ЧЕСТНО...или нашата програмна статия

„Свободен вестник” е нашият отговор на обвиненията, че младите хора в България са незаинтересовани от случващото около тях.

Прочети повече>

Показват се публикациите с етикет Пандишпанови философии. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Пандишпанови философии. Показване на всички публикации

събота, юни 05, 2010

Море по време на криза


Е-е-е, е-е-е-е-е. И замириса на море. Е-е-е, е-е-е-е-е. Да, да, ама не.

В днешни времена на тежки финансови кризи и още по-тежки финансови задължения тази морска песен се забива като нож в жадното за плаж и слънце сърце. Топлите месеци обаче идват, а с тях идва желанието за пясък в обувките и отнесени от вълните бански. И ако джобът ви е изтънял, а нощем бълнувате плажа в Шкорпиловци, имам решение за вас – вижте моите топли-топли пандишпанови идеи за това как да изкарате едно незабравимо морско лято в градски условия и не, няма нужда да ми благодарите, приемам само шоколадови бонбони и ванилов сладолед.

Вие обичате соленото море. Но тъй като то е далеч, бензинът е скъп, хотелите – и те, нищо не губите да си докарате морето вкъщи. Първото и най-важно – близко ви е и няма да въртите километраж. Второ – няма да плащате наем за стая, вие вашата си я ползвате толкова години и една стотинка не сте си платили за това. И трето – Черно море е общо, а това у вас си е само ваше!

Хубаво е поне да имате вана. Но ако нямате – не унивайте. Сигурна съм, че в някой килер грижливо пазите бебешкото си корито. Е, може да ви е малко тясно, но пък навява мили спомени. Водата от чешмата е студена, но пък е евтина. Ще си представяте, че се къпете сутрин рано в морето, когато водата още не се е затоплила. Ваната/коритото следва да бъдат изнесени на детската площадка в близост до местожителството ви, където има хем пясък, хем бурни деца, които да ви го хвърлят в очите, хем баби, които да ви обсъждат. Е, вярно е, че на истинския плаж баби-германки обсъждат телесата ви, а на детската площадка баби-партизанки обсъждат вашия курорт от подръчни средства в центъра на София, но това не бива да ви натъжава. Дори напротив – мотивирайте се! Тръснете два-три пъти със солницата във водата, разбъркайте хубаво, все едно вълноломът идва, вземете една маруля и си я резнете във водата на водорасли. А след употребата с малко оцет става салата един път.

Опънете хавлиената си кърпа без да ви пука, хем ще хванете тен, хем можете да си хванете и някоя самотна майка. Нищо не ви пречи да си вземете една бира за 60 стотинки, а за дамите - специален летен коктейл от компот от джанки (реколта 2006).

Вашето градско морско лято ще бъде хубаво, ако вие си го направите такова. Пък и кръчмите в града са същите като тези на морето – тарикатите са все едни, боят си е все един, водката – и тя. Хубаво нещо са летните почивки... Но преди да се впуснете в тях помнете най-важното – за да стигнете до ваканцията, трябва първо да прегазите сесията! Мачкайте наред! :)

Десислава Нeдялкова


Още...

сряда, април 28, 2010

Интернет е голям и джуки те дебнат отвсякъде

Клик. Клик. Клик. Клик.

Снимка, две, три, пет, десет, сто и десет.

Снимки на познати, снимки на не чак толкова познати и снимки на съвсем непознати.

Готини снимки, странни снимки, грозни снимки, кифленски снимки, джука, джука, джука, джука. Колкото повече прелиствам, толкова повече мониторът ми колабира, залят от солидно количество устни (б.а. наричани за по-ясно и разбираемо „джуки”) – леко разтворени, силно издадени напред, присвити в причудлива форма, неестествено големи, съвсем модни – сякаш посегнали да целунат/захапят цигара/отпият от сламка. Джуките на интернет. На малки, не чак толкова малки и съвсем не малки момичета. Забелязвам тази тенденция, която е яхнала виртуалното пространство с пълна мощ, и горко избърсвам сълза издайница в крайчеца на око си, скришом завиждайки на този стилен метод в яростното развитие на фотографията.

И се питам: На какво се дължи това чутовно явление - фотографираната джука?
А) защото искам да впечатля всичките си 5000 фейсбуук приятели
Б) как защо, момчетата обожават плътни устни
В) защото искам силиконови, но парите са кът
Г) мъчно ми е, че вече не съм сукалче
Д) защото всички правят така
Е) не знам защо, но ме кефи

3 стъпки за перфектната снимка:
(или как да пуснеш плътните си устни по интернета):

1. Самоснимачката
Снимката ти няма да е никаква качествена снимка, ако не се снимаш сам – имаш свободата да се наджуклиш качествено и без притеснение.

2. Подчертаване
За да изглеждат устните ти още по-големи от това само да ги издадеш напред, е нужен дебел молив, задължително излизащ извън устните, силен гланц и подходящ ъгъл на кадриране.

3. Палав поглед
За да са вървежни джуките трябва да бъдат придружени от празен, но закачлив поглед, крещящ „Ский к’ва съм яка”.

Забележка:
Понеже се забелязва тенденцията с издадените напред устни да се прокрадва тихомълком и при някои видове момчета, смело заявявам, че съветите за момичета важат и за
тях с пълна сила. Но дебело подчертавам, че не нося отговорност за последствията!


Десислава Недялкова

Още...

неделя, юни 21, 2009

Пандишпанови философии: Ти знаеш ли...

Да, да... Аз знам. Знам, че нищо не знаеш. Сократ също е знаел, че ти знаеш, че нищо не знаеш. Аз обаче знам това, което нито ти, нито Сократ, нито учителят Йода знае. И ще пофилософствам върху тези феноменални знания съвсем пандишпаново.

Ти!

Знаеш ли, че е невъзможно да достигнеш своя лакът с езика си?

Колкото и да са дълги горните ти крайници, колкото и развит да е мускулът в устната ти кухина, това да докоснеш лакътя си с върха на езика е все едно да си обуеш левия чорап през дясното ухо. Макар да има индивиди с добре развити ушни миди.


Знаеш ли, че хлебарките могат да живеят без главата си 9 дни, преди да умрат от глад?

От достоверен източник знам още, че хлебарката без глава:
- се обижда при игра на „сляпа баба”;
- констатира, че слънчевото затъмнение трае доста дълго;
- и за нищо на света не „трампи” диоптъра си.


Знаеш ли, че кръвта на охлювите е синя?

Оттам произлиза многовековната ожесточена война между лигавото черупчесто мекотело и благородния елен.
Все пак кръвта... вода не става. Нито лимонада.

Знаеш ли, че пеперудите усещат вкус с краката си?

Явно единствено от техните уста изразът „Тази мусака има вкус на крака” звучи като комплимент.

Знаеш ли, че хората изяждат средно по 8 паяка през живота си, докато спят?

Аз откакто знам... само симулирам спане.
Но пък ми е много интересно какво изяждат самите паяци, докато спят?
Винарка? Комар? Муха? Човешки пръст?


Знаеш ли, че Лос Анжелис всъщност се казва El Pueblo de Nuestra Señora la Reina de los Ángeles de la Porciúncula?

Може и да го знаеш.
Но със сигурност не знаеш, че село Долна Бешовица в ранните си години се е наричало Ел Баиро де Гранде Чукарево ла Нанадолу де лос Патокос де ла Беш-Беш.
Не го знаеш, защото само аз го знам.


Знам, знам.
Знам, че вече знаеш.
И знаеш, че вече не само аз знам.

P.S. А знаеш ли, че 99% съм сигурна, че олигави статията в опит да докоснеш лакътя си с език?:)
Успя, нали?


Десислава Недялкова

Още...

четвъртък, април 30, 2009

ПАНДИШПАНОВИ ФИЛОСОФИИ


Градски транспорт в студентски условия

Новите ми размекнати, обезмаслени пандишпанови философии ще се заровят дълбоко в най-великото преживяване на всеки себеуважаващ се студент, а именно софийски градски транспорт и начини на студентско оцеляване.

Стъпка първа – стратегии на спирката

Без тях въобще не си подготвен да се качиш на 280!
Първо – намираш спирката (познава се по многолюдната тълпа на тротоара). Имаш два варианта – или заставаш най-отзад на тълпата (което означава, че ще пропуснеш поне първите лекции), или лежерно се шмугваш пред всички направо на платното. Има възможност колите да те сгазят, но пък има възможност и да не те (сгазят). И в двата случая ти си пръв до вратата на автобуса. Внимавай само да не разгневиш прередената тълпа, че сутрин тя е особено раздразнителна.

Стъпка втора – правостоящ или приседнал

Дори да се качиш пръв в автобуса това не означава, че ще седнеш на някоя седалка. За нея трябва да се бориш като скъсан студент на поправителен изпит. Ако съзреш празна седалка откъм стъклото, а до нея невъзмутима лелка, четяща вестник, вземаш просто решение – или я прескачаш, изтърпяваш намусената й физиономия и седиш по време на пътя (друг въпрос е как ще станеш после), или се бориш за някое парче тръба, за което да се закрепиш като правостоящ, тъй като шофьорите на автобуси често изненадват с резки и дръзки движения на превозното средство.


Стъпка трета – задръстване или мит?
Има ли в София задръствания или те са само мит? И в двата случая горещо препоръчвам леко четиво винаги в чантата („Война и мир” спада към тежките, около 3 килограма), както и заредени батерии на съкровената MP3-ка (с няколко хита лесно се преживяват 20 минути на Орлов мост).


Стъпка четвърта – комуникация
Установяването на комуникация с други студенти в автобуса може да бъде много полезна. Къде другаде ще намерите информация за това колко големи са опашките в паричен салон, колко почивка ще има по празниците и колко хлебарки има комшийката на петия етаж, 512 стая?

Стъпка пета – разтоварване
Стигнеш ли до тази стъпка, си почти свободен. Преодоляваш няколко лакътя, две-три ругатни, малко залитане, стисната чанта и настъпен шал, скок на тротоара в най-дълбоката локва и глътка чист въздух. Време е за лекции.

Десислава Недялкова


Още...