На рефера с любов...

Едно от най-колоритните неща в българския футбол е отношението към съдиите. Гневът към мъжете в черно има силата да обединява и заклети врагове, да генерира неконтролируеми истерии и да предизвиква незабравими изказвания. Това се случва вече доста години и лека-полека оправданията със съдиите се превърнаха в клишета. Всички свързани с футбола, от фенове до президенти, се надпреварват да оценяват работата на съдийската бригада с до болка познати фрази. И тази година съдийството беше най-коментираната
тема. По-важна от играта на отборите, резултата, терена, голмайстора... По този повод „Свободен вестник” събра някои от любимите на треньори, шефове и футболисти оправдания
със съдиите след мач:

„Съдията свири 60:40, даже 70:30 в полза на противника”


Според представата на футболните ни деятели съдията трябва педантично да мери всяко свое отсъждане в полза на единия и другия отбор, за да поддържа заветния баланс 50:50. Реферът е длъжен да поддържа равен броя на отсъжданията си в полза на всеки от тимовете. Ако той се провали в тази задача, винаги се намира кой от щаба на ощетения отбор да го упрекне. Все пак футболните ни деятели са хора с повишена чувствителност и един такъв нарушен от съдията баланс не може да им убегне.

„В нашия отбор имаме претенции за няколко спестени картона на противникови
футболисти. Освен това всички спорни положения в центъра ги свиреше в тяхна полза. За капак страничният съдия от близката страна спря две наши голови атаки със съмнителни засади.”

Непосветените в дебрите на нашия футбол биха сметнали подобно изказване за дребнавост. Всъщност, футболните ръководители осъзнават колко равностойни са отборите у нас и как мачовете се решават от дребните детайли. Един неотсъден тъч от немарливия помощник рефер може да закопае всеки отбор. Затова и най-малките недоглеждания на съдийската бригада трябва да им бъдат посочвани, за да осъзнават отговорността си и непрекъснато да подобряват работата си.

„Съдията ограби труда на момчетата и в момента те плачат в съблекалнята.”

Много треньори играят ролята на бащата-закрилник и не могат да останат безучастни, когато футболистите им са грубо обезчестени. За жалост, конкретното тъй сърцераздирателно оправдание се използва под път и над път и вече трудно може да трогне някого. Все пак продължава да се използва от романтици в по-долните дивизии.

„По принцип не коментирам съдийството, но този нагъл чернодрешко ни обезглави
ритуално. Днес играхме срещу 14 души, не отговарям какво ще се случи ако реферът
стъпи отново на този стадион. По този начин футболът ни няма да се оправи. Тия момченца от БФС...”

Във футбола ни ги има и вечните борци за справедливост, които силно любят и мразят. Те не могат да понесат съдийска подигравка без да се разлютят в подобна дълга тирада и да стоварят върху журналистите плюнките на праведния си гняв.

„Дис бритиш хомосекшуъл броук дъ гейм”

Безсмъртната реплика на Тодор Батков е нъмбър уан сред изказванията срещу съдиите. В нея се крие категоричната закономерност в сексуалните „убеждения” на всеки уважаващ себе си рефер. Макар и насочена конкретно към Майк Райли, фразата се е превърнала
в нещо като химн на всеки потърпевш от съдийска неправда.

Тодор Ковачев