Обич (1 л., мн. ч.)

Една сентенция гласи, че през живота си мъжът трябва да построи къща, да посади дърво и да отгледа дете. Не е трудно да направиш дете, в днешно време, но малко хора успяват да отгледат своите качествено. Да не се вглеждаме в незаконните строежи по Черноморското крайбрежие, защото те не се броят за построен дом. Да започнем житейската си мисия с дървото! Когато на 14.01.09 при протестите в София имаше призиви към гражданско общество, останах огорчен. Беше заченато недоносче, което не оцеля при последвалите събития.

И както историята ни учи, отчаянието е най-голямата ни грешка. Защото има бъдещ ден, който е добър. Този ден беше 12.03.09. Защото този ден беше мирен. Беше спокоен. Но и подчинен на гражданската ни воля. Звучи ли ви смешно, че политиците са слуги на народа? Истина е. Когато беше анонсирано, че студенти ще чистят настоящия Парк на приятелството, общината изпрати хора и сега паркът е чист (като нашите намерения). А имаше спринцовки, използвани презервативи... естествените интериорни елементи на всеки уважаващ се софийски подлез. И медиите щяха да имат много материал за вечерните си новини. А нашите управници почистиха. Не от гузна съвест, а от инстинкт за самосъхранение. Но това няма значение.


Почистихме градинката пред 38-ми блок и макар да бяхме малко, камерите бяха много. Следващия път може би ще сме повече. А може би ще сме по-малко. Но едно стана ясно – следващ път ще има.

Няма кой да ни накара да пазим града чист. Трябва да го искаме. Колкото и да е трудно, е съвсем просто. Трябва да пожелаем да сме добре. И другите около нас да са добре. Това е да сме граждани. Крачките вече се правят. Но е по-лесно да крачиш с приятели от двете ти страни. Пиша това най-вече заради хората, които са достигнали фазата апатия. Та ние посадихме 130 дръвчета. Ако 10 от тях оцелеят, ще съм приятно изненадан. Но тази малка (подчертано малка) проява на гражданско съзнание привлече вниманието на властта и пресата. Простено е на тези, които знаеха за събитието и не дойдоха. Това можеше да е поредното провалено начинание. Но не беше. И когато дойде време отново да си търсим правата по улиците (не с протест, а с работа) ще е добре да сме повече. Така повече хора ще се чувстват добре.

if gte mso 9]> Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 Ако 10 от 130 дръвчета оцелеят, ще е чудо. Но наш дълг е да посадим дърво. Защото не печелим нищо за себе си от това начинание. Това го прави ценно. Или го чувстваш, или не. Или обичаш, или не. Няма условности. Има действия. Няма смисъл да остава недоизказано. Хора, действайте...

Николай Гергов