Студентски град стана гето

Една година след убийството пред дискотека „Амнезия” нищо не се е променило

На 28 януари в аулата на СУ се състоя дебатът "Студентски град - една година по-късно", организиран от телевизия „Алма Матер”. Основните теми на дискусията бяха идеите за благоразвитие на района, намаляването на насилието и изясняване на понятието „кампус”. Сред присъстващите бяха ректорите на СУ проф. д-р. Иван Илчев и на ТУ проф. д-р инж. Камен Веселинов; министър Сергей Игнатов; главният архитект на София Петър Диков, кметът на район „Студентски” Димитър Дилчев, както и представители на неправителствените организации „Устойчиво развитие”, СРОКСОС и „Призив”.

Сериозна дискусия предизвика искането за приемане на специален закон, уреждащ статута на района. Предложението дойде от представители на студентските организации и беше посрещнато с аплодисменти в залата. Районният кмет, а след него и арх. Петър Диков се противопоставиха на идеята, като според тях чрез промени в механизма за реституиране на земи ще се намали презастрояването в района. Като сериозни проблеми бяха посочени липсата на средства, която не позволява на държавата да обезщети собствениците на 215-те дка частни имоти до общежитията, както и мудната съдебна система, която разрешава прекалено бавно възникналите конфликти. Диков даде за пример вече емблематична „Амнезия”, за която Темида ще се произнесе чак през април след поредно обжалване.

Още по-далеч във времето могат да се очакват положителните промени, залегнали в новия Подробен устройствен план на Студентски град. След две преработки той е преминал през общинския съвет и се очаква да бъде приет до дни, по думите на арх. Диков. В залата се чуха мнения, че общината не се е вслушала в голяма част от предложенията на временната експертна комисия, свикана през миналата година.

За присъстващите не стана ясно и какво точно трябва да представлява в българския си вариант понятието „кампус”. Бяха дадени примери за аналогични структури по света, както и за управлението им, но представителите на академичната, общинската и държавната власт не се ангажираха с предложения. Проф. Илчев напомни, че по-голямата
част от кампусите в чужбина са строени извън големите градове, докато Студентски град от десетилетия е интегрирана част от София. В този смисъл той определи всички евентуални промени като „кърпене на положението”.

По време на дебатите се чуха и въпроси, засягащи конкретни проблеми в Студентски
град. Бяха припомнени сериозните проблеми с управлението на общежитията, необходимостта от изграждане на център за спешна помощ, както и лошите инфраструктурни условия в района. Конкретни отговори от страна на институциите практически не последваха, като отново бе напомнена голямата важност на студентската
самоинициатива, както и сериозните разминавания между заложеното в проектите и последващата реализация. По темата за увеселителните заведения Диков припомни, че възникването им е на изцяло пазарен принцип. Според главния архитект на София дискотеките са при „най-силната клиентела”. Проблемите с чистотата на Студентски град също се оказаха основно заслуга на обитателите му.

По време на дискусията не се чуха революционни идеи за развитието на района. По-смущаващо е, че институциите не демонстрираха желание за бързи промени по конкретни въпроси. Най-добра равносметка за ситуацията даде министър Игнатов още с уводните си думи: „Една година след случая (убийството пред „Амнезия” – бел.авт) може да се каже, че нищо не се е променило, а някои неща са се влошили”. При това положение съвсем естествено дойде определението „гето”, дадено на Студентски град от ректора на ТУ проф. Веселинов.

Явор Николов