ЧЕСТНО...или нашата програмна статия

„Свободен вестник” е нашият отговор на обвиненията, че младите хора в България са незаинтересовани от случващото около тях.

Прочети повече>

понеделник, януари 18, 2010

Незаконната "Амнезия" все още си стои


Година след убийството на Стоян Балтов и студентските протести почти нищо не се е променило

5 декември 2008 г, борени дни преди студентския празник. Пред дискотека „Амнезия” избухва скандал, прерастнал в сбиване. Трима студенти убиват с голи ръце четвърти.


Трагедията, сполетяла семейството и приятелите на 20-годишния Стоян Балтов отключи дискусията за агресията сред младите хора, сигурността и застрояването на Студентски град. Хиляди студенти излязоха по улиците в търсене на промяна. Кулминацията дойде на 14 януари, когато над 3000 души се събраха пред сградата на Народното събрание, за да изразят гражданската си позиция. За да заклеймят случилото се със своя колега; за да заклеймят порочния кръг от погрешни решения, превърнал Студентски град в нещо средно между Лас Вегас и Бейрут. След провокация от страна на „съпричастните”
футболни фенове, полицията атакува множеството, пребивайки десетки невинни. Студентските съвети и ръководителите на ВУЗ-ове застанаха на страната на закона и публично порицаха протеста часове по-късно. През следващите дни се появиха разногласия между организаторите и скоро демонстрациите стихнаха.

На пръв поглед, протестът постигна своите цели. Виновните за смъртта на Стоян Балтов бяха заловени и шумно им бяха повдигнати обвинения. От МВР обещаха по-засилено полицейско присъствие, видеонаблюдение и даже специално РПУ. Общината се зае със собствениците на фаталната дискотека „Амнезия”. Заведението остана затворено за постоянно, след като се оказва със статут на временна постройка. Строителството на нови увеселителни заведения в район „Студентски” беше прекратено. Главният архитект на София Петър Диков даже предложи на мястото на „Амнезия” да бъде построен параклис.

Уви, историята не приключи с хепиенд. В Студентски град днес видимо има малко повече полиция и сякаш наистина не се строи толкова усилено. Огромното количество барове, кръчми и дискотеки, строени на най-безумни места преди края на 2008 г. обаче си стоят и по нищо не изглежда, че скоро ще бъдат съборени или ще се преместят в обособена зона.

Камери и РПУ в Студентски град през изминалата година не се появиха. За сметка на това, организираните в Интернет студентски протести сякаш стреснаха силовото ведомство, което направи и невъзможното, за да развърже ръцете на МВР в Мрежата.

Уж незаконната „Амнезия” към дата 5.01.2010г. все още не е съборена, въпреки обещанията на общинарите, че това ще се случи до Нова година. Из Студентски град се говори, че даже земята под паметната плоча на Стоян Балтов се намира в регулация, тъй че скоро е възможно затвореното заведение да се превърне в единствения спомен за трагедията.

Обвинени за убийството на Стоян Балтов първоначално бяха само Вили Колев и Александър Данаилов. През декември м.г. като обвиняем беше привлечен и Светлозар Стоилов. Ходът на делото остава доста неясен, след като веднъж вече беше върнато на прокуратурата. Покрай замиращия обществен интерес малцина забелязаха как един от обвиняемите беше пуснат под домашен арест и даже поиска по-лека мярка. Ново дело трябваше да влезе в съда до Коледа, но по този въпрос не се чу нищо. Междувременно, агресията между студенти не стихна. Случаите със закланите момчета пред клуб „Соло” и зверски убитата Радостина са само част от статистиката.

След стихийното пробуждане на гражданското общество през януари, даже младите у нас се върнаха към апатията. Голяма роля за това имаше и липсата на опит и единомислие сред студентските организации. От едната страна на барикадата се оказаха студентските
съвети, които често са обект на критика заради ограничената си до организиране на партита дейност. Срещу тях бяха множество по-големи и по-малки образувания, често с доста радикални политически виждания. Година по-късно, различията не са изгладени и не изглежда възможно всички студенти да застанат сред една обща идея. Даже това да е желанието да живеят на едно по-сигурно и по-приветливо място.

Явор Николов


Няма коментари:

Публикуване на коментар