Само 800 ще получат стипендия тази година

Издръжката на студентите е по-малка, отколкото на учениците

- Г-н Илчев, можете ли вече да ни кажете какви са акцентите в бюджет 2010? Какви са промените спрямо миналата година?
- Промените са ужасни. Едно образование не е само заплатите на преподавателите и елементарните нужди на студентите, но образование вече в наше време - ХХІ век, е вече много по-широко понятие. То включва средата, в която се обучават студенти и в която вършат своята изследователска дейност преподавателите, както и модерна материална база, която да отговаря на равнището на ХХІ век. Включва даже най-елементарното - хигиенните условия, чистотата на университета. Бюджетът ни за 2009 година – реалният, който е 90 % от гласувания, е 83 % от парите за 2008 г. Но и това може да не получим.

Не искам да заблуждавам. През 2008 г. отбелязахме 120-годишнината на университета, така че получихме целеви средства, на които иначе не бихме могли да разчитаме. Но дори ако махнем тези пари, намалението пак е много съществено. Следващата 2010 г. очевидно ще бъде по-лоша. Непрекъснато се тръби, че образованието е приоритет и че няма намаление на средствата за него. Да, не е намалена издръжката на един студент, но е по-малка от издръжката на един ученик. Тя е 90% от планираното за 2009 г.

Това, което ни удря много силно, е, че през последните години имахме допълнителна сума за поддръжката на университетските сгради, които са паметници на културата. В момента в България университетите разполагат с девет паметници на културата. Осем от тях са на Софийския университет, при това най-големите. Всичко, което правим
в Ректората, Университетска библиотека, Журналистически факултет трябва да се съобразява с препоръките на Националния институт за паметниците на културата. Това означава, че всеки ремонт е значително по-скъп от ремонта на една сграда, построена
примерно през 70-те години на миналия век.

Докато през летния семестър на 2009 г. дадохме около 3000 стипендии от държавната субсидия, сега, през зимния семестър, ще можем да дадем не повече от 800. Ще се опитаме частично да компенсираме от други пера, защото в крайна сметка стипендии получават нашите най-добри студенти. Вчера (11 ноември – бел. авт.) имаше обсъждане на този бюджет в парламента с представители на Министерството на финансите, доц. Сергей Игнатов, цялата парламентарна комисия по образованието, ректори и председателя на БАН. Според мен държавата трябва да има приоритети, а в момента няма.

- Освен стипендиите кои други пера ще пострадат?
- Науката. Формално погледнато, там парите са съкратени наполовина. Явно тя е най-уязвима. Нека бъдем пределно откровени – ние трудно можем да правим наука на световно ниво. Във физиката и химията имаме отделни постижения, но не можем да се сравняваме с най-големите европейски университети. Няма как да го направим при десетки пъти по-ниско финансиране.

През последните две години беше прокаран принципът парите за наука се дават не на институцията, а за проекти. Това позволи на тези, които работят най-добре, да получат финансиране. Другото мое предложение към министъра на просветата беше да се оформи такъв фонд за образователни проекти. Тогава добрите университети ще имат повече пари за студентите си, без формално да се променя стандартното държавно финансиране на един студент. Надявам се, че това ще стане догодина.

- Кои инфраструктурни проекти ще бъдат замразени?
- Още от лятото правим само аварийни ремонти. Работим и по два-три проекта, които бяхме захванали и които е много скъпо да бъдат замразени. Това са преустройството на южното крило на Ректората под кубето, където ще отворим аудитории за студентите. Тези дни ще бъде завършена изложбената галерия на Софийския университет – това не е толкова скъпо. Ще бъде довършен новият рекламно-информационен център – възнамеряваме
да го открием на 25 ноември патронния празник на университета. За съжаление горе-долу това е всичко. Останалото замразихме. За първото полугодие получихме 3 милиона лева за инфраструктурни проекти, което ни позволи в общи линии да се разплатим с фирмите. Не сме получили до този момент и не зная дали ще получим другите три милиона за второто полугодие.

- Ще се ограничи ли участието на университета в програмите за обмен на студенти?
- Не. Слава Богу, това не. Те са с международно финансиране и това не влиза в бюджета. Даже ще се увеличи. Получихме допълнителни пари по програмата „Еразъм”. Ние сме най-успешният университет в това отношение – имаме повече изпратени студенти по тази програма, отколкото другите български университети, взети заедно. Непрекъснато сключваме нови договори и тази година беше много успешна за една от новите програми, свързана с философията на „Еразъм”. Най-напред е Basileus. Това е проект, насочен към Западните Балкани, с много добри финансови условия – нашите студенти получават по 1000 евро на месец, които са напълно достатъчни за живот в региона.

- Ще се увеличат ли семестриалните такси?
- Семестриалните такси вероятно ще паднат по необходимост, защото са ограничени
от закона. И когато ни намаляват държавната субсидия с 10 %, семестриалните такси са част от тази субсидия. Това ще ни удари допълнително. Нека не се занимаваме с популизъм – в България таксите за обучение са сред най-ниските в Европа. И не само като абсолютна стойност, но и в сравнение с минималната работна заплата. В цял свят, като изключим само няколко много богати държави, хората, когато искат децата им да се образоват, се подготвят за това. Знаят, че инвестират в бъдещето.

- Ще съкращавате ли преподаватели и ще закривате ли катедри?
- Това е много сложен въпрос. Вие вероятно знаете, че преподавателите се пенсионират на 65 години с право на продължение максимум до 68. Миналата година Академическият съвет прие моето предложение да гласува само една година. За втората и третата година отговаря единствено ректорът. Вече имах няколко скандала с хора, които пенсионирахме. Правим го, защото са натрупали огромни компенсации от отпуски и така намаляваме до известна степен сумите, които им изплащаме по закон.

Пенсионирам хора, които са се държали като диктатори в своите катедри, не са подготвили заместници, като разчитат, че ще ги държим само заради това. По принципни съображения искам да пенсионираме веднага такива преподаватели. Нека млади хора да имат възможност да се развиват. По този начин опитваме да ограничим разходите за заплати, които са значително перо за университета.

Във факултети, в които има малко учащи и доста преподаватели, като физическия и отчасти химическия, даже след пенсиониране не давам право за нови назначения, освен ако няма абсолютна необходимост за техните студенти. От друга страна, ние сме хранилище на знанието на нацията. Един специалист се създава за 10-15 години. Не можем да си позволим да оголим една област тотално, защото не знаем дали тя няма да стане изключително важна по-късно – особено във физиката, където нещата се променят толкова бързо. Опитваме да постигнем някакъв баланс в това отношение.

- Ще се окаже ли прекалено скъпо удоволствие поставянето на камери в сградата на Ректората?
- Камерите са поставени през 2001 година. Ние ги подменихме.

- Каква сума беше нужна?
- Не помня точно – към 40-50 хиляди лева, което не е съществено, защото бюджетът
на Университета е 95 милиона. Това е застраховка, защото в последните години са предотвратени няколко пожара. Инцидентите бяха причинени от пушачи. Слава Богу, вече се пуши по-малко в Университета.

Денка Колева, Явор Николов