния език?
- Специалността и всички лекции. Тук почти няма човек, който да не говори английски, което значително улесни комуникацията между мен и „Холандия”. Много хора казват, че холандският език е брат на немския и са прави. Тъй като съм учил немски преди, можех да подразбирам езика, но не и да говоря. В момента ходя на курсове по холандски, за да мога да общувам свободно.

Това е третата ти година в Холандия. Какво ти направи най-голямо впечатление, когато отиде за първи път?
- Животът и хората са коренно различни от България. Холандците са винаги много учтиви, готови да помогнат... Спомням си, че когато за първи път дойдох в града, се
изумих от количеството велосипеди. Това е наистина най-разпространеният начин за
придвижване. Не мисля, че има човек, който да няма поне едно колело, включително малки деца и възрастни хора. Облеклото и работата нямат значение. Трафик почти няма, а и навсякъде има специални алеи за колоездачи. Вече до такава степен съм свикнал да се придвижвам с колело, че не мога да си представя дори един ден без него. Самият град е изключително чист. Престъпност също почти няма. Интересното е, че това, което основно се краде, са колела, при положение, че е най-масово разпространената придобивка. Но дори и да ти бъде откраднат велосипедът, има много магазини, от които могат много евтино да се купят използвани.

Бързо ли свикна и кое беше най-трудното?
- Като цяло не ми беше трудно да свикна. Може да се каже, че всичко започна като голямо приключение. Една сутрин се качих на самолета и докато се осъзная, вече бях тук - цяла държава, която тепърва трябва да разучавам и нов живот, който да живея. Може би най-трудно ми беше да свикна с по-хладния климат - по-студено е в сравнение с България. Сняг почти няма, но за сметка на това през зимата често се появява силен
вятър. Беше ми трудно да осъзная, че вече всичко зависи от мен. Аз трябваше да
се регистрирам, да си открия сметка в банката, да готвя, да чистя... Чувството е
хубаво, когато се справиш с всичко абсолютно сам, без ничия помощ. Вече като че ли това е вторият ми дом. Не усещам нито града, нито хората като чужди.

Какво най-много ти липсва от България, докато си там, и от Холандия, докато си тук?
- Когато съм в Холандия, основно ми липсват семейството и приятелите. Всичко друго може да бъде заменено. Е, освен българското сирене. За жалост, тук няма такова. А когато съм в България, разбира се, най-много ми липсва колелото.

Би ли се върнал в България? Защо?
- За момента не бих се върнал да живея постоянно в България. Сега, когато опознах добре друга държава, мога да сравня къде се чувствам по-добре и това е Холандия. Тук намирам повече възможности за развитие и за успех, срещам постоянно нови хора от цял свят, чувствам повече сигурност и безопасност.

Холандия е известна с вятърните мелници, лалетата, Амстердам и Хага. Как би я описал ти?
- Страната на ветровете, които винаги духат срещу теб, когато караш колело и закъсняваш за лекция. :)

А ако някой холандец поиска да му опишеш България?
- Страната с хубавите планини.

Жени Гутева


Още...

България е там, където има един българин

Иван Петров е на 20 години. Учи в университета „Манхайм” в едноименния град, специалност „Бизнес администрация“. Няма научни звания, така че минаваме към самото интервю.

Има ли много български студенти в университета? Какви са впечатленията ти от тях?
-Има цяла българска организация, "Бай Ганьо". Но името да не заблуждава хората, там са много свестни. На 24 май ще честваме празника с тях. Организацията има над 100 члена. Впечатленията ми от българите тук са добри като цяло. Добре се купонясва с тях...

А доволен ли си от образованието?
-Ами може да се каже, товарят ни много, но все пак сме 1 от 33-те университета в света с Tripple Crown за нашата специалност. Уча много практични неща, за разлика от приятели от УНСС (За какво, за бога, е предмета "История на икономическите учения"?)

Германия промени ли те като човек?
-Станах по самостоятелен...пера...готвя гювеч..., но все пак вълка кожата си мени - нрава не.

Спогаждаш ли се с немците?
-Немци, китайци ... спогаждаме се. Един немец ми е обещал колело, чичо му е в бизнеса с колелета на старо.

От достоверен източник (теб) знам, че живееш до турския квартал... какви са немските турци?
-Емиии... хора всякакви... знам една добра турска бръснарница, къде мога да намеря баклава и къде добър дюнер... Иначеее, има и улици които избягвам.

България липсва ли ти? Как я виждаш отвън?
-Няма човек, на когото да не му липсва родината. Избиват ме носталгични чувства като подпийна... Лятото се задава и България я свързвам в момента с перфектното море, където ще кисна един месец.

Имаш ли планове какво ще правиш след завършването?
-След университета следва солидна практика. Тя е дори по важна от самата диплома, поне тука в Германия. CEO с хубави пури ми харесва като идея...

В България или в чужбина се виждаш след 15 години?
-Където съдбата ме отведе... Естествено, да имам хубава работа в България с германска заплата и български данъци ме устройва перфектно (немците имат дори данък за църквата).

Какво ти се иска да правиш сега?
-Johnie Walker Gold Label, 2 бучки лед, 1 редбул и 1 Nestea.

А какво трябва да правиш сега?
-План-конспект на 1 тухличка (Маркетинг) и да решавам задачи по корпоративни финанси.

Къде зимуват раците?
-Не разбра ли вече, колко хора пита. Където има манджа...

Как ще ги настигнем американците?
-Ами с труд и пот на чело...

Николай Гергов

Още...

Китай вече не е толкова далечен

От незапомнени времена кръвта ни закипява при мисълта за пътешествия в далечни земи. Дори днес, когато интернет ни показва света през обективите на хиляди камери и фотоапарати, Азия, въобще „Изтокът”, представлява неизследвана, непозната и далечна територия за повечето от нас, българите. Но толкова далеч ли е от нас Китай всъщност?
Както казва една тамошна поговорка: „За близките приятели и най-далечните разстояния са близки”. България е втората държава в света, която признава суверенитета на Китайската народна република през 1949 г. Оттогава до днес взаимното доверие между държавите расте все повече.

С територия почти колкото тази на Европа, Китай е сред най-разнообразните във всяко отношение държави. Там ще откриете всичко – от извисяващи се небостъргачи, през тихи манастири, „кацнали” на планински върхове, та до диви джунгли и пустини, непознали човешки крак.

Българинът, озовал се пред мощния вертикал на извисяващите се небостъргачи в някой от многомилионните градове по крайбрежието, лесно ще открие защо Китай е сред най-бързо развиващите се икономически гиганти в Азия. Според данни от началото на месеца Китай е една от малкото държави, чиито икономики не страдат под ударите на финансовата криза. Нещо повече – китайската икономика бележи ръст и според последни прогнози ще е една от първите, които ще излязат „на зелено”. Всичко това е придружено с нестихващия бум на ново строителство, което преобразява до неузнаваемост градовете. За сравнение – населението на Ню Йорк (най-големия град в САЩ) е 8 310 212 души. Шанхай (най-големият град в Китай) има население от 18 884 600 души.

Дори сред футуристичните мегаполиси не се губи истинската китайска култура. Пийте чай в спокойствието на малките улички на Пекин (наречени хутуни) и се потопете в атмосферата на цивилизация с над пет хиляди години история. Барутът, хартията, компасът и печатарската преса - чрез Пътя на коприната културата на Китай е повлияла в някаква степен всяка държава от Югоизточна Азия и Европа. Знаете ли откъде идват спагетите? Италия? Не, пробвайте пак.

А как се стига до Китай? Препоръчително е да се свържете с туроператор, тъй като на места езиковата бариера може да бъде проблем за пътуващите самостоятелно. Самото пътуване отнема около 15 часа, като директни полети от София до Пекин все още няма и трябва да се прехвърлите през Москва или Истанбул.

Независимо какво търсите – екстремни преживявания или спокойна почивка от напрегнатото ежедневие, можете да го откриете в Китай. За тропически плажове и гмуркане под вода, отправете се към топлите води на остров Хайнан. Ако търсите адреналин, то спуснете се с лодка по горните течения на Яндзъ и клисурите й.
В места като Гуанси все още може да видите как се лови риба с опитомени корморани сред пронизващи небесата върхове, донякъде отговарщи на представата за „екзотично пътешествие”. Но дори там цивилизацията е оставила своя отпечатък – широки магистрали, бързи влакове и летища.

Най-дълбоко впечатление на нас, българите, ни правят хората – открити, усмихнати, спокойни. Много пъти ще ви спрат, за да ви попитат на добър английски откъде сте и какво е мнението ви за Китай.

Нека все пак, като всеизвестни любители на хапката и глътката, кажем две думи за китайската кухня, или по-точно за осемте китайски кухни. Характерно за повечето от тях е смесването на различни вкусове, произвеждащо любопитни комбинации (представете си например горчиво-люто). Не се стряскайте от странните съставки, които, особено на юг, често пропълзяват до чинията ви. Ще съжалявате, ако пропуснете местните деликатеси – на север наред с прочутата пекинска патица, насладете се и на „сяо чъ” (малки чинийки с по няколко хапки в тях – по 50 на поръчка) или пък „баодзъ” (питка на пара с пълнеж). Уви, това, което у нас познаваме като китайска храна, има твърде малко общо с автентичната такава. От климата ли е, от що ли...

Любослав Илиев

Още...

Един студент в Шанхай

Димитър Янчев (21 г.) е роден в града на липите - Стара Загора. Средното си образование завършва в Руска езикова гимназия СОУ „Максим Горки”. В момента следва за първа година „Международни икономически отношения” в Шанхай, Китай.

Защо реши да следваш в Китай, а не в България или в друга европейска държава, както правят много от твоите връстници?
Защото икономическото развитие на Китай върви с много бързи темпове. Страната предлага добри условия за обучение на студенти, а и лично за мен това е най-доброто място за изучаване на специалността, която бих искал да следвам – „Международни икономически отношения" на китайски и английски език. Китайският език ще ми бъде от полза за създаване на бъдещи контакти и бизнес цели. Все още ми е малко трудно, но с времето езиковата бариера сама ще изчезне. Освен това, смятам, че има достатъчно български студенти в по-развитите европейски държави. Голяма част от тях дори не подозират, че азиатски страни като Китай предлагат много по-добри условия за чуждестранни студенти, въпреки различията в културите. Относно България – на нея все още й липсва най-важното – уважение и доверие в отделните институции – и тук не става въпрос само за образование.

Какви бяха първите ти впечатления от китайците? Какви хора са те? Успя ли вече да създадеш стабилни контакти с някои от тях?
Китайците са същите като нас – изключително любезни и гостоприемни. Отнасят се с голямо уважение към всеки чужденец. Помагат ни при решаването на проблеми от всякакво естество, за което само можем да благодарим. Относно стабилните контакти – времето ще покаже дали съм успял да създам такива.

Разкажи ни малко повече за града, в който живееш. Какво е характерно за Шанхай?
Аз съм щастливец, че живея в град като Шанхай. Намира се в източната част на Китай – една от най-бързоразвиващите се области в целия свят. По неофициални данни - в момента в града се помества 20-милионно население. Също така, има около четири хиляди небостъргача, сред които Телевизионната шанхайска кула, както и много красиви забележителности, фабрики, заводи – нали ти казвам – тук животът върви със 100 км./ч. Нямаш и една секунда, лишена от каквито и да е изживявания.
От какво естество са най-често срещаните проблеми, с които се сблъсква чуждестранният студент в Китай?
В самото начало наистина трябва да има човек, който да ти помогне с адаптацията – хората, транспорта, университета, магазините, заведенията, маниерите. Ти самият също трябва да си помогнеш - оправните хора нямат никакви проблеми, те са като пластелин – моделират се според всякакъв тип ситуации и хора. Няма нерешими проблеми тук. Хората имат доста грешни схващания за тази държава. Не е толкова страшно и трудно, колкото изглежда. В много отношения да следваш в Китай се оказва по-лесно, отколкото в голяма част от предпочитаните европейски държави, на чието образование се доверяват много чуждестранни студенти.

Трудно ли се учи китайски език? Какви трудности най-често срещаш?
Китайският е един от най-трудните езици, но не е чак толкова страшно. Говоримо се учи лесно. По-трудно ми е с йероглифите, но ако си лягаш и ставаш с учебника през повечето време, няма да имаш проблем. Какво да ти кажа - език като език. Нали хора го говорят – значи не е невъзможно. Човек трябва да има желание постоянно да върви напред. Тогава нищо не би му било трудно.

Какви са средните месечни разходи на един чуждестранен студент в Китай?
Зависи в коя част на Китай се намираш. В по-големите градове като Шанхай и Пекин всичко е по-скъпо в сравнение с по-малките, нормално е. Но човек може да се издържа със сходни на българските доходи - около 500 лв. са нужни за нормално живеене. Общежитието е отделно от 150 лв. до 300 лв. в зависимост от състоянието на самото помещение – дали е ново, или не. Ако си дошъл, за да учиш китайски език, а не някаква конкретна специалност – таксата е 2000 лв. на семестър. Като цяло, транспортът е много евтин. За разлика от България, в Китай, и по-специално в Шанхай, можеш да обиколиш с такси целия град за не повече от 10 лв. Всъщност, голяма част от чужденците успяват да си намерят добре платена работа още първото шестмесечие от престоя си в Китай. Най-често преподават чужди езици събота и неделя за 20 лв. на един астрономически час.

Ти работиш ли?
В момента не, но имах възможността да се снимам в няколко китайски кино продукции като статист. За разлика от България, тук плащат наистина добри пари за това.

Как стана така, че да се снимаш във филм? Каква роля на статист изпълняваше?
Извикаха ме познати, които с времето са успели да създадат по-стабилни връзки. Чуждестранните студенти тук наистина много си помагат. Снимах се в сериен филм – действието се развива през 30-те години, а аз бях един от заложниците, които японската армия тероризираше!

Звучиш доволен от живота си в Китай. Липсва ли ти България? Прибирал ли си се, откакто замина?
Естествено, че ми липсва. Това е моята родина! Не съм се прибирал през цялата учебна година, но това не означава, че не ми се е искало. За щастие, тук наистина ми е много интересно – всеки ден се случва нещо ново и вълнуващо! Сякаш вчера дойдох. Понякога се събираме българи, макар и оскъден брой – и се веселим по нашенски. Надявам се през следващите години броят на българските студенти в Китай да се увеличи.

Все пак - има ли нещо, което те дразни и не можеш да възприемаш в тази държава?
Като се замисля - няма нещо, което да не ми понася тук. Чувствам се истински свободен във всяко едно отношение – образование, работа, социален начин на живот – често излизаме по клубове с мои колеги, срещам се с различни хора от цял свят, голямо изживяване си е! Храната малко взе да ми омръзва, но не е трагично. В интерес на истината - липсва ми българската кухня! Добре, че си готвим български ястия от време на време. Даваме им да ги опитват, но те си предпочитат тяхното.

Интересуват ли се от българското китайците, както и останалите чужденци, с които контактуваш? Разпитват ли те за България?
Постоянно! Интересуват ги най-различни неща – кухня, традиции, маниери, хората, времето, забележителностите. Постоянно ми задават въпроси, свързани с българския език, българската роза и разбира се – българския футбол. Големи фенове са на Христо Стоичков и Димитър Бербатов. Много от тях вече се самопоканиха да ми гостуват лятото, за да посетят българското Черноморие.

Китайците често натрапват природозащитната си политика. Смяташ ли обаче, че при такъв динамично развиващ се начин на живот може да се говори за каквото и да е опазване на околната среда?
Може, да. Хората тук са много работливи. Постоянно се намират такива, които да почистват доброволно пазарните улици, защото най-бързо се замърсяват. Фабриките, заводите и като цяло – по-големите предприятия – се намират извън града и не замърсяват в такава степен по-централните му части. Що се отнася до транспорта - голяма част от населението се придвижва с колелета или електромотопеди. Всички се стараят да прибягват до шофирането на автомобил възможно най-рядко.

Много българи, заминали да следват в чужбина, често се прибират разочаровани. Ти обаче се чувстваш щастлив и свободен там. Какво ти дава Китай, което България не успя?
Истината е, че в България не се чувствам защитен по никакъв начин. Жалко е, когато човек се чувства чужд сред свои - в собствената си родина! Тук съм на хиляди километри от родителите и приятелите си, дойдох сам, без да знам какво ме очаква. Не знаех и езика. Въпреки всичко обаче се чувствам на мястото си – чувствам се свой сред чужди.

Следвайки максимата „Домът е там, където е сърцето”, в коя от двете държави се чувстваш по-близо до дома?
Труден въпрос. За мен Китай се превърна в символ на едно вълшебно приключение – на едно истинско предизвикателство, което ме зарежда с много енергия и не ми позволява да се чувствам самотен нито за миг. Имам възможността да опозная една много интересна и различна култура от нашата. Упражнявам паралелно и китайския език, и английския, което е много важно за мен и бъдещата ми реализация като личност. Що се отнася до България – за мен тя е символ на моето единствено Вкъщи, което нося в сърцето си дори независимо в коя точка на света се намирам.

Силвия Никлева

Още...

Изборът – направен

Мая Николова е на 19 години. Завършва Френската гимназия в София 2008 година и решава да продължи обучението си във Франция. В момента учи в Universite de la Mediterranee (Aix-Marseille 2) в Марсилия. Какво се в променило в живота й? Справя ли се? Доволна ли е от направения избор? Ето и нейните отговори.

Учиш в един от престижните университети във Франция. Какви са впечатленията ти?
- Университетската база е много добра,най-големият плюс е може би в това, че факултетът е отделен в научен и технически кампус. По този начин всичко е съсредоточено на едно и също място (лекционни амфи зали, лаборатории, спортни зали, библиотеки, общежития и т.н), което е адски практично и спестява много време.

Каква специалност изучаваш?
- Science de la vie (няма адекватен превод на български, но е в областта на биологията).
Имаше ли затруднения с езика в началото?
- Абсолютно всеки човек има затруднения и те не са само в началото. Дори след 10 години в чужда среда, дори с придобиване на чуждо гражданство, чужденецът си остава чужденец.
Защо избра образованието в чужбина?
- Така се стекоха обстоятелствата. Кандидатствах, приеха ме и заминах.
Не смяташ ли за обезпокоителна налагащата се тенденция все повече млади хора да следват отвъд границите на България?
- Не смятам, че има нещо нередно хората да пътуват по света, да учат, работят и т.н. Самият факт, че има специалности, които не съществуват в България допринася за тази „тенденция”. Проблем възниква, когато няма стимул за връщане в България...
След продължителните стачки във френските ВУЗ-ве не се ли замисли за връщане?
- Един „загубен” семестър не е причина за отказване от всичко. Има много други причини, които ме карат всеки ден да се замислям дали има смисъл или връщането е по-добър вариант…
С какво французите най-често свързват България?
- Малко французи знаят за съществуването на България и почти никой няма идея, че сме член на ЕС, НАТО или друга организация. За момента не съм срещала негативно отношение, а по скоро интерес към страната ни.
И все пак верен ли е митът за френския национализъм?
- На 100% е верен. Французите са си французи и държат зверски много на това, особено на езика си...
Идваш си сравнително често. Забелязваш ли промени?
- Не видях никаква промяна нито в положителен, нито в отрицателен аспект.
Европейска столица ли е София?
- Не знам дали София е европейска столица, но е уникален град, предлагащ страшно много възможности. Град, който има всичко.
Ще гласуваш ли?
- Бих гласувала, ако съм в България, но гласуването от чужбина е доста сложно и свързано с допълнителни разходи.
След като завършиш висшето си образование във Франция, смяташ ли да се върнеш тук?
- Не съм решила още, но го обмислям. Има прекалено много фактори, от които зависи всичко.
Вярно ли е, че камъкът си тежи на мястото?
- Смятам, че е добре да знаеш какво представляваш и да отстояваш себе си, но може би е по-добре да си по-адаптивен, да лавираш повече, дори понякога да правиш компромиси със себе си.
Ако трябва да опишеш България на един французин с три думи, кои ще са те?
- Не мога да отговоря, няма 3-4 или 5 думи, които да опишат всичко и всички. Най-уникалното в България е природата, която за съжаление е подложена на голяма „гавра”, въпреки всичко никъде не съществуват изгреви като на брега на Черно море, всеки по-различен и по-красив от предния.

Теодора Саракинова

Още...

България е там, където има един българин

Христо Вълев е студент в Германия – бивш възпитаник на 91 НЕГ, решил да оползотвори познанията си по немски език. Разбира се, това не е истинската причина да е в далечна Швабия. Причината е съвсем друга. Ако ви интересува каква е, ще трябва да продължите да четете. :P

В кой университет учиш и каква специалност?
- Техническият университет в Карлсруе, специалност информатика.
Харесва ли ти в университета?

- Трудно ми е, но ще науча нещо. Както и в гимназията, има излишна информация. И заради специалността – има неща, които стават неактуални. А след 4-5 години като завърша...
Смяташ ли, че не можеш да получиш такова образование в България?
- ТУ и този в Карлсруе са партньори. Мога да изкарам семестър и тук. Програмата е еднаква...
Защо тогава учиш там, а не тук?
- С диплома от този университет мога да си намеря работа веднага. Германия е нова държава, промяна... Това са част от причините.
От какво си доволен по отношение на образованието в Германия?
- От това, че щеш-не щеш, трябва да учиш. Не е като тук – щом влезеш, ще излезеш. По този начин не можеш да направиш име. Там завършването само по себе си е важно. Другият плюс е, че при добър успех много програми за размяна на студенти, стипендии, работа. Там наистина човек може да се издържа с учене. Една приятелка взeма стипендии в България и те стигат, за да пие кафе.
А от какво си недоволен?
- Че се учи много!
Мислиш ли, че човек може да се образова в България?
- Защо не? Ако има желание. Образованието тук не е некачествено. Но можеш да завършиш и без учене. Където и да отиде човек, може да учи. Зависи и дали го изискват от теб. Единственият начин да не можеш да се образоваш е преподавателите ти да са пълните отрепки.
Преподават ли ти известни личности или изтъкнати специалисти?
- Не, но от време на време гостуват такива. Ако искаш, отиваш...
Има ли много български студенти в Карлсруе?
- Доста са.
Какво е мнението ти за тях?
- Има всякакви хора. А какво е мнението ти за немците?
- Има всякакви немци. Високи немци, ниски немци...
Интересни случки в Германия?
- Изхвърлих куфара на пакистанския си съквартирант. Дълга история. След това се изнесе.
Ще се оправи ли България?
- Според мен България си е по-добре така, както си е. Задръствания и т.н... това й придава чар.
Ще се върнеш ли в България, когато завършиш?
- Искам да обиколя много страни преди да взема окончателно решение.
Къде зимуват раците?
- Където е топло.
Как ще ги стигнем американците?
- Като се обърнем назад и започнем да бягаме.

Николай Гергов

Още...

Една съвсем измислена история

Живее си в един съвсем случаен европейски двумилионен град една млада умна госпожица. Нейното име е Рания и най-главното, което можем да кажем за нея, е, че е щастлива. За своите двайсетина години успява да работи, да учи в едно от местните елитни висши учебни заведения и да води съвсем нормален личен живот. Явно обаче в предишния си живот тя е правила много, много лоши неща, за които един ден вездесъщата бюрокрация реши да я накаже жестоко.

И така, благодарение на своята интелигентност, Рания завърши своя първи семестър с отличен успех. Името й бе едно от първите в класирането за стипендии, отпускани от университета. По стара студентска традиция тя се информира от по-големите и по-знаещите какво трябва да направи. Без да подозира какво предстои, една ранна сутрин с бодра крачка тя изкачи четирите етажа стълби до Паричния салон на университета. Километричните опашки не уплашиха нашата борбена героиня, и тя стоически прекара един час в първокачествено висене, за да предостави номера на сметката си на университета.

Единственото, което получи, бе информацията, че е чакала напразно. Доста троснато й обясниха, че трябва да предостави номера на сметката си в един определен клон на една опредлена банка (с която, случайно или неслучайно, университетът бил обвързан с договор, по силата на който е длъжен да връзва студентите за банката).

Без да се усъмни във валидността на информацията, тя отиде до клона и зачака отпред, защото в него имаше киломерична завита на кравай опашка, съставена от студенти на същия университет. Единственото, което получи Рания, когато стигна до края, бе... един от най-срамните моменти в живота й.

- Госпожице, Вие искате да дадете на банката номера, който ние сме Ви дали? Пари ли искате да Ви превеждаме?! Служител на банката ли сте? Университетът ще Ви дава пари, говорете с тях!

Леко огорчено от съдбата си, момичето се върна в Паричния салон на университета, изживя „Голямото чакане - 3” и пак затормози същата служителка с въпросите си.

- Госпожице, ако не сте записали номера на сметката на молбата си, ние автоматично сме Ви открили сметка в банката. Трябва да отидете да си вземете новата карта.

Момичето никак не гореше от желание да има 2 идентични сметки в една и съща банка, но не възрази, вдигна рамене и отново тръгна към същия клон. В замяна на феноменалния късмет да няма опашка, Рания получи информацията, че в базата данни липсват сведения за новата й сметка.

- Може просто да е било извършено пренасочване към старата Ви сметка, но не можем да Ви дадем информация дали е станало така или има грешка в системата. Трябва да се обърнете към служителите в Паричен салон. Сигурна ли сте, че Вие не сте допуснали някаква грешка?
Момичето излезе, седна на една пейка по средата на пътя и сериозно се замисли. Вече не беше сигурна дори за името си, а едно глуповато натрапчиво чуство й нашепваше, че всички наоколо се държат с нея все едно има сериозни умствени увреждания. След 3 часа висене по опашки и изминаване на разстоянието от Паричния салон до клона на банката, тя впрегна волята си и реши, че не бива да се отказва.

Съжали за решението си при вида на физиономията на служителката от Паричен салон. Сверката на данни показа, че в системата на университета има съвсем различен номер на сметка. Тоест, както учитиво, бавно, пресилено спокойно и внимателно два пъти обясни госпожата зад гишето, новата сметка била съществувала. Но, разбира се, тя не можела да даде никаква по-нататъшна информация за това.

И момичето пак тръгна към клона на банката. Охранителите вече го гледаха много подозрително.

- О, да, имате си нова сметка и карта, просто системата е пренатоварена и не я е изкарала първия път. Заповядайте и приятен ден!

Въпреки напиращата умора, мускулната треска и тоталния блокаж на мозъчните си клетки, Рания успя за сетен пореден път да се изкачи отново до Паричен салон и да уведоми служителката, че вече всичко е наред.

Единственото, за което може да се надява момичето, е никога повече да не му се случва нещо подобно. Гаранции, разбира се, в нашия измислен европейски двумилионен град не могат да съществуват...

Галя Младенова

Още...

Инголщад

Казвам се Петър и съм на 24 години. Роден съм в град София, където съм отраснал и завършил средното си образование. След 7 клас имах възможността цели 5 години да се обучавам в една от най-елитните гимназии в страната – 91 НЕГ… Велико училище за велики хора. Странно, но за 5 години аз не можах да видя нищо велико и елитно в тази гимназия. Научих немския език не в училище, а по частни уроци. Другите предмети не искам и да коментирам – имаше само двама добри преподаватели – един по история и един по география. Но пък за сметка на качеството на обучението си, ние имахме учител, който влезе в класацията за най-велик българин – и до днес не ми е известно на какво основание или заслуга.
Та, минаха 5 години и гимназиалният ми живот приключи. Бях се научил да пия, да говоря и пиша на немски език и знаех на кого колко да платя, ако искам да получа желаната диплома. След като успях, благодарение на доброто образование, да добия толкова голям и важен опит, се реших да тръгна по широкия сват и да си търся късмета някъде извън пределите на Родината.

Лятото след 12 клас получих одобрение и място за следване в университета в Инголщад. Университетът е на трето място в Германия по качество на образованието в областта на икономиката. Така поне пишеше в списанията, които прочетох преди да се реша да отида да следвам там. Всичко може и да е така, но с времето установих, че въпреки добрите референции някак не е много познат университета в Германия, пък да не говорим изобщо за Европа и Света. И все пак, ВУЗ-ът се казва – Katholische Universität Eichstätt-Ingolstadt. В Инголщад, където следвам аз, има само икономически факултет. Всички студенти тук сме общо 900 човека. Квотата на завършващите е около 30% от броя на първоначално започналите. Оценки не се изкарват лесно, но поне се стремят да те подготвят по-добре за професионалния живот, не е само теория.
Като стана дума за работа, в момента съм стажант за 6 месеца в Media-Saturn Holdung GmbH (една от най-големите вериги за техника в Европа) в отдел „Логистика”. След стажа мисля да си пиша дипломната работа в някоя друга фирма. След това се надявам кризата да е поприключила и да имам възможност да си намеря работа в Западна Европа – Австрия и Швейцария са също възможни страни, където мога да отида след следването си. Със сигурност обаче ще гледам първите няколко години да работя извън България, след това може да продължа образованието си в Англия. Със сигурност ще се върна в България в момента, когато пазарът на труда тук се нормализира. Ако това не стане скоро, определено ще се замисля сериозно къде да продължа да живея и работя.
Както и да е, когато ме приеха, всички тези сложни житейски въпроси ми бяха твърде далечни и бях много щастлив. Радвах се, пих, ядох и ходих по жени. Дойде есента и заминах. Видях, че и там има ядене, пиене и жени – е, не винаги е толкова вкусно и хубаво, както в България, но все пак като човек се поразтърси – намира и хубави неща.
Въпреки всичко трябва да призная, че този алкохолизъм и разврат, които царят в Студентски град, не могат да бъдат открити тук. Не мога да кажа, че това ми липсва чак толкова много. Все пак, когато съм в България, прекарвам голяма част от времето си точно с хората, които са част от вече споменатия безкраен празник на св. Трифон Зарезан. След месец денонощен купон…с ръка на сърцето си признавам, че ми писва. Заради това и не съм тръгнал да завиждам на своите връстници, които следват в България.
Нека се върнем обаче към нормалното студентско ежедневие. Германците са странен народ – има хора, които са супер дружелюбни и винаги готови да помогнат. Има и хора, които са доста странни и с които изобщо избягвам да имам контакт, не че няма такива екземплярии у нас. Като цяло, след 5 години престой в тази държава установих, че рядко мога да намеря истински луди глави сред местните. Най-добре си прекарвам времето с моите сънародници и други източноевропейци.
Като стана дума за българите в Инголщад – има всякакви хора. На някои можеш винаги да разчиташ, други са пълната им противоположност. Смешно е, че има и такива, които се изживяват като „голямото добрутро”, но сред българите в странство винаги е имало такива. Мяркат се и някакви сериозно десоциализирани личности, та дори и такива, които си живеят в имагинерен свят с имагинерни приятели. Като се замисля, май заедно с всички тези интересни хора съм злоупотребявал алкохолно поне веднъж (по стар български обичай). Мнозина са приключвали в доста окаяно положение в нечия вана... Грозна история, ще се съгласите с мен, но все пак напомня за България, нали?
Не зная как вие бихте оценили обстановката в този град. Аз лично не бих се оплаквал или псувал много относно живота, който водя. Но като гледам хората около себе си – следването в чужбина не е нито пътешествие в страната на приказките, нито е за всеки!

Петър Ф.

Още...