Блог на "Свободен вестник"

Рок телевизия на хоризонта

2011-02-05T23:49:00.002+02:00

Т-Рок Ти Ви ще дава цялата палитра от рок стилове на едно място.

През февруари стартира нов телевизионен канал, които ще е насочен главно към интересите на рок феновете у нас. T-Рок Ти Ви гарантира добра музикална селекция, като ще предлага и специализирани предавания за всички подстилове на рока. Екипът на новата телевизия обещават, че ще подкрепят и българските музиканти в този стил.

Музикалният канал ще представя рок културата от последните четири десетилетия – класически рок, хеви метъл, алтернатив, модерен рок, пънк рок, мейнстрийм рок, бритрок и много други. Целта е да се покажат многото лица на стила, като не се забравя и родния принос. В началото Т-Рок Ти Ви ще стартира с 24 часа програма само от музикални блокове, но създателите ѝ обещават до 2 или 3 месеца да започнат специализирани авторски предавания.

Телевизията е проект на TMG (Телеманиак Медия Груп), чиито рекламен директор споделя, че компанията има желанието да предложи на зрителите още нови канали за забавление, които ще стартират след време.

http://trock.bg/

Петя Каравасилева

Щерева издава сборник за любовта

2011-02-04T15:33:00.003+02:00

„Любовни упражнения” е заглавието на последната книга на Ваня Щерева, която представлява сборник с разсъждения и мнения за любовта на 32 артисти, журналисти, писатели, които певицата е събрала в едно. Премиерата на книгата ще се състои на 7 февруари, седмица преди празника на влюбените българските читатели ще могат да се запознаят с любовните откровения на Любен Дилов-син, Миролюба Бенатова, Ники Кънчев, Стефания Колева, Юлиан Вергов, Калин Терзийски, Тома Марков и други известни лица.

Новината, че Ваня Щерева издава нова книга, не звучи никак ново, като се има предвид, че последният ѝ роман по „Стъклен дом” все още не е отшумял. Очевидно певицата не се е задоволила със споделената слава между нея и сериала и е решила да се появи на пазара със самостоятелен проект. Авторката описва „Любовни упражнения” с думите „домашни работи на един клас от смислени хора”, описание, което много напомня на водещата идея в една от предишните книги на Ваня. Нищо лошо, но всичко (колкото и оригинално да е), повторено няколко пъти губи първоначалното си звучене. Ще изчакаме тази книга на Щерева да се появи официално, за да проверим дали новото е всъщност (не)добре забравено старо, или откровенията на избраните артисти ще си заслужават вниманието.

Щерева проби на книжния пазар с няколко добри книги и с тях трябваше да залезе. „Образцов дом” и „30 неизвинени” спомогнаха името на музикантката да се разчуе на книжния пазар, както и на следващите ѝ издания да се продават по-успешно. Ваня попадна сред онези лица, чиито книги се купуват, само защото имената им се чуват тук и там в родните медии. Стойността на написаното, обаче, е незадоволителна. А когато усети, че се е изчерпала, певицата започна да събира чужди мисли, да ги връзва с червена панделка и гордо да рекламира поредната си нова книга. Това ни представя за втори път завършилата НАТФИЗ музикантка Ваня Щерева. Надяваме се „Любовни упражнения” да е по-добро преписване на чужди мисли от романа по сериала „Стъклен дом”, който уж трябваше да върне вниманието на четящата публика върху певицата.

Петя Каравасилева

ХаХаХа и бутилка ром

2011-02-03T21:18:00.009+02:00

Единствената група за импровизационен театър в България с юбилейно представление на 14 февруари

За тях винаги всичко си е супер. А да бъдат забавни е не само начин на живот, но и професия. Освен необходимите качества като артистичност, бърз ум и дързост обаче, от първа необходимост си им... ти. Защото „ХаХаХа Импро Театър” е група за импровизации, в която публиката режисира играта.

През 2009г. петимата, е, не мога да не добавя чаровни, актьори – Златин Цветков, Ивайло Рогозинов, Леонид Йовчев, Тони Карабашев и Петър Мелтев, се събират, за да създат първата у нас театрална група за подобен вид театър, който обаче възникава още през 60-те години на XX век. Началото е поставено в... предверието (!) на "Славянска беседа". В читалището играят всеки понеделник от 20 часа, а на 14 февруари им предстои юбилейното 50-то представление и първото им излизане на голяма сцена в театър „Сълза и смях”.

Интервю и подробности очаквайте в мартенския брой на „Свободен вестник”!

Внимание: важни указания! По време на представлението има опасност да получите силни болки от смях в коремната област, както и напълно объркване на личността и представата за реалността.

Илияна Генова

Фотография: Георги Радулов

Виртуална арт разходка

2011-02-03T13:15:00.005+02:00

Най-новият проект на компанията "Google" примамва любителите на изкуството, които нямат възможност да посетят някои от най-известните музеи в света. Без да напускат дома си артценителите могат да влязат в Музея за модерно изкуство в Ню Йорк, Националната галерия в Лондон, да се разходят в коридорите на двореца "Версай" в Париж или в Ермитажа в Санкт Петербург, както и да разгледат музея на Ван Гог в Амстердам или музея Кампа в Прага и др.

Проектът е разработван в продължение на 18 месеца. Камерите на "Google" са записвали 360-градусови изгледи на 17 световни музея. Заснети са над 1000 картини, като получените репродукциите са с изключително високо качество. Всеки от участващите музеи е избрал един шедьовър, който да бъде представен с много високо качество. Седемнадесетте творбите могат да се гледат под лупа, с увеличение, позволяващо да се изследват детайли, който са недостъпни за невъоръжено око. Сред такива избрани творби са “Раждането на Венера” на Ботичели, “Звездна нощ” на Ван Гог, “В консерваторията” на Едуар Мане.

Още по-голямо удобство е и публикуваната подробна информация за картините и за художниците, която компанията предоставя на сайта www.googleartproject.com .

Петя Каравасилева

Фаталният брой

2010-06-06T21:33:00.002+03:00

Юни е месецът, в който върху главите на студентите се изсипват ужасът на горещината, сесията и решаването къде ще се ходи на море. Екстра добавката този юни са приятните въпросителни, свързани с финансите на университета. Всеобщото нямане на пари не подмина Alma Mater и можем само да се чудим колко дълбоко ще бръкне тя наесен в нашите джобове.

Ние обаче сме свикали на всякакъв вид изненади и вече сме станали по-издръжливи и от хлебарки. Колкото и да ни режат парите, няма да ни скършат хатъра да вземем диплома с надеждата покрай нея да сме научили нещо полезно. Ще си вземем изпитите, колкото и да е разбъркан учебният план, и ако трябва ще ходим повече на работа, отколкото на лекции, за да имаме с какво да си платим наема.

И наивно ще вярваме, че когато дойде време нашите деца да кандидатстват, законът за висшето образование ще е влязъл в сила. И че когато внуците ни влязат в СУ, администрацията ще си върши работата и няма само да глозга бюджета и нервира студентите.

Тази вечер ние ще си спретнем втора абитуриентска вечер, в която ще броим с пълно гърло до 13. Защото въпреки всичко изкарахме 13 броя от този вестник, които заслужават да бъдат поляти. Бъдещето е неясно като това къде ще се събудим утре сутринта, така че пазете този брой - той може да е пореден, може и да е последен...

Галя Младенова

Започва “Литературата на XXI век”

2010-06-06T21:31:00.000+03:00

На 19 май в зала 1 на Ректората се състоя първото събитие от проекта на Студентски съвет „Литературата на XXI век”. То бе под формата на дискусия с писателя Георги Господинов, автор на книгите „Естествен роман” и „Аз живях социализма”.

Събитието пожъна голям успех. Срещата започна с четене на последната пиеса на Георги Господинов – „Апокалипсисът идва в 6 вечерта”, за която той получи наградата „Аскеер”. Представянето бе на автора и две студентки от специалност културология в СУ – Милена Бербенкова и Ива Георгиева.

Проектът „Литературата на ХХI век” е създаден с идеята да популяризира съвременната българска литература. Той е дело на Студентски съвет и най-вече на председателя на Комисията по култура към съвета - Георги Гаврилов (Унгарска филология, 4-ти курс). Поради наближаващата сесия следващите срещи със съвременни български писатели ще продължат през новата учебна 2010-2011 година. Тогава трябва да започне и проект студентско дарение на книги в домове за сираци.

Ивайло Динев

AISEC вече и при нас

2010-06-06T21:29:00.001+03:00

Френската международната организация AISEC (Etudiants en Sciences Economiques et Commerciales) помага на студенти от всички специалности да развиват своите лидерски качества чрез придобиване на професионални и практически умения и изграждане на мрежа от контакти по цял свят.

Софийският университе многократно е бил домакин на масови събития, организирани от AIESEC, като на няколко пъти ректорът проф. дин Иван Илчев е бил почетен гост. С неговата подкрепа, но най-вече благодарение на усилията на студенти от СУ, тази година се сформира стартова група, която ще положи основите на AIESEC в Алма Матер. Официално локалната секция се очаква да бъде открита през май 2011г., като до тогава ще се обособи и официалният й офис.

Организацията има шейсетгодишна история и работи в 1700 унивеситета в над сто страни по цял свят. Дейността й е ориентирана към организация на международни стажове и дейност в областта на глобални проблеми като международна търговия, предприемачество
и корпоративна отговорност. За последните 20 години организацията изиграва важна роля в българското общество като организатор на значими проекти като „Дни на кариерата”, „Черноморска програма за развитие на младежта”, "Бизнесът в действие". Чрез национални семинари, обучителни групи и управление на екипи, тя помага на много млади хора да открият и развият своя потенциал.

Косара Белниколова

„Японистика” чукна 20-те

2010-06-06T21:26:00.001+03:00

Не знам за вас, но, когато бях мъничка, обичах да си измислям буквички, представяйки си, че пиша на някакъв древен и странен език. Днес една от най-добрите ми приятелки учи японистика в СУ. а аз изживявам детските си емоции чрез нея с всекидневни въпроси.

Какво по-точно означава да следваш японистика в нашия университет? На първо място не просто учиш един непонятен език, ами надникваш в културата и бита на страната на изгряващото слънце. Японско странознание, съвременен японски език – фонетика, графика, лексикология, японското литературознание, дори японски приказки са едни от дисциплините, които се изучават в първи курс, преподавани от невероятни професионалисти.

Колко път обаче е трябвало да извърви японистиката, за да се присъедини към семейството на ФКНФ? Лектори, преподаващи японски са идвали в СУ още през 1983г. и именно тогава – 83/84г. се основава катедра Японистика, след което по-късно прераства в секция. Но като отделна специалност японистиката се обособява чак през 1990г. Учила тя, потила се 7 години, кандидатствала и я приели редовно. До днес, когато навършва 20г. – възрастта на преобладаващата част от първокурсниците в СУ. И като един самоуважаващ се първокурсник го отпразнува подобаващо – тъкмо 3 дни, за да има „яли, пили и се веселили”.

Кога, къде? Тържественото откриване бе в началото на юни с тържествена церемония, Международна научна конференция „България – Япония – Светът” и Бункасай – културен фестивал, подготвен от студентите от специалността. Гости бяха професори от страната и света, както и представители от японското посолство.

Ако искате да надникнете в този любопитен свят, както възнамерявам да направя аз, може да се сдобиете и с юбилейния сборник, включващ доклади от конференцията “България - Япония - Светът”, както и студентски проекти. Очаква се той да бъде подготвен за печат до края на месец юни 2010г.

Моника Балабанова

Клуб “Дебати” дава поле за изява

2010-06-06T21:21:00.003+03:00

Веднъж седмично в Техническия университет се събират група младежи, които дебатират за нещата от ежедневието. Те са студенти от СУ ”Св.Климент Охридски”, УНСС, ТУ - София , както и работещи млади хора от различни професионални области.

В началото участниците се учат на индивидуални речи по предварително зададени теми. Постепенно времето на подготовка преди представянето се намалява до 30 минути, след което започват истинските дебати. По този начин участниците се научават да говорят пред публика и развиват своята вербална комуникация. Днес те развиват своите умения върху „Карл Попър дебат”, „Американския парламентарен дебат” и други.

Всеки понеделник към 19.15 ч. те се събират в Ректората на ТУ-София. В зависимост от типа дебат, който са избрали, те са разделени на два отбора по двама или трима души. Темите могат да варират от „Баничката е по-добра от милинката” и „ДПС е едист-
вената българска партия” до „Това правителство ще изгради Студенски град като кампус” или „Това правителство ще разреши полигамията”. Ако темата е свързана с политиката на правителството, единият отбор играе роля ня правителство, а другият
на опозиция. Първо започва правителството, което дефинира проблематиката и дава своите аргументи, след това опозицията се съгласява или отхвърля дадената дефиниция,
оборвайки твърдението.

Дебатите продължават 40 минути, след което аудиторията и съдиите определят е победител. Всеки един от участниците получава оценка за участието си. Ако искате да се включите, посетете ги всеки понеделник в ТУ - София от 19.15ч. или станете членове в групата им във facebook - Клуб „Дебати”.

Свилена Грагданска

Парите, студентите и протестите

2010-06-06T21:15:00.003+03:00

Приказка за едни 10 милиона лева...

В началото на настоящата година бюджетът на СУ беше намален с 6 млн.лева. Правителството реши, че може да „реже” още и допълнително намали финансирането с още 4 милиона. Всичко общо, дава сумата 10 млн.лева. Може би тази тенденция към намаляване на финансите на СУ щеше да продължи (докато бюджетът не се свие сам в себе си – като празен стомах на студент), ако не беше предприета една мярка. От нас.

11.05.2010 година Софийският университет „Св. Климент Охридски” излезе на протест срещу бюджетната политика на настоящото правителство към висшето образование. Той беше подкрепен лично от ректора проф. дин Иван Илчев, Академическия съвет на СУ, Студентския съвет на университета, студенти, учени от БАН и преподаватели. Основното искане беше свързано с това, да не се намаляват парите на университета. Просто за да може той да съществува.

Стълбите пред Ректората се изпълниха със студенти. Ректорът проф. дин Иван Илчев произнесе слово, в което открои причините за събитието. Студенти от театъра се търкаляха по стълбите, показвайки „светлото бъдеще”. И все пак присъстващите не бяха повече от 900-1000 (по моя преценка). Не искам да се меся в живота Ви, но в СУ учат хиляди студенти. Въпреки всичко СУ показа характер. Студентите носеха трансперанти с надписи „Стига сте орязвали бюджета за висшето образование”, „На пости не се живее и образованието не вирее”.

„Скръбна вест БАН 1869-2010, СУ 1888-2010”... Това беше посланието на един от надписите!

Как съкращаването на бюджета ще повлияе на студентите

Минус 10 милиона лева на първо място означава по-високи семестриални такси. Те могат да се покачат рязко и с много в опит на университета да намали дефицита си. Висшето образование ще стане недостъпно за мнозина от нас, ако това се случи. Просто таксите
няма да се увеличат спрямо възможностите ни, а спрямо нуждите на СУ.

Бюджетните съкращения могат да доведат до закриване на специалности. Страх ме е да мисля за стипендиите, чиито брой и размер заначително може да бъде намален (както знаем, през настоящата година намаляването на бройките стипендии се осъществи).

Учебните практики също ще пострадат сериозно. Да не говорим за студентски обмени, финансирани от СУ. В момента на подобен обмен може само да се надява някой, кандидатствал по европейска програма или по проект на чуждестранен университет.

Това е всичко. Дали проблемът ще бъде решен в полза на образованието? Това зависи от мен, от теб... от всички нас.

Страхил Василев

„FameLab” – науката може да бъде забавна

2010-06-06T21:12:00.002+03:00

Христо Колев, студент по химия в СУ, спечели конкурса за млади учени „FameLab”. С увлекателен и образователен разказ за ензимите той завладя присъстващите в рамките на
три минути.

„FameLab” се провежда за четвърти път у нас. Идеята на организаторите е да се покаже, че науката не е пълна само със сложни формули и дълги определения, а може и да е забавна. Жури оценява научните таланти по 3 основни критерия – разбираемост, научност и атрактивност.

Следващата задача пред Христо е международният финал на „FameLab”. Той ще се проведе в Челтнъм, Англия през месец Юни.

Петя Каравасилева

Ще броят журналистите

2010-06-06T21:09:00.002+03:00

На 27 май, по повод на традиционните майски дни на Софийския университет във Факутета по журналистика и масова комуникация се проведе кръгла маса на тема „Професия новинар – вчера, днес и утре”. Организатор беше катедра „История и теория на журналистиката”. Събитието може да бъде определено като преход към ежегодния медиен панаир, който се провежда във Факултета през декември.

Гости на кръглата маса бяха известни журналисти, преподаватели, докторанти и студенти, а обсъжданите теми повече от любопитни. Сред тях бяха бъдещ научно-изследователски проект за относителния брой на журналистите в медиите, тяхната възраст, работно време, „изгарянето” на журналисти. Имаше и теми с по-голям мащаб
като сблъсъка на институциите с медиите, тяхната собственост, плурализма, ролята на блогърите, мисията на журналистиката като цяло. В дискусията взеха участие имена като Огнян Стефанов, Милена Филчева, Здравка Константинова, Иван Бедров, Н. Петров и много други.

Амбициозният изследователски проект е насочен към събиране на точната бройка на заетите в медийната индустрия лица, съотношението с други наети работници, собствеността на медиите и модели за пазарната конкуренция. Очаква се изследванията и
тяхната обработка да приключат в началото на следващата академична година. Авторите на проекта търсят студенти – добролци, които имат желание да се включат. При желание може да се обърнете към проф. дсн Петранка Филева, p.fileva@mail.bg

Косара Белниколова

Богослов иска 117 720 лв. от Софийския

2010-06-06T21:02:00.003+03:00

Историята на човек, който иска всеки желаещ да учи...без препятствия

Людмил Велчев е в инвалидна количка от 1989 година. Поводът да се срещна с него е искът за 117 720 лв., който е завел срещу СУ „Св. Климент Охридски”. Защото университетът просто не си е свършил работата по поетия ангажимент да приведе
сградите си в достъпен вид за хората с увреждания.

Той е роден на 15.3.1965 г. в София. Като всяко дете си е играел на фунийки и футбол. На 31.3.1989 г. претърпява автомобилна катастрофа и е в кома 12 дни. Единственото, което го спасява, е, че се е возил на задната седалка на джипа и е бил без колан. Оцелява, но остава с прекъснат гръбначен мозък и това променя живота му завинаги. Днес Людмил е в инвалидна количка, но се бори - бори се да не бъде смятан за различен и да не бъде в тежест на обществото.

Срещаме се в центъра на София. Той е с тъмни очила. Оказва се невероятно общителен - вижда ме и се засмива. Усмивка от радост - радост, породена от досега му с хора и радостта, че младите се интересуват от хората в „неравностойно положение”. Той не мисли, че е неравностоен на останалите, а напротив - изпълнен е с желанието да работи, да се самоиздържа. Невероятно емоционален е... „Не желая да разчитам на пенсия... бих бил полезен на обществото, не искам да живея на негов гръб...”. Нека само да подчертая, че пенсията, която държавата „щедро” му е предоставила, е „цели” 260 лева (с добавките).

По неговите думи държавата не прави нужното за инвалидите в България - тя не предоставя условия за нормалното им съществуване... дори създава условия за ненормално съществуване; идеята на финансовия министър Симеон Дянков е да се премахне пенсията за инвалиди.

Невероятно трудно е инвалид да си намери работа в „родината – мащеха” (така Людмил нарича нарича България). Днес той работи в Центъра за психологически изследвания. Има автомобил.

Но сега ще Ви разкажа за трудностите, които той е имал, докато е бил студент. Като теб. Да. В Софийски университет „Св. Климент Охридски”.

Людмил Велчев е приет в Богословския факултет на СУ през 1999 г., специалност богословие. Прекъсва заради недостъпността на сградата (успехът му е мн. добър 5). „Колегите ме носеха на ръце до последния етаж, за да мога да ходя на лекции”, споделя, взирайки се в мен. Той обаче губи студентските си права. През 2003 г. се опитва да ги поднови, но се отказва; няма промяна в условията. Следващият му опит да учи е през 2006 г. На изпита е занесен на ръце от колеги. Подава жалба до КЗД, но я оттегля след споразумение със СУ да се направят приспособления за инвалиди.

Успява да вземе писмения изпит през 2008 г., но огромната пречка се оказва самият богословски факултет, в който се провежда устният изпит. Сградата е недостъпна
за човек, който се придвижва с инвалидна количка. След като информира КЗД, е съставен констативен протокол.

Людмил води разговори за това с ректора проф. дин Иван Илчев; оказва се, че заради финансовите затруднения университетът не може в този момент да направи факултетите по-лесно достъпни. След това Велчев се обръща към Комисията за защита от дискриминация. Той е отправил молба до Софийски районен съд за компенсации в размер на 117 720 лв.

Събеседникът ми сваля очилата си... „Приятелите и връзката с хората ме карат да се чувствам жив. Но при срещата на непреодолим бордюр пламъкът за живот гасне”, казва той. Интересна е костатацията, която прави за членовете на обществото - за приятелите и човеците. Отдавна не бях виждал някой да се замисля върху всичко това. Благодарение на човеците около себе си той живее.

Дори и днес - години по-късно, проблемът с пълния достъп на сградите на СУ е нерешен – и сякаш оставен. Главната сграда на университета, в която се намират няколко факултета, е недостъпна. А все пак Ректоратът е лицето на висшето ни училище... Сградата на ФЖМК също е недостъпна (рампа има - тя води до партера. От там нататък път за инвалидна количка няма.). По същия начин стои положението и с Фармацевтичния факултет. И с още много други. Изключение прави Философският факултет, където достъпът е пълен - има външна рампа, удобни асансьори, до които се стига лесно, няма стъпала, стръмни и непреодолими рампи, стени и противопехотни мини.

Людмил Велчев не е единственият. Хората, които имат проблеми с придвижването, не могат да учат. Днес той се уповава на Църквата.

Силно си стискаме ръцете за довиждане. А в мен продължават да отекват думите му: „Когато човек губи, не знае какво печели. Когато човек печели, не знае какво губи. Просто. Това е хуморът на съдбата...”

Страхил Василев

Ни говорети тъй, много ва моля

2010-06-06T21:00:00.001+03:00

На 17 май 2010г. в Софийския университет се проведе кръгла маса „Език, морал, отговорност”, организирана от Факултета по Славянски филологии. Събитието е посветено на изследванията на речта на българските журналисти и политици. Тези анализи са плод на наблюдения на студенти от специалността „Българска филология”, работещи съвместно със своите преподаватели ст. ас. Владислав Миланов и гл.ас. д-р Надежда Михайлова.

Факт е, че медиите влияят сериозно върху начина, по който говорят хората, затова филолозите смятат, че не е редно в ефир да се чуват думи като „ИжИдневници”, „да вА зАмолА”, „тЪз”, „тИории”, „да земемЕ” и много други. Тъжните изводи на студентите са, че речта на политиците е изпълнена не само с диалектни и нецензурни думи, но и с езикова агресия и много клишета, които не носят никаква информация на аудиторията.

В рамките на кръглата маса организаторите наградиха журналисти, които имат коректно отношение към българския език - Венелин Петков, Светла Петрова, Ани Цолова, Бойко Василев, Добрина Чешмеджиева и други. Някои от наградените споделят, че чистотата на езика е битка, в която ще продължат участието си, а други признават, че тази награда ги прави все по-чувствителни към грешките, които се допускат.

От своя страна ст.ас. Миланов сподели препоръките си към тези, които достигат до хората чрез силата на словото - преди всичко трябва да уважават езика, защото е показател за ценностната система на човека, както и внимателно да съобразяват подбора на изразните средства със ситуацията на общуване. Преподавателят изрази желание за достатъчно сили и екип, за да разширят наблюденията си върху печатните издания и радиото, както и върху езика на преподаватели.

Вяра Петрова

Една възможност за платен стаж тази есен

2010-06-06T20:55:00.002+03:00

Не съжалявайте, че сте изпуснали сроковете за кандидатстване за бригади и летни стажове. Както винаги – ние ви предлагаме алтернатива. Изкарайте си едно чудесно лято и заминете на стаж есента. Как и къде – прочетете в тази статия.

Канадският институт Фрейзър обяви две позиции за стаж за периода септември – декември 2010. Самият институт е една от най-големите неправителствени организации, занимаващи се с проучвания и изследвания. Повече информация за дейността му можете да намерите на www.fraserinstitute.org. Институтът има стабилни традиции в обучението на стажанти.

И двете позиции са за офиса в Торонто. Първата е за място в центъра по изследване на здравната политика. Стажантът ще се занимава с изготвяне и обработване на проучвания, събиране на информация, писане на доклади и т.н. Необходимо е завършено икономическо
образование.

Втората позиция е за място в отдела за развитие. Там работата е по-свързана с политическа и икономическа дейност, маркетинг и мениджмънт.

Всеки месец Фрейзър институт ще ви плаща по $ 2000. Това, разбира се, не включва разходите за настаняване, храна и пътя от и до Канада, но организацията покрива служебните транспортни разходи.

Срокът за кандидатстване е до 30 юни, а документите, които трябва да представите, са CV, мотивационно писмо и кратък текст в рамките на 6 страници, който да покаже уменията ви за писане и обработка на информация. Кандидатства се само онлайн – формуляра ще намерите на страницата на института.

Информация за визи за Канада можете да търсите на координатите, посочени на www.zornica.com/Consulate/SOFIA_index.html.

Този вариант за стаж е добър, защото не е нужно да прекъсвате следването си – когато се върнете, още няма да е минала зимната сесия и ако сте ентусиасти, може да успеете да си вземете изпитите. Само в случай, че преподавателите ви са склонни да направят
компромис за присъствията ви по време на лекции и упражнения, разбира се. Успех!

Десислава Гичева

„Железният човек 2”

2010-06-06T20:46:00.005+03:00

Тарада-дам-да-даааа! Излезе втората част на ,,Железния човек”. Семейни, политически, любовни, та дори и корпоративни проблеми се претлитат по такъв начин, че има само един човек, който може да ги предотврати. Какво се случва обаче, когато проблемите застигнат и него самия...?

Едва ли някой очаква филм за супергерой да е шедьовър, затова не можем да очакваме това от „Железния човек 2”. Важното е, че лентата притежава всичко, заради което да гледаш филм по комикс - ефекти, екшън, големи актьори, пресъздаващи любими персонажи и разведряващ хумор тук и там. Постигнат е добър баланс между тези съставки и филмът е свеж и приятен за гледане.

Има добро темпо и повече сюжетни линии и герои от първа част. Отново е отделено внимание на изобретенията на Тони Старк, но този път фокусът е и върху отношенията с баща му, и върху нуждата да се довери на други хора, за да успее. Сценарият не претендира да е прекалено сериозен и набляга на хумора за сметка на драматизма. Феновете на комикса „Железния човек” ще се радват и на препратките към други герои от вселената на Марвъл.

Кастът е внушителен, като отново Робърт Дауни-младши блести най-много. Този път сценарият му позволява да се разгърне още повече в пресъздаването на арогантния, безотговорен, но и гениален изобретател-милиардер Тони Старк. Мики Рурк също прави запомняща се роля и изглежда толкова искрен в злодеянията си, че остава докрай симпатичен на зрителя. Самуел Джаксън няма много екранно време, но самото му присъствие с превръзка на окото забавлява. Впечатляващ е и очевидният кеф, с който Сам Рокуел изиграва лукавия и некадърен конкурент на Тони Старк.

Няколкото екшън сцени също задоволяват напълно с множеството експлозии и въздушни
битки, а оръжията и роботите изглеждат респектиращо. Като добавим и добрия саундтрак с някои култови песни на актуалните у нас AC/DC, доброто настроение в киносалона
става почти сигурно. Особено ако очакванията не са твърде високи.

Тодор Ковачев

Създателите на ,,Железния човек 2” са имали идеята, че още през първата си седмица на екрана филмът ще събере огромни приходи. Железният костюм на Робърт Дауни младши обаче явно не успя да впечатли всички. Не може да не му се признае на Робърт, че може би е единственият мъж на планетата Земя, който изглежда добре в потник. Той играе самоуверено и внася на ролята онази плътност, която иначе тя не притежава. Все пак става дума за железния човек, а не Джон Наш. За съжаление добрият актьорски състав на филма е напълно пропилян. Появява се Мики Рурк – голям и страшен, дъвчещ клечка за зъби, обичащ разни папагали. Мога само да си направя асоциация с ролята му в ,,Кечиста”, където той играе (пригответе се за изненада) КЕЧИСТ. Симпатичната Гуинет Полтроу се превъплъщава в ролята на скромна руса жена, която чака Спайдърмен... извинете, Айрънмен, да я отрази. Това става чак накрая, като той я спасява от банда железни чудовища. Като заговорих за чудовища, не мога да пропусна Скарлет Йохансон. Тя влиза в кожата на мацка, която може да ти счупи врата с кутрето на левия си крак. Въпреки това тя изглежда не по-малко нелепа в опитите си да се прави на добра актриса. Като цяло нещата с ,,Железния човек 2” стоят така – талантливи актьори с тъпи роли и тъпи актьори с тъпи роли.

Относно ефектите – прекалено много ламарина. Да, знам, че става дума за филм, реквизитът на който се основава главно на железария, но мисля, че именно натрапчивото дрънчене накара господина до мен да излезе преждевременно от кинозалата.

Във филма имаше доза хумор. Но бягство от стереотипа на стандартната екранизация на комикс за супергерой не бе осъществено. Ако очаквате от ,,Железния човек 2” нещо повече от секси Робърт и секси Мики, хич не си правете труда да ходите на кино.

Десислава Желева

Принцът на Персия избухва

2010-06-06T20:44:00.002+03:00

Изобщо не ме интересува дали компютърната игра „Принцът на Персия: Пясъците на времето” има нещо общо с филма. Аз, върлата противничка на приключенските екшъни,
останах очарована от него. Историята е интересно завъртяна и представена така, че човек да прикове поглед НЕ само в Джейк Джиленхол, макар че няма как да не признаем, че ролята на Дастан му пасна идеално.

Вече трета поредна седмица филмът е на челните места по приходи и гледаемост. И въпреки че на мен никой не ми плаща да хуля или хваля разни неща, искрено ще ви насърча да идете да гледате „Принцът на Персия”.

За незапознаните ще хвърля малко яснота в картинката. Царят на Персия има трима сина – двама родни и един осиновен. Това обаче не представлява пречка принцовете да бъдат третирани като равни. Зловещите интриги на неочакван злодеятел обаче целят да разкъсат здравата връзка между братята. Тронът на Персия е цел, към която се стремят прекалено много хора. За да го получат обаче те трябва да овладеят древната магия на пясъците на времето. Само тя би могла да ги върне в миналото, където човек стига да иска, може да промени определени свои действия. А с тях и ходът на времето. Ако ви е станало интересно дотук, значи съм ви анотирала историята на филма сравнително добре. Ако пък не – изобщо не съм ви виновна ;)))

Десислава Желева

МУЗИНИ

2010-06-06T20:39:00.002+03:00

Почина легендата Ronnie James Dio

Вокалът на Heaven and Hell Роналд Рони Джеймс Дио не успял победи в битката с рака и е починал вечерта на 16 май, съобщават световни агенции. В съобщение пред Blabbermouth.net, съпругата на певеца Уенди заяви: “Днес сърцето ми е разбито. Рони почина в 7.45 ч неделя, 16 май. Много, много приятели и семейството успяха лично да се сбогуват с него, преди той да си замине от този свят. Рони знаеше колко много беше обичан от всички. Ние оценяваме любовта и подкрепата, която всички ни дадохте. Моля ви дайте ни няколко дни, за да се справим с ужасната загуба. Искам да знаете, че той ви обичаше всички и неговата музика ще живее вечно”.

Phuture Shock с нов албум

На 2 юни в Sofia Live Club Phuture Shock представиха новия си албум, озаглавен „In & Out. “ За да живеем пълноценно, трябват много любов и разбиране. Лесно можем да се изгубим, но всичко зависи от нас. Усилието си заслужава - Любов.” - така Деси се опитва да синтезира в няколко думи това, което я е вдъхновило за текстовете в новия проект.

Ясен се завръща в GravityCo

Николай Басков, несполучливо избраният втори вокалист на GravityCo, напусна групата. В момента той се е захванал с някакви други проекти, в друг стил музика, за които никой друг освен самия него не знае нищо. Междувременно GravityCo се опомниха и прибраха Ясен Захариев. Ние можем само да се радваме, защото очевидно групата се връща към корените си.

Десислава Желева

А къде беше Чехов?

2010-06-06T20:37:00.000+03:00

Би било прекрасно да се каже, че с последната си постановка на „Вишнева градина“ покойният проф. Азарян е победил смъртта. За съжаление, третият му прочит на безсмъртната Чехова пиеса в Народния категорично не е сред шедьоврите в кариерата му. Въпреки добрата литературна основа, почти безупречната актьорска игра (огромни комплименти за Мария Каварджикова като Любов Андреевна, но Деян Донков доста преиграва в ролята на Лопахин) и внушителната сценография – нещо в тази постановка липсва. И това е точно магията на Чехов – магията, която имаше друга интерпретация на Азарян по големия руски класик – „Три сестри“ в Младежкия. Във „Вишнева градина“ от Чехов са останали само отделни висящи реплики и великият (няма друга дума за него!) Наум Шопов в ролята на Фирс – като символ на една завинаги отминала епоха.

Елена Геренова

АКО ви се чете

2010-06-06T20:35:00.001+03:00

В края на май у нас излезе единственият роман на американския драматург и интелектуалец Артър Милър. Книгата се нарича ,,Фокус” и до голяма степен отразява светоусещането на Милър. Размазаните образи и перспективи, които заобикалят човек по време на цялото му съществуване, попадат във ,,фокуса” на действието. Което от своя страна се стреми да хвърли някаква яснота върху живота на главния персонаж, който от късоглед зрител на живота се превръща в негов основен участник.

„Връзки с обществеността на културни институции” е първото в България изследване върху комуникационните аспекти на културните институции. То е с практическа насоченост и предлага идеи за разрешаването на конкретни комуникационни “казуси”. Сред тях са дали може ли да се популяризира разпознаваем български символ, възможна ли е симбиозата на между изкуство и бизнес у нас и какви са перспективите за българската култура.

Романтичната интернет история на Еми Ротнес и Лео Лайке пък ви праща в съвсем друга дупка на кавала. ,,Седмата вълна” е симпатична книга, която ще се хареса както на по-непретенциозните читатели, така и на онези, които гледат предубедено на любовните романи. Този за щастие не е такъв. Виртуално-реалният привкус на книгата на Даниел Глатауер може да ви накара да се усмихнете. И да погледнете с очакване копмютъра си.. знае ли човек, някъде по жицата може да ви очаква голямата любов.

Десислава Желева

It’s sesia time!

2010-06-05T23:00:00.003+03:00

Колкото и усърдно да я избягваме, колкото и да се молим тя никога да не идва, колкото и да се надяваме, че ще мине бързо и безболезнено, все пак Тя иде… Докато през последните месеци си губихме времето по лекции и се мотахме по упражнения, Сесията се подготвяше за нас и вече е в трепетно очакване да дойде нейният миг!!!

Въпреки че лесно мога да я проспя и да запълня книжката с „2, 3, 4 …”, като всяка уважаваща-себе-си студентка тайно се надявам за „6, 6, 6…”. Така че време е за много сериозно учене… Изпитът ми е след 2 дни и съм се взела сериозно в ръце:

08:00 – Ставане от леглото. Спах само четири часа, тъй като съседите от горния етаж правиха купон. И тъй като изключително много ми пречиха, отидох да се позабавлявам с тях… ще си поспя само още 5 минути и сядам да уча…

09:45 - Неее!!! Няма време за закуска. Слизам до кафето да си взема 3 в 1 и кола и почвам!!!

10:50 – В кафето срещнах Мария и тя ми разказа, че снощи Пешо и Светла от 37- ми блок са се забили в дискотеката. Леле, колко изпускам, докато седя да си уча в стаята!!! Трябва да звънна на Ели, да й разкажа всичко, защото тя преди ходеше с Пешо, а Светла й беше приятелка, но Ели тръгна с Емо, а той преди това беше с [...]

11:35 – Само да си проверя Facebook и почвам да уча...

12:58 – Във Facebook бяха качили скандални снимки от снощния купон!!! Танцувала съм била по масата и съм удряла по тавана, което според мен е долен монтаж, защото аз такива неща... Ааа, сега си спомням... Значи трябва да звънна на Георги да ги изтрие тези снимки, защото казах на гаджето ми, че си лягам и няма да ходя никъде;)

13:20 – Вече отворих учебника, извадих си различни цветове маркери, за да си подчертавам най-важното, принтирах си лекциите, които ми пратиха колегите, изключих си телефона, за да не се разсейвам и ... Ох, време е за обяд. Ще отида до Верчето от долния етаж да си направим сандвичи.

18:47 – Верчето нямаше хляб и отидохме до Фантастико. Срещнахме Светла и Ива и направо седнахме да хапнем дюнери. Оказа се, че до техния блок отварят ново кафе и решихме да видим как е. И после и Любо и Пешо дойдоха и ни поканиха да пием бира в тяхното общежитие. Аз отидох САМО защото една колежка живее до тях и мога да я помоля за съвет за една курсова работа.

19:05 – Тази вечер има промоция в любимата ми дискотека – бутилка уиски с БЕЗПЛАТЕН лед и безплатна тоалетна на маса с цели ДВА стола за 79 леваааа!!! Няма как да изпусна!!! ... Но нямам чисти дрехи. Отивам до пералните.

21:30 – Нямам никакво време!!! Трябва да се гримирам, да си изправя косата, да се обaдя на Мария да ми донесе нейните черни сандали!!!

22:45 – Забравих, че утре трябва да предам една курсова работа!!! Ще я принтирам и ще я дам на някой от моя факултет да я пъхне под вратата на преподавателката. Ох, цял ден не мога да си почина вече!!!

05:00 – Е, изпитът ми е утре – все още имам време да си науча ;)))

Ваня Богданова

По-полека с ученето

„Учете, деца, за едно по-хубаво бъдеще,” ни казваше едно време класната в училище.
Е, учих, но по-доброто бъдеще не се зададе на хоризонта. Учете, колеги, за едно различно бъдеще, ни казват преподавателите във факултета. Много благодаря, но този път с ученето ще бъда по- скромен. Има няколко начина да подходя към сесията, и аз избирам комбинирания – бири, компания, футбол/тенис и малко учене сутрин. Защото, ако съкратя някоя приятност за сметка на ученето, резултатът от успешно взетата сесия пак ще бъде същият. Дали ще зубря по цял ден, или ще отделям по два часа дневно, е все едно. Ще си взема изпитите.

Но идва един неприятен момент - в моята стройна програма трябва да се вмести и ученето. Не че имам нещо против самото учене, аз съм любознателен студент и обичам да чета и да уча нови неща, но сесията ме задължава да чета материи, които ми харесват толкова, колкото му харесват на Евгени Минчев жените. А това е вече проблем, мащабен и потискащ психическото ми равновесие.

Ставам разсеян, раздразнителен, апатичен, бирата не ми върви, или пък върви
плашещо добре, познатите започват да ме отбягват, а притеснените близки ме съветват да отида при GP-то и да си взема направление за санаториум. Така е винаги около сесия и аз съм свикнал. Свикнал съм и с издирването на литература за изпитите, издавана по времето на априлския пленум на компартията. Както и със забързаното, трескаво приготвяне на помагала (пищови) в последния момент. Мине ли сесията, си отдъхвам с облекчение. Животът пак си потича в обичайното русло – без изненади и непредвидими ангажименти. Пак ставам мил и контактен, усмивката се появява на лицето ми. Слънцето изгрява и светът светва за мен.

Но най-най големият ми проблем е свързан с методиката на самото учене вкъщи. Обичам да отлагам, обичам да си казвам, че време има, че ще успея да прочета и разбера пожълтелите страници на христоматията, общовалидна и непроменена за осем поколения студенти. Термини и понятия си играят на прескочикобила в главата ми, стегнатият
научно-академичен стил на архаичните книги ме потиска, зазубрянето на излезли от употреба словосъчетания опонира и влиза в остър сблъсък с младежката ми душа.

Всичко това, разбира се, е вярно, но, уви, сесията трябва да се вземе. Сега ми е паднало да се оплаквам, но някъде дълбоко в помътеното ми от учене съзнание, упорито се е загнездила мисълта, че изпитите трябва да се вземат. Точка.

Наум Мороз

При нужда от разхлаждане

2010-06-05T22:52:00.004+03:00

събитие на месеца: лятната сесия

Както винаги, колеги, семестърът се изтърколи без да го усетим и острият трън на сесията вече е на милиметри от задниците ни. Кофти чувство, но няма как.

В такъв тежък момент помощта на най-близките до студента хора е ключова. В името на вземането на „изпита при оня гадния” мама и татко спират да мрънкат колко сте безотговорни, съквартирантите самоотвержено чистят и мият чинии вместо вас, гаджето написва няколко курсови работи и грижовно бърше потта от челото ви, докато се мъчите над книгите. Ето още нещо, с което приближените на неуморния учащ ще могат да му помогнат да не се затрие от ученолюбивост в горещите юнски дни.

Необходими нещица:
- една краставица;
- една кофичка кисело мляко;
- вода колкото прецените;
- една стиска копър (все тая генно или негенно модифициран);
- щипка сол;
- няколко скилидки чесън;
- шепа орехи;
- съд, който да може да побере горните
неща;
- лъжица;
- нож;
- огромна любов към студента.

И така, най-първо трябва да намерите някой да наглежда заблуденият ви студент и да го предпази от преучване. После нарязвате краставицата на дребни кубчета (може и да я настържете, стига да разполагате със стоката на лукса не много ръждясало ренде).

Изсипвате ги в гореспоменатия съд, пльоквате киселото мляко и разбърквате добре. После бавничко изсипвате водата и пак бъркате, за да не стане много бучкесто положението. Ако се изморите, схрускайте няколко ореха, за да имате сили да разкашкате чесъна и колкото ядки останат и да нарежете копъра. Заключително пак разбърквате всичко, овкусявате с олио и сол, охлаждате и носите на детето нещо охладително.

Поне докато изгълта течността, студентът ще забрави за формулите, книгите и колко е гаден оня професор. Ако ви писне да го гледате омърлушен, прибегнете до най- старата студентска течна 40-градусова панацея. Ако не друго, поне ще смъкне напрежението.

И нека не забравя най- важното – всичко ще мине. Дали тази сесия или следващата, ще ги вземете всичките. И дори няма да си спомняте за „оня гадния”.

Галя Младенова

Море по време на криза

2010-06-05T22:48:00.002+03:00

Е-е-е, е-е-е-е-е. И замириса на море. Е-е-е, е-е-е-е-е. Да, да, ама не.

В днешни времена на тежки финансови кризи и още по-тежки финансови задължения тази морска песен се забива като нож в жадното за плаж и слънце сърце. Топлите месеци обаче идват, а с тях идва желанието за пясък в обувките и отнесени от вълните бански. И ако джобът ви е изтънял, а нощем бълнувате плажа в Шкорпиловци, имам решение за вас – вижте моите топли-топли пандишпанови идеи за това как да изкарате едно незабравимо морско лято в градски условия и не, няма нужда да ми благодарите, приемам само шоколадови бонбони и ванилов сладолед.

Вие обичате соленото море. Но тъй като то е далеч, бензинът е скъп, хотелите – и те, нищо не губите да си докарате морето вкъщи. Първото и най-важно – близко ви е и няма да въртите километраж. Второ – няма да плащате наем за стая, вие вашата си я ползвате толкова години и една стотинка не сте си платили за това. И трето – Черно море е общо, а това у вас си е само ваше!

Хубаво е поне да имате вана. Но ако нямате – не унивайте. Сигурна съм, че в някой килер грижливо пазите бебешкото си корито. Е, може да ви е малко тясно, но пък навява мили спомени. Водата от чешмата е студена, но пък е евтина. Ще си представяте, че се къпете сутрин рано в морето, когато водата още не се е затоплила. Ваната/коритото следва да бъдат изнесени на детската площадка в близост до местожителството ви, където има хем пясък, хем бурни деца, които да ви го хвърлят в очите, хем баби, които да ви обсъждат. Е, вярно е, че на истинския плаж баби-германки обсъждат телесата ви, а на детската площадка баби-партизанки обсъждат вашия курорт от подръчни средства в центъра на София, но това не бива да ви натъжава. Дори напротив – мотивирайте се! Тръснете два-три пъти със солницата във водата, разбъркайте хубаво, все едно вълноломът идва, вземете една маруля и си я резнете във водата на водорасли. А след употребата с малко оцет става салата един път.

Опънете хавлиената си кърпа без да ви пука, хем ще хванете тен, хем можете да си хванете и някоя самотна майка. Нищо не ви пречи да си вземете една бира за 60 стотинки, а за дамите - специален летен коктейл от компот от джанки (реколта 2006).

Вашето градско морско лято ще бъде хубаво, ако вие си го направите такова. Пък и кръчмите в града са същите като тези на морето – тарикатите са все едни, боят си е все един, водката – и тя. Хубаво нещо са летните почивки... Но преди да се впуснете в тях помнете най-важното – за да стигнете до ваканцията, трябва първо да прегазите сесията! Мачкайте наред! :)

Десислава Нeдялкова

Бистро „Любимото” – уютно кътче

2010-06-05T22:45:00.001+03:00

Един хубав вторник след лекции с колеги решихме да „мръднем малко” от обичайните за нас бирарии и пицарии в района на Ректората към „Любимото”, което се намира на ул. Паренсов 25 (пряката преди Попа в посока Ректората > НДК) и да проверим защо е любимо.

Първото нещо, което ни направи впечатление, когато влязохме във вътрешния двор, беше интериорът – дървени масивни маси и пейки, чудна градина, която те кара да се пренесеш на някое тихо и спокойно място. Второто бе усмивката на сервитьорката, която ни посрещна.

За менюто може да се каже, че има всичко, което едно добро заведение предлага. Цените са нормални и не се чудиш какво точно да си поръчаш, за да се нахраниш, без да се разориш. Що се отнася до самата храна – може да задоволи всеки вкус. Ако нещо не фигурира в менюто, няма проблем. Кажете какво точно желаете да похапнете и готвачът ще го приготви. Храната е топла и вкусна и не чакате поръчката си докато умрете от глад. Голям плюс е, че „Любимото” си има страница в интернет, на която човек може да се осведоми за всичко - http://www.lubimoto.com/bul/page/home.html.

Какво друго да кажем? Приятна обстановка, добра кухня и любезно обслужване. Определено бистро „Любимото” вече е сред нашите любими места за похапване.

Жени Гутева

Хамбар в центъра на София

2010-06-05T22:40:00.003+03:00

„Не съм виждала хамбар, ама това прилича на плевня.”

И то една от най-яките плевни, в които сте стъпвали. В „Хамбара” на никого няма да му направи впечатление, ако се поовъргаляте по земята като магаре, издавате странни звуци като пернат добитък или се напиете като прасе. Поне ще знаете, че сте се намирали в шашава арт обстановка, че пиенето е било скъпичко, но качествено, и, най-важното – пълно е с хора, които са по-чалнати от вас.

На ул. „6-ти септември” 22 (или просто в шестото ъгълче на малките пет кьошета) всичко си остава между 4-те паяжинясали стени и двете големи дървени фигури зад бара. Според легендите някога тук се е помещавала тайна печатница на Георги Димитров и до днес се е запазила романтиката от едно време. Единственото осветление са свещи, а вдъхновението е толкова концентрирано, че можете да го нарежете на кубчета. Ще се влеете в потока на хората, които са различни, мислят нестандартно и правят, пият и пушат това, което им харесва.

В малките часове на нощта можете да очаквате всичко – летящи бутилки от бира, предложения за нестандартни сексуални комбинации, запознанства със странни птици. Нашият съвет е да пробвате – опредлено е различно, забавно и не представява голяма заплаха за живота и здравето Ви.

Галя Младенова

Футболистите ни с титла в Истанбул и трети в София

2010-06-05T22:32:00.002+03:00

Отборът играе срещу Русе на републиканско

Мъжкият футболен отбор на Софийския университет зае трето място в крайното класиране на студентското първенство в столицата. По този начин възпитаниците на треньора Георги Игнатов си извоюваха правото да продължат във фазата на директните елиминации на републиканското първенство, които ще противопоставят на футболния терен университети от цяла България.

Преди началото на пролетния полусезон нашите момчета имаха редкия шанс за първи път в историята на надпреварата да се преборят за титлата. В крайна сметка малко не им достигна да се окичат със златните медали. Без проблеми бяха регистрирани разгромни
победи над ВТУ (4:1), ВСУ (10:1), МУ (8:1) и НБУ (4:0). Дерби срещата срещу силния състав на АМВР завърши при резултат 1:1, като двата отбора си размениха по едно полувреме. През първата част „полицаите” откриха, но след почивката СУ изравни, а до края изпусна редица шансове да се поздрави с краен успех. Всъщност мачът, който решително препъна момчетата на Георги Игнатов беше срещу традиционно неудобния противник УАСГ, който тази година се свлече назад в крайното класиране. СУ загуби с 0:1, като изнесе най-безличното си представяне за целия сезон. Така в крайна сметка отборът на Алма Матер взе бронзовите медали – на две точки от втория НСА и на три от първенеца МГУ. Четвърти и също с промоция за републиканското остана ТУ. Победа срещу УАСГ на практика щеше да значи шампионска титла за тима на СУ, тъй като при равни точки с МГУ нашите имаха предимството от спечеления директен двубой с „миньорите” – 1:0 още в първия кръг.

Мъничко не стигна на момчетата да станат шампиони. Успехът наистина щеше да е сериозен и да остане в историята. Една конкретна грешна стъпка обаче им попречи. Отборът на УАСГ сяка беше подценен, настроението в колектива беше за лесна, рутинна победа и това се превърна в препъникамък за шампионските амбиции на нашите. При все това трябва да се признае, че втора поредна година СУ прави силен сезон и неизменно намира място сред челниците. Заслужават да бъдат отличени всички състезатели от ядрото на формацията – капитанът Станислав Губеров, вратарят Ивайло Драгиев, защитниците Димитър Ялъмов, Кристиян Бангеев, Живко Желев, Мариян Зоров, халфовете Димитър Чолев, Мартин Илиев, Благомир Александров, нападателите Светослав Кацаров и Ивайло Пантелеев, чуждестранното присъствие в лицето на Николаос Карикис, Трайче Пенков и Реджеп Йегит, разбира се наставникът Георги Игнатов и всички останали, записали повече или по-малко участие в срещите.

Тегленият жребий определи Русенския университет за съперник на СУ в плейофа на републиканското. Двубоят се игра след редакционното приключване на броя – на 28 май в Севлиево. Останалите двойки са МГУ срещу Пловдивски университет, НСА срещу ЮЗУ Благоевград и ТУ срещу ЕКИУ Пловдив. Победителите в тези двубои ще оформят финална четворка, а полуфиналите и финалът ще се изиграят между 1 и 3 юни в града под тепетата.

Като прекрасен завършек на редовния сезон и прелюдия към сблъсъците от елиминационната фаза на републиканското първенство дойде и триумфът на момчетата в ежегодния спортен фестивал в Истанбул. В груповата фаза бяха записани победи над домакините от Богажичи с 4:1 (с голове на Ялъмов – 2, Карикис и Камджилов) и над Сейнт Жозеф (Ливан) с 3:2 (Ялъмов, Губеров и Камджилов), както и равенство 1:1 (Кацаров) срещу университета на Гранада (Испания). В полуфинала беше преодолян тимът на Брашов (Румъния) с минималното 1:0 (Ялъмов), а на финала отново бяха повалени домакините от Богажичи след равенство 0:0 в редовното време и победа 4:2 след изпълнение на дузпи. Точни от бялата точка бяха Ялъмов, Губеров, Кацаров и Здравков, а вратарят Драгиев спаси две дузпи. Димитър Ялъмов се изяви като умел голмайстор с цели пет попадения в противниковите врати. Така в третото си участие на майския фест, след досегашни второ и пето място, СУ най-накрая се поздрави с отличието за най-добър отбор на турнира.

Така един успешен футболен сезон е към своя край, макар и да остава чувство на разочарование от изпуснатото първо място в столичното първенство. Но пък титлата в Турция ознаменува добрите игри на момчетата и даде надежди за призово място и на републиканското първенство.

Ангел Иванов

Културолог матира конкуренцията

2010-06-05T22:26:00.002+03:00

На 17 май в клуб ресторант „Яйцето” се получи необикновено раздвижване и суетене – започваше ежегодният турнир по шах, организиран от Студентския съвет на СУ „Климент Охридски”. Уютният и същевременно тържествен вид на залата спомогна за приятното протичане на турнира. Желаещите да се включат бяха 49 и се оказаха повече от предвидените места. Въпреки това всеки получи своя шанс да се изяви пред черно-бялата дъска. В 16.00 часа часовниците бяха включени и ускореният шах започна.

Международни шампиони се оказваха лице в лице с аматьори, но именно това беше очарованието на състезанието. То продължи почти четири часа и завърши с най – напрегнатите последни четири партии, които определиха победителите. Призът гросмайстор грабна Христо Велчев, 4 курс Културология, след оспорвана партия с Владимир Тошев, 1 курс, Право. Третото място заслужено получи една от трите достойни представителки на нежния пол - Мария Владимирова, 1 курс Публична администрация,
следвана от колегата си от 4 курс Георги Матеев. Вечерта завърши с грамоти, купи и почерпка. Информация за пълното класиране може да намерите на http://students.uni-sofia.bg/.

Косара Белниколова

Фехтовката не е само за аристократи

2010-06-05T22:20:00.003+03:00

Фехтовката в СУ няма нужда от реклама: всеки, който се е опитвал поне веднъж да стигне до заветните списъци с групите, знае, че местата за този спорт свършват за отрицателно време. И ако мотивите за решението ви са били, че хич няма да си давате зор, длъжни сме да ви разочароваме - фехтовката не е правилният избор за: хора със слаби колен, хора, които успяват да намерят и да се блъснат в единствения уличен стълб, хора, склонни към самоубийство, зиморничави хора (залата си пада студеничка), дезориентирани хора... Мъничка утеха: пишещата тези редове притежава всички гореизброени достойнства и не само, че не е убила никого (засега!), а и дори е отличничка с рапирата.

При все това, фехтовката в Алма матер има какво да предложи дори и на най-апатичните и предубедените – стига да се справят с откриването на залата (в стадион „Академик“ до зала „Фестивална“). До нея се стига като изкачите нещо като кула, която не е много добре осветена, но какво пък – знаем, че фехтовката е аристократичен спорт.

Като изключим няколкото дребни неудобства (като скосения таван и съблекалните в залата), занятията по фехтовка протичат много приятно. И двамата преподаватели – гл.ас. Филип Шабански и Жеко Маринов - са изключително разбрани и приятни личности, които освен, че ще ви запознаят с АБВ-то на спорта (като как се стои в правилен ангард, разликите между шпага, рапира и сабя, четири от основните защити, защо левичарите са по-привилегировани във фехтовката и още много), ще ви развличат със забавни истории. Ще разберете, че сценичният бой от „Дон Жуан“ в Народния е мислен именно от тях и че Деян Донков е истински запален по сабята (все още не сме го засичали в залата, но вие може да имате повече късмет). Ако идвате в някоя от следобедните групи (понеделник-четвъртък от 14 и 15 часа), може да имате шанса да се насладите на истински бой между преподавател и някой от напредналите ученици – вярно, не е толкова зрелищно като по филмите, но там пък има монтаж. А и е доста по-трудно. Но и вие няма да минете, без да се поизпотите: тренировката задължително
включва десетина обиколки на залата плюс няколкоминутна разгрявка. Ако все пак изберете фехтовката, няма как да сбъркате, защото излизането с усмивка и положителни
емоции от залата е гарантирано.

Елена Геренова

Европа е кръчма

2010-06-05T22:07:00.004+03:00

Европа е кръчма. Кръчма, в която двама българи, литовец, англичанка и французойка с алжирски корени седят на една маса и говорят за свободата, Исляма, корана и демокрацията. После се скарват, смеят се, пият заедно. Не е ясно какво ги е събрало, но по някакъв необясним начин всички се чувстват у дома си на един диван на хиляди километри от родните си места.

Европа е Вавилон. Вавилон на обърканите идеи, мисли и на лутащите се като свободни електрони млади хора, тръгнали да опознават своята нова държава, прескачайки
спокойно племенните граници, които са окончавали света на техните дядовци допреди двайсетина години.

Европа е дискотека, в която двама пияни българи учат същите тези французойка, англичанка, литовец, а с тях и няколко случайно намерени италианци и испанци да танцуват...ръченица... Това беше третият ден.

Всъщност, всички тези хора се намериха по някаква странна случайност, включваща декадентски бар, много бира и дъждовен ден в Йорк. Двамата българи пътуват на стоп около Великобритания, момичетата са студенти, а литовецът се е съгласил да приеме българите да спят у тях. След тричасов нелеп и просташки бирен разговор между българите за с т о я щ а т а срещу тях французойка, тя най-накрая осъзнава, че те са идиоти и решава да ги заговори първа. "От къде сте момчета?" "Познай"- отговарям аз с възможно най-чаровната усмивка, която мога да направя след 6 бири. "Испания?", "Не", "Италия?", "Не", "Португалия?", "Не", "Хм....Аржентина?", "Не". "Не мога, предавам се", "От България сме". "България!? Че там не живеят ли високи руси хора с големи бели шапки?"... След това сядаме на масата им и се случва описаното в горния абзац. Идва и литовецът, с когото се скъсваме да говорим мръсотии за французойката на руски, безкрайно доволни от славянската следа, която ни събира. "Ета очен прекрасная пльоха" (не се сърдете за руския ми, аз всъщност не знам и дума руски, но след един определен алкохолен градус някакъв специфичен и неизвестен на западните учени център в мозъка ми се отключва и започвам да го говоря с лекота и особена образност). След това момичетата питат дали ще ги заведем на дискотека. Ние няма как да не го направим. И тъкмо когато всичко се подрежда по най-добрия възможен начин за нашите италиано-испано-португалски задници, ние измисляме пращяща от гениалност идея, достойна за всеки
потомствен сваляч, отраснал в Люлин или Обеля. Ще черпим момичетата. Въпросът е,
как обаче. Отиваме на бара - какво, какво..."четири двойни, чисти водки". Барманът ги
налива, щраква на касата и отсича: "30 паунда".

"Неееее, как 30 паунда? Като е толкова скъпо, няма да купуваме коли или сокове. Майната му". Носим финия си и изискан подарък на момичетата, които гледат водките си известно
време с недоумение, опитват ги... "Какво, по дяволите е това", "Е, как какво, чиста водка", отговаряме ние с невинно-глуповати усмивки. "Момчета, това е адски обидно... отвратително!" Ние се опитваме неумело да им обясним, че така я пием в България, че не сме искали да ги обидим, но неизбежно си връщаме образа на високите руси хора с големи бели шапки в очите на французойката. Катастрофата ни потапя в балкански фатализъм, изпиваме водките си на екс и решаваме да учим всички на ръченица. Скоро в дискотеката в Йорк се извива ужасяващо по формата и ритъма си хоро, към което се присламчват пияни италианци и испанци... После ни гонят от там, а момичетата си тръгват, изживели шока от нашествието на "новата Европа" и нейното фино оръжие за сексуално поразяване - двойна чиста водка.

Събуждаме се у литовеца. Отварям очи и се заслушвам в музиката, която кънти в кухнята. Чалга. Затварям очи. Отварям ги отново. Пак чалга.

"Братле, пиян ли съм още?“

Изтичваме до кухнята, където нашият литовец и германската му приятелка танцуват нещо подобно на тиролски танци, а от лаптопа гърми гласът на Ивана. След това ни готвят закуска, докато литовецът обяснява, че иска да има топки, големи колкото кокоши яйца... После слушаме Тони Стораро и Горан Брегович. Щастието е пълно. Снимаме се с кофа за боклук, на която пише Йорк, германката ни изпраща до спирката, прегръща ни и... отново на път. Странно нещо е пътят, предвид последните ни срещи. Всъщност, предвид повечето ни срещи.

Ако искате да разберете какво се случва през останалата част от пътешествието, посетете http://napredinagore.blogspot.com/.

Петър Станчев

Плис - плис хороскоп

2010-06-05T21:50:00.003+03:00

Овен: Той обича пътешествията и приключенията. Да се излежава на плажа по цял ден за него е истинско изтезание. По-лошо от това е само ако се налага да учи за поправителната сесия през септември. Овенът има нужда от простор, разнообразие и откривателски елементи в почивката си. Затова му препоръчваме да отиде в някоя затънтена балканска местност или на екзотично пътешествие в джунглите на Южна Америка. Пожелаваме му да изживее приключението и по възможност да се върне жив и здрав през октомври.

Телец: Идеалната почивка за него е вкъщи. Няма нищо по-хубаво от ставане в 13.00, хапване на корем без да се бърза за лекции и всякакви други дивотии, следобедна дрямка, последвана от следобедна закуска, а след това приятна вечерна разходка в парка. Ако не стигне до парка, телецът е удовлетворен и с разходка до близкия магазин за сладолед. Все пак истинската кулминация в неговите забавления е приятна вечер сред приятели, музика и приказки. Дълбоко в душата си той е романтик от битов тип и знае как да превръща
баналното ежедневие в незабравими мигове.

Близнаци: Папараци, папараци! Те вече са се запасили с батерии за фотоапарата, билет до някоя европейска столица, за чиито архитектурни забележителности са изчели всичко в ин-
тернет, брушурка „10 местта, на които задължително трябва да се снимате” и огромна доза ентусиазъм. За близнаците не е достатъчно да отидат и да видят. Не, те трябва да направят и купища снимки. Първо, защото са много разсеяни и имат нужда от припомняне къде са били миналата година. И второ, така задоволяват другата своя страст – обясняването с часове на всеки, готов да ги слуша, тая снимка откъде е, какво е това на нея, какво се правили преди и след като са се снимали, защо небето е в тоя странен цвят, а спомних сега, че тогава бях с жълтото яке... сещаш се, онова, което си купих...

Рак: Романтичнен круиз ще е вашата ваканция мечта. Фин морски бриз ще раздвижи нежните кътчета на душата ви. В него се улавя лек приключенски привкус, но не прекалено, за да не ви горчи и да разваля удовоствието. И от вас не се иска нищо друго освен да се наслаждавате на момента. Не е нужно да си цапате ръцете, да се морите
в обикаляне напред назад. Лежите по цял ден и чакате величествения залез, който да щракнете, за да си го качите на десктопа през октомври. Хакуна матата!

Лъв: За лъва - нищо по-лошо от хотел пет звезди на брега на морето с басейн, сауна, джакузи и собствен минибар. Той е цар, живее по царски и дори когато си почива не смее да се освободи от своята царственост. Препоръчваме му една седмица в Лас Вегас – градът на кралете, където може на воля да изхарчи последните пари от последната си стипендия, да се ожени царствено за една нощ за някоя нощна кралица с фалшив диамант на пръста.
Важното е да има какво да разказва после на колегите.

Дева: За нея е важно всичко да е добре планирано и организирано още от март месец. Планински, морски, чуждестранен курорт – за нея няма голяма разлика. Тя ще си прекара на всякъде по един и същи начин. Девите приемат всичко буквално и за тях почивка значи
да си лежат, да си четат някое списание и да си почиват. Нищо повече, нищо по-малко. Хората около тях трябва да се погрижат за спокойствието и комфорта им. Девита са си заслужили отдиха.

Везни: Те обичат романтичните пътешествия. Но за разлика от раците, те имат нужда да им се случват нещата, не просто да им се наслаждават. Ако им се отдаде възможност, те биха посетили някой екзотичен карнавал, където ще се слеят с тълпата и ще се забавляват до припадък. Друга добра възможност е пътуване до Венеция, където задължително ще преобърнат някоя гондола в желанието си да видят какво има долу в канала.

Скорпион: Не му личи, но той е върл купонджия. През цялата година скорпионите са изключително сериозни и отговорни в ученето, но дойде ли юли, нещо им става. Те пощуряват и в главите им са само дискотеки, нощни къпанета, партита до зори и какви ли не други щуротии. Когато на всички други вече им се спи, краката ги болят или просто са изчерпани от идеи какво да правят сега, скорпионът тепърва се е завихрил. Ако не можете да му смогнете на темпото, няма значие. Той и сам може да си направи купона.

Стрелец: Ето още един купонджия и приключенец. За него купонът никога не е спирал, но лятото му дава така желаната свобода да стегне куфара и да запраши по пътищата. Стрелците обичат да пътуват в колата си. Те са като сраснати за нея. Тя ще ги откара там,
където е купонът. За да се забавлява стрелеца най-важното е около него да има хора, много хора, на които той да разказва шантавите си истории. Ако това се случва и докато фучи със 100 км/ч по магистралата, със свалени прозорци, надул музиката до дупка, значи е
намерил истинското щастие.

Козирог: Ваканцията той ще прекара по един изключително забавен за него начин. Ще се забие в рибарския магазин, където ще прекара дни наред в подбирането на идеалните за
стръв кукички и каквото още там му е нужно. После ще прекара още няколко дни, обикаляйки в пустошта около реката на село, за да намери онова обетовано парче земя, където рибата ще кълве, а хората няма и да посмеят да стъпят. Останалата част от почивката си ще прекара там сред спокойствие и тишина, отдаден до край на изкуството
на риболова. Важното е да е съвсем сам, присъствието на друго човешко същество просто накърнява съвършенството и хармонията на природата. Наслука!

Водолей: Това, което иска водолеят, е безплатен пропуск за всички възможни концерти, кинопрожекции, фестивали и т.н. Дайте му култура, но нека е шумна, завладяваща и сред търпата. Водолеите обичат да бъдат сред хора, но не и да си пилеят времето в разглеждане на някаква мъртва история, обикаляне по чукари и гори, обръщане от кълка на кълка на плажа. Те са купонджии, които обаче подбират купоните си.

Риби: Традиционното море е идеално за тях. Романтични и изтънчени, рибите ще се насладят докрай на спокойната почивка на брега на морето. Да събират мидички, да се разхождат по плажа, да се повозят на виенско колело – това ги връща в детството и ги
зарежда с положително настроение за октомври.

Денка Колева

Георги Марков е убит заради репортажите си

2010-05-04T20:14:00.005+03:00

Христо Христов е журналист във в. "Дневник". Работил е във в. "Демокрация" (1990-2000) като съдебен репортер и разследващ журналист. Специализирал е в английския в. "Гардиън" (2002) и в Международния център за журналистика във Вашингтон, САЩ (2004). Автор е на документалните книги "Секретното дело за лагерите", "Държавна сигурност срещу българската емиграция", „Двойният живот на агент „Пикадили”, „Тайните фалити на комунизма”, „Империята на задграничните фирми”, „Тодор Живков. Биография”, „Убийте „Скитник”. Сценарист е на документалния филм на БНТ "Досиетата "Скитник" (2001). Носител е на наградите: "Паница" (за най-добро журналистическо разследване за 1999 г.); Наградата на асоциация "Разследващи журналисти", фондация "Гардиън" и Център за развитие на медиите; "Черноризец Храбър". Разговаряме с него по повод 32-годишнината от смъртта на българския писател и дисидент Георги Марков в Лондон през 1978 г.

Кой уби Георги Марков?

Георги Марков е убит от българската Държавна сигурност по нареждане на тогавашния генерален секретар на БКП Тодор Живков. Операцията, както става ясно от много разкрити през последните няколко години документи, е с подкрепата на КГБ. И по принцип една такава сложна операция не може да бъде извършена ― още повече в чужбина, още повече в такава държава като Англия ― без благословията на Съветския комитет за държавна сигурност.
Бих добавил, че убийството на Г. Марков е част от тогавашната политика на БКП, с която се преследват инакомислещите не само в средите на българската емиграция, а и сред средите на БКП. Това е специфична част от политиката на комунистическата партия и също така намира известно сходство с политиката на съветските лидери срещу противниците на комунистическата власт.

Защо е убит?
Според документите Георги Марков ― след като заминава и напуска страната след ’69 г. и в продължение на няколко години се устройва на Запад (всъщност по това време той иска само да се опита да бъде писател на Запад, да публикува своето творчество) ― българската държава и тогавашните управляващи отказват да му удължат срока на пребиваване и по този начин го правят насила емигрант. Той започва да се изявява по най-големите западни радиостанции, които режимът пък определя като най-големите проводници на идеологическа диверсия в страната. Той започва работа в българската секция на ВВС и е сътрудник в „Дойче веле”, а след това и на, така, най-сериозната радиостанция по онова време, приемана от комунистическия режим като заплаха за устоите на комунистическата държава ― „Свободна Европа”. И така, в крайна сметка, едно от гениалните му произведения е „Задочни репортажи за България”, които в продължение на повече от три години „Свободна Европа” излъчва. С тях той се утвърждава като най-сериозният политически противник на управлението в България и специално на Тодор Живков, по простата причина, че по това време едноличното вече управление на Т. Живков в България е в своя апогей. По това време в България за разказване на политически вицове се отива в лагер, изселва се, влиза се в затвора. Има огромен страх, насаден в българското общество за казване на истината за управлението на БКП и специално на Т. Живков. И една от особеностите на „Задочните репортажи” е, че в една поредица от 11 предавания Г. Марков описва личните си срещи с Т. Живков след средата на 60-те години. Това са срещи, трябва да уточним, не на присъствието на Г. Марков в ловна дружинка (защото той никога не е бил ловец и не е присъствал в ловната дружинка). В ловната дружинка на Т. Живков са допускани само най-близките от неговия кръг, с които той е споделял тази привилегия на комунистическия режим. А са едни такива срещи с част от българската интелигенция по това време, на които срещи Живков е проучвал как се възприемат различни негови решения, политики и негови изяви сред интелигенцията. Миналата година издадох и една нова биография ― бих я определил като нова и най-пълна биография на Т. Живков ― и в нея също могат да бъдат намерени интересни доказателства за това по какъв начин чисто психологически е управлявал Живков, т.е. неговия психологически профил. Да направим паралел, че всъщност тези 11 беседи, тези 11 предавания за срещите на Г. Марков с Т. Живков, в които той между другото е описан не само с отрицателните си черти, а и с положителните си, това държа да го подчертая, всъщност дава не онзи преувеличен образ, в който се съдържа култът към личността на Т. Живков, а напротив ― един човешки образ. Образ на един човек, който е имал дълбока интуиция. Който всъщност разбира, че оставането му на власт зависи единствено от отношението му и възприемането на политиката на Москва, на това, което казва Москва. И до ден днешен този образ на Т. Живков си остава най-пълният и най-точният, още повече че Г. Марков е един от малцината, да не кажа един от малкото хора, които си позволяват да коментират личността на Т. Живков и да прави характеристика на неговия профил като политик, като управляващ.

Кога са образувани разработките срещу Георги Марков в ПГУ, ВГУ и Шесто управление?
В документалното проучване, което извърших преди няколко години, и в оцелелите от архива на ДС материали, много точно се изяснава, че първата разработка срещу Г. Марков е открита около 1,5-2 г. след неговото заминаване ― именно през ’71 г. ― и това е разработката на VI управление на ДС, което е създадено през 1967 г. за борба срещу идеологическата диверсия. Всъщност това е политическата полиция. И целта на тази разработка е да се направи опит Г. Марков да бъде върнат в България. След като той вече е обявен за невъзвращенец и малко след като е образувана разработката, той е осъден задочно като „враг на народа”. Вероятно по това време е образувана разработка и във II главно управление на ДС. Няма много сведения за тази разработка, но има документи, които показват, че такава е имала. Тя се е водела към Софийското градско управление на МВР, а то седи под шапката на II главно управление. Събирани са различни материали. И всъщност най-важната разработка срещу Г. Марков под псевдонима „Скитник” е образувана към 1973-74 г. в I главно управление, но тя става особено актуална именно през 1978 г., когато Г. Марков започва да излъчва разказите за своите срещи с Т. Живков по „Свободна Европа”. И тогава разузнаването е активирано и по документите си личи, че тази разработка многократно е обсъждана с представителите на контраразузнаването в I главно управление на КГБ, т.е. на съветското разузнаване, което по това време се ръководи от Олег Калугин. Той потвърди всичките тези неща. Документите, намерени в българския архив, потвърждават, че тази разработка е била една от основните, която е обсъждана многократно при посещенията на представители на българското разузнаване в КГБ.

На 26.12.1972 г. Георги Марков е осъден по чл. 108 и 101 за „предателство” и „противодържавна дейност”. Какво е щяло да стане, ако писателят се бе върнал в страната след тази присъда, както негови близки – по волята на ДС – многократно са го увещавали?
ДС даже е правила неуспешни опити за неговото отвличане (но той е бил твърде предпазлив), и то чрез определени негови близки, с които той се е срещал на Запад. Правен е опит за неговото отвличане от Виена, но той разбира, че не трябва да ходи на една от срещите. Това, което би му се случило, може да се определи само с едно изречение: че задочната присъда е щяла да стане ефективна и той е щял да лежи 6,5 г. в затвора.

Какво точно означава понятието „невъзвращенец”?
Това е термин, с който комунистическото управление определя онази част от българските емигранти, които са предпочитали живота на Запад. И тъй като за младото поколение е малко известен фактът и от днешна гледна точка той звучи невероятно, но само с решение на ДС човек е можел да напусне България.

Но официално това не е било така? Официалният ред не е бил такъв. Това е било на втори план.
Не, напротив, виза се е давала с разрешение на „Паспортен отдел”, в който документите се предоставят от един от ръководителите на ДС. Дълго време за това отговаря ген. Мирчо Спасов. Така че за „невъзвращенци” са обявявани всички онези, които са предпочитали свободата или просто живота на Запад. Защо България е била оградена с телена мрежа? Защото Вие знаете какво става в ГДР в периода между ’61 и ’63 г.: няколко милиона източногерманци напускат страната и комунистическият режим в ГДР и Москва се виждат принудени да изградят Берлинската стена, с която се забранява на хората да напускат. Те живеят в лагер реално. За България между другото Георги Марков има едно определение: „Да живееш под похлупак”. Много точно го казва в една от частите на „Задочни репортажи”. Това са „невъзвращенците”, това са „враговете на народа”. А по-късно се стига дотам, че Политбюро на БКП нарежда на МВР да определи режима и отношението към българската емиграция. Това е едно секретно решение от 1977 г., с което на ДС се нарежда да определи кои са българските емигранти, лоялни към режима (т.е. хора, които не се занимават с политика, хора, които са избягали, успели са да направят бизнес).

Като Борис Арсов?
Не, не. Борис Арсов е „враг на народа”. Такъв емигрант е...

Но и Вие обяснявате, че той фактически не е бил чак толкова опасен?
Той не е опасен, обаче създава емигрантска организация (б.а.―Български революционен комитет), която пък е предпоставка на ДС да пробва един от своите методи, а именно „мокрите поръчки”. И тъй като той е сравнително неопитен, сравнително възрастен български емигрант, операцията срещу него е реализирана брилянтно.Разбира се, не трябва да се подценява факта, че ДС е действала изключително мръсно. Употребявам тази силна дума, защото в случая с Борис Арсов, за да бъде той убеден да не се съпротивлява, му е връчено писмо, прихванато от сина му, с което те го уверяват, че ― като се върне в България ― няма да падне и косъм от главата му. Това е изключително мерзко поведение на ДС. Та това е „невъзвращенец”. Това са хората, които всъщност са искали да бъдат свободни и които са критикували комунистическия режим.

Как си обяснявате нараняванията на Владимир Симеонов по лактите, коленете, врата и челюстта, констатирани от д-р Руфъс Кромптън при аутопсията на българина?
Ами това е един случай, който много малко е разследван. За съжаление няма големи възможности за разследване, но това е един емигрант, който почива при странни обстоятелства две седмици след случая с Г. Марков в Лондон. Той също работи в българската секция на ВВС и в едно интервю, което аз направих за книгата „Убийте „Скитник” за случая Г. Марков, се оказа, че д-р Руфъс Кромптън (патологът, който е извършил прегледа на тялото на Г. Марков) се е произнесъл по аутопсията и на Владимир Симеонов. И в това мое интервю заяви, че той имал странни белези около врата, което не кореспондира с описанието, че е паднал по стълбите. Намерени са две чаши. Изобщо тогава тези два случая рефлектират много остро върху вътрешната сигурност на Великобритания и на тогавашните управляващи, защото тези терористични актове (специално като говорим за Г. Марков, погледнато от британска страна) са пробив в тяхната национална сигурност. Това, което стана между другото след случая с Литвиненко, е показателно и затова, че след случая с Литвиненко през 2006 г. Скотланд ярд беше вероятно пред политически натиск. Бяха активизирани и да работят за изясняване на случая Г. Марков.

Сега води ли се следствие за смъртта на писателя?
Водят се две следствия. Едното започва във Великобритания още след смъртта на писателя, а другото през ’90-а година в България, което също продължава. Но тук бих отворил една скоба, че през 2008 г. тогавашният следовател по делото Андрей Цветанов направи предложение делото да бъде прекратено. С едно подготвено заключение, абсолютно некомпетентно, че едва ли не британските лекари са виновни за смъртта на Г. Марков, като не дава никакво обяснение за присъствието на тази сачма. Между другото български специалисти по съдебна медицина се произнасят по документите, предоставени от Великобритания относно лекарските заключения за смъртта на Г. Марков, и те също потвърждават, че той е отровен и най-вероятно отровата, която е използвана, е рицин. И никой не е могъл да го спаси, дори и да са знаели, по простата причина, че никой не разполага с антидот на рицина. Рицинът е употребен, защото той не оставя следи в тялото, от които може да бъдат извлечени антитела за такъв антидот. Така че тогава, през 2008 г., Великобритания съвсем официално отправи изявление към българската държава с молба да не се прекратява това дело и бяха намерени едни законови вратички, с които то беше продължено. В момента се изпълняват редица следствени поръчки от страна на Скотланд ярд и всъщност те са основният двигател това да се случи, защото българското следствие е ограничено. То няма и тази мащабност на работа, а донякъде и желание, защото бяха сменени следователи. Между другото Андрей Цветанов беше сменен като следовател в резултат на едно открито писмо на фамилията (б.а. ― семейство Маркови) до главния прокурор, с което се искаше неговата смяна, защото той беше подминал най-важните доказателства за участието на ДС по този случай.

Защо Сергей Голубев и Владимир Крючков и досега не са разпитани?
Не, те са разпитани, и то от британска страна. Мисля, че и от българска страна са разпитани, но задочно. Това е като да подготвиш един въпросник и някой да отговори на тези въпроси, както едно задочно интервю: Вие да ми дадете въпроси и аз да отговоря.

Знаете ли какво се съдържа в техните показания?
Не, това е следствена тайна. Почти сигурно те отричат това участие, но има един такъв свидетел като Олег Калугин. Пак повтарям, намерените в българското разузнаване архиви потвърждават, че разработката „Скитник” многократно е обсъждана със съветското разузнаване, и то през ’77-а―’78-а година. Това е, което и той обяви публично. Между другото той е дал показания на българското следствие, които потвърждават българското участие.

Възможно ли е 18 г. след процеса срещу о.з. ген. Владимир Тодоров за унищожаване на ДОР „Скитник” ген. Любен Гоцев и полк. Мичо Генковски да бъдат подведени под наказателна отговорност за лъжесвидетелстване?
За да бъдем точни, процесът се води само срещу ген. Владимир Тодоров. Другите двама, които споменахте, те са свидетели. Ами има давност за лъжесвидетелстване и тя е минала. Още когато се добрах до доказателствата, че те премълчват: и Любен Гоцев своите срещи във Великобритания, на които първият въпрос, който се поставя, е случаят Г. Марков. Премълчава за това, че още през ‘78 г., когато британският посланик по това време Джон Клоук пита: „А има ли материали в архивите на българските специални служби за Георги Марков ?”, той никога не отговаря по този случай. Самият ген. Владимир Тодоров предлага една невярна версия за своето присъствие на една определена дата (б.а. ― 29.01.1990 г.), в която е взето делото. По-късно се потвърди, че той е подписвал резолюции същия ден и е присъствал на Колегиума на МВР.

Как тълкувате отказа на президента Желев, след отказа на Иван Татарчев, да предостави досието на „Пикадили” на Великобритания и Дания и защо липсва паметната бележка за срещата му с посланиците на Великобритания и Дания, ген. Бриго Аспарухов и Ани Крулева на 29 септември 1993 г.?
Ами по първия въпрос, това е ключов въпрос, който ми задавате, за действията на тогавашния президент Желю Желев. Както съм и описал в своето документално разследване, той е могъл да предаде и на своя воля тези документи. За съжаление, той не го прави и в резултат на това се губи дирята, губи се ключов момент за продължаване на това разследване. Той оставя просто това решение да бъде взето от главния прокурор. Главният прокурор, г-н Иван Татарчев (аз направих едно кратко интервю с него), той изобщо не си спомняше за тези неща. Каза ми, че вероятно така са му докладвали, но аз съм склонен да поддържам тезата, предложена от съветника на президента Желев Румен Данов, че всъщност ДС е направила необходимото да повлияе тези документи да не бъдат предадени както от страна на Ж. Желев, така и от страна на главния прокурор Иван Татарчев. Между другото смятам, че и президентът Ж. Желев, и следващият президент в лицето на Петър Стоянов можеха да останат в историята, ако бяха предали тези документи, но за съжаление това не стана. А иначе защо липсва паметната бележка? Ами архивът на президенството по времето на Ж. Желев е изключително оскъден. Просто не е водено архив. Това, което е предадено в Държавния архив, са някакви спорадични срещи, връчвания на медали на някакви посланици ― изобщо няма този ред на нещата, така че тя липсва. Но тази среща е потвърдена в интервютата с Ани Крулева, която е присъствала, с датския посланик Клаус Ото Капел и със самия г-н Бриго Аспарухов.

Кой е свидетелят „Х”, предупреждавал лично Никола Марков за предстоящото покушение срещу брат му?
Ами това е един български емигрант, чрез който ДС се е информирала. За съжаление аз не съм споменал неговото име и съм го определил по този начин, тъй като фамилията на Г. Марков има определени задължения, които е поела към него, а именно за неразкриване на неговата самоличност. Но тъй като Г. Марков се е движел в изключително тесен кръг (той не е общувал с българските емигранти в Лондон, изобщо в Англия, в Германия пак се е срещал с много малък брой хора), когато ДС започва разработката за неговото физическо отстраняване, търси близки хора, които да могат да събират информация за неговите пътувани и т.н. И всъщност този господин „Х” се оказва много близък до брата на Г. Марков Никола Марков.

Защо не му е осигурена защита по време на следствието за смъртта на писателя, след като твърди, че има доказателства за плана на ПГУ да ликвидира Г. Марков и след като на Олег Калугин е предоставена такава защита?
Ами много ми е трудно да Ви отговоря, защото този въпрос трябва да бъде зададен на президента Желев. Моето обяснение е, че просто това беше един период, в който се оказа, че всички, които са писали лъжи срещу вече починалия писател Г. Марков през всичките години на прехода (с което повторно се опитаха да опетнят името му), са агенти на ДС, които навсякъде пишеха, че Г. Марков също е бил агент на ДС. Забележете мерзостта: агентите на ДС правят активни мероприятия, за да всеят смут в обществото и така да внушат това съмнение, че, ето, Г. Марков не е чист, че той има вземане-даване с ДС. Всички президенти, които са се ангажирали с този случай, имам предвид и Желев, и Петър Стоянов, едно от първите неща, които са питали компетентните органи, е дали Г. Марков действително е агент. И това обяснява факта. Може би всеки е искал донякъде да си пази политическия имидж, отколкото притеснението, че едва ли не може да се оцапат от някакъв такъв момент. И по тази причина този свидетел не е използван рационално.

Защо Георги Марков не получава британско гражданство?
Една от задачите на разработките срещу Г. Марков (и на VI управление, и на разузнаването) е той да бъде компрометиран пред съответните органи. И как да бъде компрометиран: да се подскаже, че той е изпратен на Запад с извършването на задачи. Всеки елементарен анализ на това води до следните въпроси: действително ако Г. Марков е изпратен на Запад, какъв агент може да бъде, когато той отива да работи в една българска секция на ВВС? Каква информация може да дава оттам? Той нито движи сред политическия елит на Великобритания... Това не е агентурен апарат, както са „Великолепната петорка” на съветското разузнаване, проникнала в МИ-5, във Външното министерство на Великобритания, във „Форин офис”. Така че тези приказки, че Г. Марков бил някакъв агент и така нататък... Напротив, документите, които ми бяха предоставени, след като беше осъдено разузнаването, показват, че разузнаването ни е разполагало със сериозна агентура в българската секция на ВВС, а най-истинската информация за Г. Марков се получава от сестрата на един от българските емигранти, която отива в българското посолство и разказва за Г. Марков неща, по простата причина, че тя иска да бъде пуснат нейния син да пътува до Великобритания. И дава информация, която българското разузнаване няма как да я събере, тъй като то няма агент, който да я събере. Всички документи показват, че разузнаването не е успяло да проникне в тези вражески централи, особено в „Свободна Европа”, да не говорим за ВВС, което може би трябва да класираме на второ място. Просто имало си е съответни проверки и т.н. Просто Г. Марков е характерен със своя свободолюбив дух, а за да получиш британско гражданство, се извършват много специални проверки. Имам бивши колеги от ВВС, които са ми обяснявали, че там се проверява всяко пени откъде си го взел и т.н. И затова се получава така. Аз предполагам каква е била реакцията на Георги Марков, когато са му задавали подобни тривиални въпроси: той е махнал с ръка. Вероятно. Така си го представям, защото от неговия характер това трябва да се очаква. Та в тази част разработките на ДС са успели. В това съм убеден.

Има ли в момента действаща заповед за арест на Франческо Гулино?
Не мога да Ви кажа. Нямам информация от следствието. Това може да го каже само следствието. Но много интересно би се получило, ако Великобритания го издирва или обяви неговото издирване, защото от неговия профил става ясно, че ако той е жив, което също не се знае, и бъде заловен (той е такъв човек, който веднага ще сключи сделка, защото той винаги е сключвал сделки; и с ДС е сключил сделка), ще предпочете да не бъде съден, а да разкаже една истина, благодарение на което веднага ще му бъде сменена самоличността и той ще си намери много по-добър начин на живот, отколкото да обикаля и да се крие вероятно в някоя от страните на Европа. Той ще направи такава сделка и тогава вече ще стане много сериозно. Не е изключено това. Не го изключвам, защото този случай показва, че с паметта на една такава фигура, с която българите би трябвало да се гордеят изключително много ― ТОВА Е ГЕРОЯТ ОТ ЕПОХАТА НА КОМУНИЗМА, КОЙТО НИЕ ТРЯБВА ДА ОБЯВИМ ЗА НАЦИОНАЛЕН ГЕРОЙ, ― истината няма да бъде потулена. Аз си мисля, че в чест на неговата памет този случай ще има развитие. И то може би най-изненадващо ― нещо, което никой не очаква. Защото, забележете, докато провеждах своето документално изследване на архивите на ДС, тезата беше, че всичко в архивите било унищожено; че Г. Марков бил агент на ДС; че българските служби не се занимават; че защо му е на Т. Живков да убива такъв човек; той не се е занимавал с такива неща и т.н. Но всеки, който прочете биографията на Т. Живков, ще види белезите на неговото еднолично ръководене, на това, до каква степен се е засягал от хора, които му противоречат. И аз тук ще напомня едно открито писмо на Петър Младенов от 1989 г. (той е външен министър, политик, който дължи цялото си израстване на Т. Живков), в което пише, че не е съгласен с управлението на Т. Живков. Той знае, че Москва вече готви смяната на Т. Живков, и там в това открито писмо до членовете на Политбюро той казва: „Всички знаем характера на Тодор Живков и ако се случи нещо с мен или с моето семейство, да знаете каква е причината”. Това става през ’89 година. Така че какво да говорим за един Г. Марков, който е трябвало да щракне с пръст само Тодор Живко, и ДС да впрегне всичките си възможности, да пръсне хиляди средства за заглушаването на един глас, който е казвал истината.

И все пак Гулино ли е физическият убиец на Марков?
За съжаление аз нямам достъп до всички архиви. Много от нещата са унищожени, но след като прочетох неговото досие, процентът на съмнение се увеличи многократно. Всъщност въпросът по какъв начин той участва и дали той е физическият извършител на тази операция, трябва да бъде изяснен от Скотланд Ярд. И това трябваше да стане през ’93 г. Но всички опити след това показват, че той е изключително пазен, целта е била да не се дадат документи, защото след това не се е знаело „как ще се разплете чорапът”.

Да, но Вие все пак сте намерили документи, в които се посочва, че „Пикадили” е изпратен в Лондон да неутрализира „Скитник”.
Това е доказателство. Обаче в една съдебна зала съдът ще иска конкретни вече указания. И затова българското следствие е споделило тази информация през 1992-93 г. със Скотланд Ярд, за да може именно на базата на негов разпит, на събиране на допълнителни доказателства, да се установи каква е неговата роля. Какво е направил, след като е бил разпитан Франческо Гулино? Ами той продава всичките си имоти в Дания и напуска страната незабавно. Той е подготвен за този разпит, който му се провежда. Той е подготвен в неговото дело: многократно (при всяка среща с него) е подготвян как да се държи, когато попадне в такава сложна обстановка. Той отрича, отрича абсолютно всичко. Това е, между другото, една теория на Кин Филби (той даже успява първия път да заблуди и МИ-5): тотално отричане на всичко.

И после го изпускат от Дания, тъй като нямат доказателства и основание да го арестуват?
Не, напротив, чакат се тези доказателства.

Но не ги изпращат.
Да, и той използва тези няколко месеца и тази съпротива. През ’93 г. аз бях абсолютно наясно какво става в държавата: това беше неразграден комунизъм. Това е време, когато управлява правителството на Любен Беров с мандат на ДПС.

Как тълкувате думите на Петър Увалиев, който казва пред Румяна Узунова, цитирам го, че „тъмни емигрантски сили” са убили Георги Марков, а пред Любомир Левчев в преносен смисъл казва, че Георги Марков се е самоубил?
Петър Увалиев е една много интересна фигура, за която аз съм отделил няколко страници от своето изследване. Той е имал, за разлика от Г. Марков, среща с резидента на ДС в Лондон Димо Станков (самият Димо Станков в свойте мемоари го признава). Между другото Петър Увалиев е бил воден на отчет в I главно управление и той също е бил смятан за вражески емигрант, но за разлика от други български емигранти, той използва една такава близост с дъщерята на Т. Живков Людмила Живкова, когато тя специализира в Оксфорд. Помага й в много от нейните искания и щения по време на престоя си в Англия, в резултат на което, за разлика от много други емигранти, му е позволено безпроблемно и без да тежи на него гилотината на разследването заради неговото предаване „50 минути с Петър Увалиев”, му е позволено не само да дойде тук, той дори осиновява българско дете. Както Димо Станков казва: „Той в процеса на време смекчи свойте критики към България”. Той никога не е критикувал Т. Живков. А между другото...

Се среща и с Кюлюмов.
Да, тук той е под наблюдение и т.н. Той е бил изключително умен и в никакъв случай човек за подценяване, така че той използва тези контакти за собствени нужди. За разлика от Г. Марков, който категорично отказва да възприеме указанията да се върне, така както му дават отначало. Но това, което той казва, се използва многократно след това, включително и през годините на преход (когато все още не бях публикувал тези документални свидетелства), за да се продължава това активно мероприятие, че, ето, Георги Марков може би е бил убит от българската емиграция. Ама кой ще го убие с такава сачма? Това са елементарни разсъждения. В интервюто, което направих с Любомир Левчев, там той много точно изяснява някои неща и...

Е, една секретарка ли е поводът да се скарат?
Не, това са лични отношения, които аз само съм ги споменавал, заради които става разрив между Увалиев и Г. Марков. Трябва да се знае, че повечето от българските емигранти, които са заминавали за Великобритания, са търсили съдействието на Петър Увалиев и той е оказвал помощ и т.н. Но Георги Марков много бързо не се съобразява с едно, бих казал, наставническо поведение от негова страна, защото той е със свободен дух, той гори от жажда да се докаже и ― нещо, което опровергава твърдението на Увалиев ― е самият факт, че Г. Марков е първият и единствен български писател, чиито пиеси години наред са поставяни на британска сцена. Без връзки, без някакви двустранни културни споразумения. Нещо повече: през 1974 г. той печели приза на Театралния фестивал в Единбург. Това е нещо, което ако някой български творец сега го направи, веднага ще го дадат в новините. А през ’69―’70 г. името на Г. Марков е заличено. Защо? Той е български гражданин, той е български творец.

Как повлиява на дейността на I главно управление „Положението за работа на разузнавателното управление”, прието през 1973 година от Политбюро?
Ами това е един устройствен документ, който е приет от Политбюро и в който документ е утвърдено, че разузнаването вече може да извършва т.н. „остри мероприятия” срещу т.н. „вражески лица” в трети или капиталистически страни. Това, преведено на нормален език, означава: разузнаването да може да извършва саботажи, отвличания и убийства срещу такива лица. И Г. Марков е едно от тези лица. Между другото в едно интервю с д-р Руфъс Кромптън той сподели: „Абе ние тука намерихме сачма”. Това е основно нещо, това е артефакт, който не може да бъде отречен, защото аз му зададох въпроса: „Какво щяхте да заключите, ако не бяхте намерили тази сачма?”. И той каза: „Ами щяхме да заключим, че той е отровен от неизвестна отрова”. И каза: „Кой знае колко други хора са избити, без да разберем.” Защото не са намирали доказателства.

Ще Ви прочета нещо. Никола Марков казва: „Следствието удари в стена не защото липсват доказателства, не защото няма отговорни, а защото много бивши комунисти бяха оставени на отговорни постове”. Димитър Бочев споделя същото мнение. Димитър Инкьов казва: „... и не е случайно, че мафиотските и силовите групировки се състоят от бивши ченгета и хора на ДС”. Вие казвате: „...да се стигне до сегашното положение, когато хора от бившите служби чрез фирмите си оказват влияние върху бизнеса и политиката”.
Кои са тези хора и тези фирми и какво е тяхното влияние върху бизнеса и политиката?
Ами това е цялата тази паралелна власт, която ДС създава след промените в България, тъй като в България не е проведена декомунизация, не е проведена лустрация, и това дава възможност на ДС и на комунистическия елит да трансформира своята политическа власт в икономическа. Това, което прави Комисията по досиетата сега с оповестяването на агентурния апарат на ДС, подсказва къде са ключовите хора.

Къде са?
Ами къде са? Навсякъде са. Навсякъде: в политиката, в медиите, в икономиката. Аз с нетърпение чакам да обявят агентите във ВУЗ-овете, защото това са хората, които формират мнението на младото поколение. Навсякъде са. Това показват проверките.

През 2008 г. изтече 30-годишният срок на защита на секретните документи на МИ-5 по случая. Опитахте ли да се сдобиете с тях?
Не могат да се придобият, понеже следствието беше продължено. Няма начин. Няма, иначе веднага щях да ги поискам.

И ген. Димитър Луджев, и адвокатът на ген. Владимир Тодоров Симеон Цаков казват, че секретните материали по случая „Марков” са изнесени от архива на МВР, но не са унищожени. Предполагат, че тези 16 тома се съхраняват в частни депа от бивши служители на ДС и казват, че срещу големи суми пари се изваждат оттам определени дела. Вашият коментар?
Силно се съмнявам, че досието на Г. Марков се съхранява. По простата причина, че това е било опасното даказателство, с което определени бивши фигури на ДС щяха да бъдат изправени на съд през ’90-’92 г. Вероятно обаче много от материалите от тези срещи с КГБ по този случай ги има. И Москва знае. Истината много по-лесно би станала явна, ако КГБ беше открила своя архив.

Александър Марков

Снимка: Красимир Юскеселиев

2010-05-01T14:05:00.001+03:00

„Тежко, тежко! Вино дайте!
Пиян дано аз забравя
туй, що, глупци, вий не знайте
позор ли е или слава!”

Всеки знае това четиристишие, защото всички сме в механата. Там потният, зачервил нос от лютата ракия нашенец е яхнал юнашки глобуса и владее целия свят. „Да живей!” – завлачено се провиква и излива поредното стъкло с горещата вода в бездънния си търбух. А хората около него не го забелязват. Самотният ездач на глобуси, който е покорил света... нядъде в мечтите си. „Къв си ти бе!”- провиква се сериозен мъж, сам на голяма маса. „Българин!” – гордо отвръща ездачът...

Стартира кандидатстуденстката кампания, емоциите както обикновено надделяват, всеки гледа здраво да хване за врата настоящето и да го впрегне към своето бъдеще. И сякаш настрани остава въпросът колко ще напуснат родните предели и тази година към „Европата”. Тежко е, когато държавата губи интензивния си пулс, буйната, младежка кръв постепенно оставя пусти кръвоносните съдове на страната. Старите хора мъдро
отсичат, че бъдещето на България е в техни ръце, но същите тези ръце са заети да държат натъпканите куфари и намачканите международни паспорти.

Държавата просто ги изпуска и няма сили да ги върне, усещайки това безсилие, те остават в малката си България някъде там. Празните патриотарски обещания не стигат до тях, оптимистичните викове „Всичко ще се оправи! Надежда има!” остават глухи... Думата „българин” се е превърнала в нарицателно за нещо лошо, едва ли не символ на дребност. Липсва родовата принадлежност, единствено на национални празници се пускат по няколко салюта... и после имената отново потъват в прах до следващия празник. После да се чуди човек защо има малки „Българийки”...

Но нашенецът, волният ездач, продължава да пришпорва глобуса и да владее света...с надеждата да дойдат последователи.

„Ще да пия на пук врагу,
на пук и вам, патриоти,
аз вече нямам мило, драго,
а вий... вий сте идиоти!”

Виктор Иванов

Международен контрол за висшето ни образование

2010-05-01T14:00:00.002+03:00

Чуждестранни комисии ще помагат за изготвянето на реална оценка

Един от основните проблеми в българското висше образование е на път да бъде решен. Дългите спорове около оценяването на ВУЗ-овете като че ли скоро ще спрат.

„Традицията” на самооценяването се предвижда да приключи в края на този месец – 30 април. След това от Министерството на образованието и науката ще бъдат
назначени международни счетоводители (одитори) за проверка на дейността на ВУЗ-овете. Върху основата на тяхната дейност и оценка, се предвижда да бъде изготвен и съответният рейтинг. Той ще създаде една реална картина и чрез него ще си отговорим на въпроса „Къде се нарежда българското висше образование в страните от ЕС?”. Отговорът може да послужи като платформа за промяна на системата на висшето образование в България.

Чрез изготвянето на рейтинг, резултат от чуждестранна – международна оценка,
Министерството на образованието цели да се създаде реален критерий, по който да се извършва финансирането на всяко висше учебно заведение. Това е един гарант, че всеки получава колкото си е изработил. Резултатът от това нововъведение може да е почти моментален по следната причина. Университетът, който извършва добре своите задачи, проявява креативност и излъчва лауреати, получава висок рейтинг. От това следва и да получи по-голям бюджет за следващата година. Съзнавайки какво печели, университетското ръководство продължава да работи с тенденцията университетът да се развива и модернизира по различни параграфи. Това естествено довежда до увеличаване на рейтинга, което е причина бюджетът за следващата година да е по-голям. Съвсем ясно е, че университетът може да печели, създавайки много качествени кадри.

Освен до промяна вътре в университета, чуждестранният контрол води и до промяна при конкуренцията между университетите. Когато един ВУЗ е финансиран с повече пари от държавата, е логично останалите да искат да получават същата сума. Нямайки друг избор, те започват да работят в полза на реалния си рейтинг. Получава се една силна конкурентна среда между ВУЗ-овете. Един от естествените резултати от тази конкуренция е вдигането на нивото на обучение, тъй като именно то е гарант за по-висок бюджет. Ето нагледно как се получава един логически кръг – университет – ниво на обучение – международен контрол – оценка – рейтинг – бюджет – конкуренти (другите университети). За да получи голяма сума пари, логично е университетът да работи усилено по всяка част от този логически кръг.

Въвеждането на външен контрол води със себе си не само по – висок рейтинг вътре в страната, но спомага и за издигането на университетите в международен план. Високото ниво на образование и висок реален рейтинг, могат да накарат повече чуждестранни студенти да учат в България, отколкото днес. Чуждестранното присъствие означава, че ще се влеят свежи пари в българското образование. От друга страна, именно това присъствие е гарант за едно високо ниво.

Особено важен факт е това, че с въвеждането на тази реформа може да се намали практиката млади българи да учат в чужбина. Голяма част от заминалите са вече загубени за своята родина и няма да се върнат. Изготвянето на рейтинг в резултат
на международни специалисти и труда им ще помага на студентите при избора на ВУЗ. Те ще могат да се учат при най-добрите и да получават най-добрата подготовка, при това в България.

Стъпката, предприета от министър Сергей Игнатов е ход, с който могат да се разрешат много проблеми в образователната ни система. Важно е тя да бъде приложена правилно и да се следи стриктно, за да наблюдаваме положителни резултати. Външният контрол е гарант за реална оценка на университетите в България!

Страхил Василев

Да строим… факултет. Докога?

2010-05-01T13:54:00.002+03:00

Макар този лозунг да звучи познато, приликите със стихотворението на Никола Вапцаров ,,Да строим завод” свършват до тук. За разлика от неговото оптимистично „не бойте се, деца, за утрешния ден”, ситуацията в нашия случай изглежда безнадеждна. Тук става въпрос за това, как държавата, в лицето на министерствата на образованието
и на финансите и на университетското ръководство, вече шеста година ,,строи” ново крило на Факултета по журналистика и масова комуникация. Ситуацията е доста абсурдна - новите зали, оборудвани, вентилирани и отоплени, са вече готови, готово е и новото книгохранилище, чийто фонд съдържа специализирана литература, която не може да се намери другаде, но студентите не могат да влязат там. Нямаме въобще право да пристъпим в тази част на сградата, защото обектът не е снабден с прословутите акт 15 и акт 16, без които в него могат да влизат само лица, свързани със строителните работи.

Ако се опитаме да открием защо това се случва, влизаме в един толкова познат и втръснал ни порочен кръг. Има договорни отношения по договор 80.09-6/21.07.2008 г., но те според извлечението, което ни предостави президентът на фирмата изпълнител „Актив” инж. Василев, към месец март 2010 г. не се изпълняват дори и на 10%. Възложителят СУ дължи на фирмата 236 324.07 лв. за извършени ремонти във ФЖМК. Но това не е всичко - като капак според оценката на строителя за завършването на сградата са нужни още 700 000 лв, при планиран 343 460 лв. бюджет на факултета за строежи. От фирмата ,,Актив” обясняват още, че могат да задържат работниците до края на месеца, след това ще са принудени да ги преместят на обект, на който договореностите на страните по договора се изпълняват. В следващите стъпки на омагьосания кръг отидохме при факултетното ръководство, но се оказа, че от него нищо не зависи в тази патова ситуация, защото то самото е зависимо от стопанския отдел на СУ. Следващата ни среща бе точно там, със зам.ректора проф.дхн. Иван Петков, от когото узнахме още по-радостната новина, че университетът получава до 72% от предвидената държавната субсидия и не е в състояние да изплати текущите задължения на СУ към фирмата изпълнител.

Или, както се казва, пари няма, действайте. Тук е мястото да споменем и щедрите министерски обещания за приоритетно субсидиране на висшето образование, дадени пред ректора и, разбира се, пред медиите. Но действителността е на другия полюс, пари няма и скоро няма да има в тази глобална и тотална българска криза. Институциите ще продължават да си разменят циркулярни писма и да си прехвърлят вината за безкрайния строеж, отделните фигури в този калейдоскоп на абсурдите ще си отправят тежки упреци относно действителността, в кабинетите овластените ще вдигат рамене с извинителна усмивка от типа на „много искам да помогна, но няма как”.

Вече година, ние, студентите, продължаваме да стоим без библиотека и шеста година поради недостига на зали се тъпчем по 2 курса с общо 140 човека в помещения, пригодени за 55-60 човека. В резултат съществуващата ситуация снижава качеството на учебния процес и влошава качеството на нашата професионална подготовка. Това безкрайно дълго строителство, перипетиите със заплащането (съответно получаването на акт 15 и 16) и новоизчислената стойност отлагат за неопределено далечно бъдеще достъпа на студентите до новата, толкова нужна за образованието ни библиотека и до новите просторни зали.

Какво да се прави тогава, кой да го направи и как? Колегите от студентския съвет на ФЖМК излязоха с официално становище (N 4-003/12.04.2010г.), относно реконструкцията на факултета, в което изразяват безпокойствието и загрижеността си от незавършения ремонт. Но тази реакция естествено не е достатъчна, защото времето тече, бъдещето на строежа е неясно, а ние продължаваме постарому с надеждата, че един ден ще имаме функционираща библиотека, оборудвани зали и студиа, в които да провеждаме практическите си упражнения. И както гладният Гаврош гледа препълнените витрини с лакомства и преглъща слюнката си, така и ние, студентите журналисти, не можем да прекрачим непробиваемата, непреодолима стена, деляща ни от благините на прословутото южно крило на ФЖМК и от залите на неговата нова библиотека. Не бойте се, студенти, за утрешния ден???

Наум Мороз

Дават до 500 € по „Еразъм”

2010-05-01T13:50:00.002+03:00

Всеки студент, поне веднъж в живота си, е чувал за „Еразъм” - програма за сътрудничество и мобилност в областта на висшето образование. Дейностите и целите й са много разнообразни - интегрирани магистърски програми, отпускане на стипендии, партньорство, повишаване качеството на европейското висше образование.

Започнала още през 1987 година като програма на Европейския съюз, програмата предоставя на студентите от цяла Европа възможности за обмен в чужд университет за период от три до дванадесет месеца. Всяка година броят на кандидатите прогресивно
се увеличава, както и мащабите на програмата. Но какво всъщност представлява тя и какво се крие зад досадните административни формалности? Попитахме трима студенти
от Софийския университет, които учат в различни факултети. Всеки от тях е бил за един семестър съответно в Холандия, Франция и Австрия. Причините, които са ги мотивирали да участват, както на повечето студенти, са стремеж към промяна на средата, обогатяване в личностен и академичен план, усъвършенстване на езика. За жалост местата в повечето случаи са ограничени, но се дава възможност и за кандидатстване в друга специалност от съответния факултет, в който се обучава студентът. Що се отнася до самата стипендия – големината й се определя от кандидатите и местата, но е около 500 евро и се нарича грант. Този грант няма за цел да обезпечи напълно престоя ти в чужбина, а да покрие разликата в стандарта. В общия случай тя покрива наема и малка част от джобните и не може да се разчита единствено на нея (дори превеждането й се извършва след започване на обмена).

Студентите споделят, че разликите в образованието са осезаеми. На първо място те поставят практическата насоченост, ангажираността, засиления текущ контрол, модерните
библиотеки и спортни бази, лесния достъп до съвременни източници на информация, засилената комуникация между преподаватели и студенти и постигнатия синхрон между различните университетски звена. Относно бюрокрацията – мненията са противоречиви. Най-неприятен е въпросът с изпитите. Не всички от тях, които са положени в съответния
чуждестранен университет, се признават за взети в България, но съществува опция за договаряне с преподавателите. Във всички случаи остават изпити, които трябва да бъдат
взети, независимо от факта, че студентът е бил в чужбина.

Въпреки всички очаквани и неочаквани трудности, програма Еразъм предлага шанс за поглед върху разликите с европейското образование, общуване с чуждестранни студенти, разширяване на хоризонта и подпомагане избора на бъдеща професионална реализация.

Повече информация търсете на http://www.europe.bg/html/page.php?category=104id=11354.

Косара Белниколова

Шанс за развитие

2010-05-01T13:47:00.002+03:00

Напоследък из коридорите на Софийския университет забелязваме разлепени обяви на „Младежки информационно-консултантски център, район Студентски” /МИКЦ/, който ни предлага различни видове обучения и то безплатно. Тъй като сме си Тома Неверни, особено за безплатни инициативи, решихме да проверим за какво става дума.

В младежкия център открихме трудещия се екип млади специалисти от сдружение с нестопанска цел „Студентски информационен център”, които са разработили проект МИКЦ по национална програма „Младежки информационно-консултантски центрове” 2007-2010, с финансовата подкрепа на Национален център „Европейски младежки програми и инициативи”.

Те ни разказаха за проекта и дейността му, с която целят да предоставят качествени и достъпни услуги в съответствие с потребностите на младите хора, които да повишат тяхната мотивация за адекватно личностно развитие и провокират активно участие в обществения живот.

За да постигнат това, те предлагат информационни услуги и консултации, които всеки млад човек до 35 годишна възраст може да получи на място в сградата на УНСС- София, етаж 1, кабинет 1008, по телефон 02/ 962 55 95, e-mail: mikc.sf3@gmail.com и чрез сайта www.sf3.mikc.bg – всеки делничен ден /от понеделник до петък/ от 8:00 часа до 17:00 часа.

По проекта също се организират и семинарни обучения, като в тях се предоставя възможност да се придобият знания и умения в области, важни и необходими за личностната и професионална реализация на студентите. Те включат тренинги за усвояване на знания, свързани с избор на конкретна бъдеща професия, развиване на социални умения, решаване на казуси, практически задачи и други интерактивни форми за повишаване на гражданската култура и възпитание. Досега е имало обучения на теми като: „Как да защитаваме мнението си убедително”, „Вземане на решения”, „Постигане на целите си чрез позитивна нагласа” и други.

Графиците, темите и времевият обхват на обученията се определят в зависимост от резултатите от периодично провеждани анкетни проучвания, като тяхното провеждане се реализира в учебни зали предоставяни от партньорите по проекта, които са: СО - Общинска администрация район „Изгрев”, Междууниверситетски център за развитие на кариерата на УНСС – София и Студентски съвет на ТУ – София.

Това е една добра възможност за развитие на личните ни и професионални качества, затова не се колебайте, а се възползвайте.

Свилена Атанасова

Влизането в СУ – лесно и (не)успешно!

2010-05-01T13:44:00.001+03:00

Промените с цел „олекотяване” на тазгодишната кандидатстудентска кампания на Софийски университет зарадваха голяма част от бъдещите студенти. Почти двойно се увеличиха специалностите, с които може да се кандидатства с оценка от матура (от 37 на 70). Отменени бяха и голяма част от изпитите за прием в специалности, в които преди време се влизаше с 2 или 3 изпита. Едва ли обаче премахването на устния изпит по журналистика, на изпита по солфеж, на единия от изпитите по изобразително изкуство, както и на редица други изпити е нещо, което ще доведе до по-добри резултати в бъдещ момент.

Според гл. ас. Марин Бодаков, член на изпитната комисия по журналистика, чрез устното изпитване преподавателите много по-сигурно могат да разберат дали кандидатът притежава журналистически рефлекси и умения. А чрез отпадането му писменият изпит се натоварва с прекалено много свръхочаквания. Преподавателят изразява и своето разочарование от писмените работи на кандидат-студентите от първата изпитна сесия. „Авторите по-добре разказват, отколкото умеят да разсъждават последователно и да се аргументират”, споделя асистентът по журналистически жанрове във Факултета по журналистика и масова комуникация.

Факт е, че в европейските страни като Германия и Англия кандидатстването е почти изцяло по документи, но „оцеляването” в университета се оказва много по-трудна задача. То изисква поддържане на високи резултати и постоянно доказване на придобитите знания. Несъмнено тежестта на изпитите е един натоварващ и до голяма степен излишен елемент както за кандидат-студентите, така и за преподавателите в университета, но приемането само с оценка от матура в специалности, които само до преди година са били с най-висок бал, като информатика, компютърни науки, скандинавистика, е немислимо. Или поне на етап, в който все още матурите не са се утвърдили като ниво на трудност и формат на изпит; на етап, в който продължават
да се водят спорове за единните критерии на оценяване на зрелостните изпити и повсеместното спазване на правилата по време на самия изпит. Реформите са необходими, но за тях е нужно време, внимателна преценка на настоящата ситуация в образованието и най-важното – мисъл в перспектива.

Илияна Генова

Перник ще става университетски град?

2010-05-01T13:42:00.001+03:00

Не беше отдавна времето, когато в България имаше може би стотици частни университети. Повечето от тях не бяха съвсем легитимни , но пък даваха възможност на всеки желаещ да получи срещу определена сума нещо като диплома, удостоверяваща му академични познания в произволна дисциплина. Поне ако междувременно не фалират.

Явно, всичко ново е добре забравено старо, тъй като вече втора година разноцветни политически и бизнес лобита работят неуморно за създаване на частен ВУЗ в Перник. Малко неясно е как този Европейски политехнически университет ще си намери студенти, при положение, че повечето жители на миньорския град така или иначе търсят реализация във все по-близката София. Освен това, неофициалните информации сочат, че сред бъдещите преподаватели ще има местни бизнесмени и „гастрольори” от други учебни заведения – схема, позната ни от доста вече несъществуващи ВУЗ-ове. Някак логично е да предположим, че и студентите няма да са млади хора, желаещи да се развиват в родния си град, а по-скоро леко съмнителни лица, нуждаещи се от „тапия”. Дали Европейският политехнически университет ще надмине очакванията, предстои да разберем през тази есен.

Явор Николов

Три месеца бригада – една година лайф

2010-05-01T13:38:00.002+03:00

Един месец работа като тракторист във ферма носи по близо 1000 паунда месечно на българските студенти, отишли на бригада в Англия. Заплатата на берачите на ягоди и ябълки се върти около 900. Обърнато в левове, това са цифри, които биха накарали и най-мързеливите студенти да се замислят за подаване на документи за бригада. Кандидатстването обаче не слага мечтаната заплата директво в джоба ви. След дългото чакане за одобряване на документи, запознаване с работни оферти и условия, българският студент трябва да се сблъска с администрацията на университета си. А това нерядко се оказва грубо и неприятно.

Студентските бригади започват от края на май или началото на юни. Този график на заминаване не съвпада с изпитния. Така пред студента се появяват две опции – да изтегли изпита си по-ранна дата или да не се яви на него. В СУ всеки има право на три невзети изпита, иначе не може да продължи обучението си. Много студенти обаче поемат този риск и въпреки висящите си факултетни задължения, заминават на бригада.

Това се осъществява с помощта на фирма-посредник, която регистрира студента в системата си и започва да му търси работа. Различните фирми предлагат различни условия и изисват определени такси за регистрация. След това следва интервю, което има за цел да провери нивото на говорим английски, което кандидатът владее. Когато и това се случи, офертите за работа започват да валят. Или не точно.

Съществуват агенции-измамници, които искат само да ви оберат и малкото останали пари. Затова преди да решите да кандидаствате, първо се поровете из някой друг сайт за бригади и прочетете мнения на хора, които вече са ходили на бригада.

Така Станимир Георгив, студент 4 курс в педагогическия факултет на СУ , се насочва към фирма ,,Конкордия”. Макар мненията за нея да са разностранни, той поема риска и на 10 юни 2008 година заминава за Англия, където няколко месеца кара трактор във фермата на чичо Питър. Там остава до 22 октомври. По това време регистрацията в ,,Конкордия” струва 1100 лева. Самолетните билети на стойност 600 евро за човек са за лична сметка. Там Станимир, на кратко чичо Стамат, се учи да кара трактор и изкарва курс в Лондонския университет по земеделие, като част от цената на обучението
е покрита от ,,Конкордия”. Стамат и колегите му се прибират доволни от бригадата, вземат успешно невзетите дотогава изпити и записват успешно трети курс. Следващата година обаче не успяват да се върнат в Англия, заради проблеми с изпити. Желание обаче не е липсвало.

По време на бригада, заплати се дават на седмица, а дебелината на пачката, която ще вземете, си зависи единствено от вас. Плаща се на час, така че – каквото си изработиш, такова получаваш. Няма дефиренцирано работно време. Обикновено за 60 минути време работодалите дават минималната сума за час. В Англия това е около 6 паунда, а в САЩ близо 9. Повечето студенти предпочитат Великобритания пред Щатите, защото за там не се изисква виза, самолетните билети излизат по-евтино, а и паундът е доста по-ценен от долара. Квартира може да ви бъде предоставена както от работодателя, така и от фирмата, която ви е намерила работа, и също се плаща за седмица.

Съществуват добре подредени и изчерпателни сайтове, специално създадени за информиране на студентите относно различни бригади. Предлагаме ви да посетите най-популярните от тях, за да получите възможно най-ясна представа какво ви чака, поемете ли на бригадирско пътуване - http://orange.bg, www.brigadiri.com, http://www.new-century.org/, http://www.svetove.net/.

Десислава Желева

“Бизнес клуб” в Стопанския

2010-05-01T13:34:00.002+03:00

Ето как може да се намери пътя за реализация

Близо тринадесет години една студентска организация помага на студенти. „Бизнес клуб” е организация, която дава широк кръг от възможности за развиване на личните качества и реализация.

През 1997г., по идея на гост-лекторите Кенет Кофорд и Бърнард Морин, В Стопанския факултет на СУ, е създаден „Бизнес клуб”. На практика това е една от студентските организации, които имат за основна цел да помагат на студентите да се реализират в желаната от тях област. Професионалното ориентиране е една от основните цели, които организацията си поставя.

„Бизнес клуб” създава виртуален кариерен център (www.cvbook.com), където всеки един студент може да намери информация за работни места и да избере най – подходящото за себе си. Със сигурност това може да бъде полезно на всеки. Освен обяви за работа, във виртуалния център може да бъде намерена информация за студентски стажове. Организацията може да помогне с информация на всеки относно международните младежки обмени, които са наистина нещо полезно за всеки студент, имайки на предвид, че в случая може да се съчетаят приятни изживявания, практикуване на знанията и създаване на полезни лични и професионални контакти. През 2003г. организацията става член на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ).

Tри са основните проекта, по които „Бизнес клуб” работи. „Events and Presentations” – чрез него се осъществяват срещи между студенти и популярни личности – едно от последните подобни събития е лекцията, изнесена в Ректората от финансовия министър Симеон Дянков. Проект „International Relation” – целта му е да се поддържат връзки със сходни организации по света. Симулацията на проучвания и игри се реализира чрез проекта „Research Center”. Целта му е студентите да се докоснат до реалните условия на работа и да се самоусъвършенстват.

Информация за работа, стаж, международен обмен и връзка с организацията можете да намерите на сайтовете: www.cvbook.com и www.bisclub.org.

Страхил Василев

Ще има студентско радио – в интернет!

2010-05-01T13:30:00.000+03:00

Понякога така познатите и клиширани думи „Когато има желание, има и начин” се оказват истина. Нашият вестник вече Ви разказа за предаването на студентите от Факултет по журналистика и масова комуникация (ФЖМК) „Академия на НЕуките” по радио „София”, но ако един час седмично с тях не Ви стига, вече имаме решение на проблема - новото студентско онлайн радио.

След доста усилия малка група студенти от втори и трети курс успя да спечели проект, с който сега се финансира. Закупена е техниката, с която продукцията ще се качва в мрежата. Създаването на сайт на медията предстои. В момента се обсъжда програмната
схема и се избира подходящо име за радиото, а в ръководната структура участват само студенти.

Основните цели на новата електронна медия са няколко. Тя далеч не е изградена само за да усъвършенства практическите умения на учещите във ФЖМК, макар че ще направи и това. Идеята е да бъде полезна на всеки студент, като предоставя информация и забавлява. В другите електронни медии все не се намира място за проблемите и нуждите на т.нар. българска младеж. Точно поради тази причина радиото на студентите ще нищи и разследва заплетени казуси, ще представя както новини, така и открития и най-важното - ще опита да покаже на света какво таи студентската душа.

Медията ще бъде отворена не само за студентите на Софийския университет, но и за много студентски организации. Като целеви групи на проекта са определени студенти, университетски преподаватели, кандидат-студенти и всички свързани с академичната общност - младите като цяло.

Възможностите за развитие пред бъдещото ни онлайн радио са много, но както се казва – ще поживеем и ще чуем! За да споделите с нас своите виждания, желания и предложения, пишете ни на: studentskoradio@abv.bg

Диана Иванова

Членството на Турция в ЕС предизвика спор

2010-05-01T13:24:00.003+03:00

„Дали Турция трябва да влезе в Европейския съюз?” е въпрос, който много от нас си задават. Този въпрос породи и дебат „Турция в ЕС”, която се проведе в зала №2 в Ректората.

В препълнената зала се разгоря дискусия, която прерасна в истински форум. В залата почти никой не се зае със задачата да подкрепи членството на югоизточната ни съседка. Основните въпроси, които дискутиращите повдигнаха, бяха свързани с признаването на арменския геноцид, нерешения проблем в о. Кипър и наследството на светска Турция от времето на Ататюрк. На дневен ред беше темата за двустранните
икономическите ползи на сътрудничеството и последствията за родната икономика. Обсъдиха се и различията в културен и религиозен план, както и правата и свободите на турските граждани и свободата на словото в Турция. Коментарите сред студентите продължиха и след края на дебата. „Споделям повечето изказани мнения на дискусията”, сподели Християн – I курс Минало и съвремие на Югоизточна Европа. Той беше на мнение, че основният проблем, който трябва да се разисква, е демографският въпрос - турците са 90 милиона, а европейските територии на страната са едва 3%. Колегата Християн смята, че турската общественост дължи извинение на арменската общност, заради арменския геноцид от 1915 г. От друга страна той е на мнение, че закупуването
на български земи от турци би станало много по-лесно.

Във форума на СУ също бяха изказани мнения. Никнейм: steamer : „Противно на очакванията ми, и Джамбазки, и представителят на БНС съумяха да говорят, без да прекаляват с националистическите призиви, доколкото идеологията им принципно позволява това”. „Убедена съм, че позицията на страната ни трябва да се определи съобразно бъдещoто ни развитие...”, коментира Гюлер Ахмедова, Италианска филология, I курс. Според нея европейската позиция не трябва да е категорично „да” или „не”, а да се начертаят съответните условия, успешното преодоляване, на които ще отвори вратите на Европейския съюз за Турция.” Колегата Роман Димитров е на мнение, че „Турция никога не е изпълнявала поставените критерии за членство и няма намерение някога да ги изпълни. Проблемът е не дали европейците искат да видят Турция като част от своето семейство, а дали турците искрено желаят това”.

Въпреки всичко, радостното е, че толкова много хора се събраха да дискутират тази така важна, но малко засягана в обществото и медиите тема.

Глория Стоева

Начало на силните емоции

2010-05-01T13:20:00.003+03:00

Нещо по-различно от обикновено се усещаше във въздуха на поизпразнилата се столица в този слънчев съботен ден. Докато вървях към площад „Александър Невски”, край мен шумно преминаваха мощни мотори, изникващи от всички посоки. Това целенасочено движение на мотоциклети към центъра предвещаваше нещо необикновено, тържествено и вълнуващо. Любопитството неусетно ме накара да забързам ход към площада.
Ето го и него - хиляди рокери бяха изпълнили пространството около храма, а мощният звук от моторите им се разнасяше надалеч, примесен с рок музика. Всички те бяха там, за да отбележат началото на мотосезона – едно приключение, изпълнено с много емоции, бира и рок музика. Сред празничната атмосфера не само моторите бяха различни. В тълпата се открояваха лицата на деца и възрастни, жени и мъже – всички облечени в кожени панталони, якета и каски. Това, което ги обединяваше, беше силната любов към високите скорости и адреналина, които им предоставяше любимият мотоциклет. Малко преди обяд моторите изригнаха и километрична колона шумно потегли за традиционната обиколка в столицата. След това купонът продължи в Хиподрума.

Косара Белниколова

Забравихме уроците от Чернобил

2010-05-01T13:15:00.002+03:00

24 години по-късно трагедията привлича туристи
Има нещо ужасно неприятно в начина, по който една трагедия се превръща в баналност с годините. В началото стряска, после замисля, респектира, а в един момент само досажда. Такъв е и случаят с инцидента в Чернобил от 26 април 1986г, засегнал пряко или косвено
1% от населението на света.

По темата е изговорено, изписано и изснимано много – както за причините, така и за героизма на хората, спасили Европа от радиационно замърсяване. Вероятно няма човек, който да не знае как при рутинно учение процесите в 4-ти блок на АЕЦ „Ленин” излезли от контрол и последвала парна експлозия, вследствие на която тонове радиоактивни материали полетели в атмосферата. Чрез документалните кадри сме наясно и какво се е случило с близкия 45-хиляден град Припят, в който днес не живее никой. От известно време също така ни е ясно, че партийните функционери у нас не са съобщили твърде навременно на хората, че яденето на пресни зеленчуци и манифестирането под дъжда могат и да имат някои доста неприятни последствия. С разсекре-тяването на различни документи се образува истинско информационно море, посветено на чернобилската авария. Тя се превърна в тема, по която е лесно да знаеш много.

Гледаме бетонния саркофаг на реактора и си мислим, че сме овладели ситуацията, даже си правим туристически обиколки на града-призрак и подивялата без човешко присъствие околия. Учените твърдят, че след около 300 години районът ще бъде чист, а всички знаем, че технологиите неизбежно ще съкратят тези срокове. Изглежда сякаш човечеството е понесло нокаутиращ удар от собствената си мегаломания, но все пак ще се изправи и ще доиграе рунда, за да има накрая минута мълчание в памет на смъртоносно облъчените и цялото „чернобилско” поколение, фатално докоснато от лъченията още в майчината утроба. И... толкова, сякаш саркофагът не може да ни каже нищо повече. Уви, трагедията от преди близо четвърт век е само върхът на айсберга.

Не става въпрос за грешките на отговорните лица, нито даже за ядрената енергетика като цяло. Чернобил е едно от най-солидните доказателства за това, че даже без войни човечеството може само да се доведе до гибел. Не са нужни ядрени реактори, химически заводи или безумни научни експерименти – с ежедневната си безотговорност правим на планетата достатъчно зло. Покрай подробностите за отделния случай сякаш забравяме това, а подобни знания се опресняват по наистина болезнен начин.

Явор Николов

Юристка избира Софийския и Виенския университет

2010-05-01T13:08:00.003+03:00

Мирослава Обретенова е завършила ГПЧЕ „Никола Вапцаров” в Шумен. През 2008 г. е приета право (задочно обучение) в Софийски университет, а през 2009 г. кандидатства в Universität Wien, където записва същата специалност. Ето какво разказа тя за избора,
трудностите и мечтите по пътя си.

Учиш едновременно в Софийския университет и във Виенския. Какво те накара да вземеш такова решение?
- Така е, от зимния семестър на 2010г. уча на две места. В България уча задочно, а в Австрия съм редовна студентка. Подобно решение не трябва да се взема с лека ръка, защото е свързано с много трудности по пътя. Мен ме подтикна разочарованието от обстановката в Софийски университет. Като всеки ученик, който пристига в университета с големи очаквания, и аз се сблъсках с неприятната реалност – преподаватели, които не идват за лекции, пълно информационно затъмнение, корупция, невежество...

Но как се справяш, когато стане време за изпити?
- Трудно ми е, гледам да съчетая нещата, както мога. Зимната сесия беше първата,
откакто заминах – явих се на половината от изпитите в България, другите ще държа на есен. Хубавото на политиката на Виенския университет е, че няма твърдо установена програма и всеки решава сам кога и на кой изпит ще се яви. Това засега ми дава възможност да балансирам двете неща.

А къде ти е по-лесно?
- В България определено – родният език улеснява многократно следването ми вкъщи. Езиковата бариера е нещо, което се преодолява с времето, но пристигайки в чужда страна, знанията от училище, колкото и добри да са те, не могат да те подготвят за ежедневието в чужбина. Стигала съм до парадоксални ситуации, в които мога да обясня на събеседника си федералното устройство на собствената му страна, но не мога да му кажа да ми кипне вода за кафе.

Ако трябва да сравниш нашето образование с австрийското, къде са основните различия?
- Образованието в Австрия е много по-практически ориентирано - решават се казуси, редовно се разглеждат актуални примери от австрийската и международната практика. Студентът вижда как абстрактната теория се прилага в ежедневието. Насърчава се аналитичното мислене. Чрез решаването на казуси и анализа на проблеми се развива мисълта на юриста и подхода му към отделната ситуация. Материалът, който се усвоява, е сбит – извадено е наистина най-важното, но трябва да се знае перфектно. Няма го момента, в който отиваш на изпит, за който от конспект 44 въпроса си научил 5, падат ти се 3 от тях и се ядосваш защо си учил останалите 2!

Налага ли ти се да работиш?
- Засега не ми се налага. Обмислям стаж за през лятото, ако мога да си намеря място. Намирането на работа за чужденци не е лесна задача, тъй като се изисква специално разрешение от местното бюро по труда.

Има ли много българи във Виена? Какво е отношението на местните към нашата нация?
- Има доста българи във Виена и измежду тях можеш да откриеш всякакви индивиди. Има много студенти, много хора, които са дошли да работят, хора, които живеят с целите си семейства, има просяци. Отношението на авсрийците е противоречиво. Те не са ясно изразени шовинисти или ксенофоби и малко или много са свикнали с многото чужденци, но все пак трябват доста усилия, за да се сприятелиш наистина с някого. За българите казват, че са весели и че поддържат искрата в купона.

Намери ли нови приятели? Как се забавляват хората там?
- Запознавам се често с много хора, в университета и по партита, но още ми е рано да кажа, че имам истински приятели. Аз отскоро живея в Австрия и до голяма степен ме спира езикът – човек никога не може да се изрази на чужд език така добре, както на майчиния. Хората се забавляват по различни начини – има едно многообразие във всичко, което правят в свободното си време. Има заведения, където може да се слуша най-различна музика. Няма го това типизиране както в България – чалга/house/rock клуб! Градът предлага много възможности за спорт. Последното, което исках да пробвам, беше катерене на закрито. Има много културни развлечения, стига човек да има средства. Градът предлага възможност на всеки да се наслади на това, което го интересува.

Виена е известна с множеството замъци и исторически забележителности. Кое е твоето любимо място в този град на древни реликви?
- Имам много любими места и със сигурност тепърва ще откривам нови. Харесвам много фонтана пред Парламента, харесвам вътрешната градина в Ректората на моя университет. Когато е слънчево обичам да пътувам с метрото над Дунава. Живея близо до един от дворците – „Шонбрун” – градините му са много красиви през лятото.

А какво ти липсва най-много от България?
- Освен семейството и приятелите, което се подразбира, ми липсват най-много малките неща. Да стана сутрин и по пижама да си пия кафето от моята чаша, докато гледам движението по улицата. В събота да ме събуди миризмата на кекс, сладкиш или нещо, което не е трябвало да си сготвя сама. Липсват ми понякога и тъпите реклами по телевизията... Но не ми липсва повсеместната простотия и невежество, както и материалното мислене на повечето хора.

Какви са плановете ти след като завършиш образованието си? Къде възнамеряваш да се установиш?
- Все още нямам ясна представа, какво точно ще правя. Засега не мисля да се установявам в Австрия. Може би бих изкарала стаж за някоя международна организация и след това бих се върнала вкъщи. Аз не съм от хората, които дълго могат да виреят извън родината.

Илияна Генова

Вижте как го правят на Запад

2010-05-01T13:04:00.002+03:00

Как можем да получим средства за обучение в Европа

Намалиха ни стипендиите, но това не трябва да ни отчайва! В Европа има институции, които биха платили за нашето обучение. За да кандидатствате за тези стипендии не се изискват кой знае какви усилия, а в случай че ви приемат, резултатът може да е повече от приятен.

• Австрийската фондация Mondi ви предлага да завършите образованието си в австрийски университет. Трябва само да сте на възраст под 23 години и да изпратите следните документи: молба, CV със снимка, мотивационно писмо, копие от академична справка с оценките ви и два броя препоръки от работодатели или преподаватели, както и точно описание на целта на следването ви (включващо учебна програма и описание на образованието, което планирате да завършите). Всичко това трябва да бъде преведено на английски или немски език и изпратено до 31 май на адреса на фондацията, който можете да откриете на www.mondigroup.com. Стипендията се отпуска за студенти в областта на технологиите, природните и икономическите науки. Тя покрива семестриалната такса и разходите по настаняването ви до завършването ви. Въпроси можете да отправяте на austria-student-scholarship@mondigroup.com.

• Ако академичният ви ентусиазъм е съчетан с авантюристичен дух, може би бихте предпочели да осъществите пътуване из Европа с научна цел. Британският фонд „Питър Кърк” ви дава тази възможност. Условията са следните: вие им предлагате проект за социално, историческо или културно изследване, което да проведете в една или няколко европейски страни. Ако сте одобрени, фондът ви плаща 1500 лири за престой между шест седмици и три месеца в избраната от вас страна. Вие се наслаждавате на преживяването
и осъществявате проекта си, след което изпращате доклад за свършената работа.

Може да кандидатства всеки до 26 годишна възраст. Повече информация, както и формуляра за кандидатстване можете да намерите на www.kirkfund.org.uk/. Срокът за подаване на документите и идеите за проекти е 8 ноември. Ако ви одобрят, ще ви поканят на интервю, което ще се проведе през декември в Лондон. Ако и там ви одобрят,
приключението ще започне през 2011.

Десислава Гичева

Интернет е голям и джуки те дебнат отвсякъде

2010-04-28T23:42:00.002+03:00

Клик. Клик. Клик. Клик.

Снимка, две, три, пет, десет, сто и десет.

Снимки на познати, снимки на не чак толкова познати и снимки на съвсем непознати.

Готини снимки, странни снимки, грозни снимки, кифленски снимки, джука, джука, джука, джука. Колкото повече прелиствам, толкова повече мониторът ми колабира, залят от солидно количество устни (б.а. наричани за по-ясно и разбираемо „джуки”) – леко разтворени, силно издадени напред, присвити в причудлива форма, неестествено големи, съвсем модни – сякаш посегнали да целунат/захапят цигара/отпият от сламка. Джуките на интернет. На малки, не чак толкова малки и съвсем не малки момичета. Забелязвам тази тенденция, която е яхнала виртуалното пространство с пълна мощ, и горко избърсвам сълза издайница в крайчеца на око си, скришом завиждайки на този стилен метод в яростното развитие на фотографията.

И се питам: На какво се дължи това чутовно явление - фотографираната джука?
А) защото искам да впечатля всичките си 5000 фейсбуук приятели
Б) как защо, момчетата обожават плътни устни
В) защото искам силиконови, но парите са кът
Г) мъчно ми е, че вече не съм сукалче
Д) защото всички правят така
Е) не знам защо, но ме кефи

3 стъпки за перфектната снимка:
(или как да пуснеш плътните си устни по интернета):

1. Самоснимачката
Снимката ти няма да е никаква качествена снимка, ако не се снимаш сам – имаш свободата да се наджуклиш качествено и без притеснение.

2. Подчертаване
За да изглеждат устните ти още по-големи от това само да ги издадеш напред, е нужен дебел молив, задължително излизащ извън устните, силен гланц и подходящ ъгъл на кадриране.

3. Палав поглед
За да са вървежни джуките трябва да бъдат придружени от празен, но закачлив поглед, крещящ „Ский к’ва съм яка”.

Забележка:
Понеже се забелязва тенденцията с издадените напред устни да се прокрадва тихомълком и при някои видове момчета, смело заявявам, че съветите за момичета важат и за
тях с пълна сила. Но дебело подчертавам, че не нося отговорност за последствията!

Десислава Недялкова

След петото питие

2010-04-28T23:38:00.002+03:00

Въпрос: има ли в София бар на откриваемо място и с поносими цени, изискан, но непретенциозен, с подчертана индивидуалност? Отговор: това, което търсите, се казва After Five Drink и вероятно доста често ви е било под носа, без да го забележите.

Барът се намира ул. „Малко Търново” №1 – една пряка на Дондуков, точно до Младежкия театър. Ако отивате в петък или събота, може би ще е нужно да направите резервация
преди това.

Интериорът е приятен, решен в зелено и кафяво, малко лъскав, малко закачлив, но в никакъв случай снобски. Ако трябва да изтъкнем нещо отрицателно – персоналът едва ли
ще сподели доброто ви настроение, и понеже винаги е пълно, поръчките ви може доооооста да се забавят. Но пък можете да разчитате на стопроцентова коректност.

Това, което отличава After Five от типичния бар е, че предлага богат избор от храна. Не очаквайте да откриете в менюто шопска салата или пържени картофи – по-скоро нещо
като салата с моцарела или пиле със синьо сирене. Кухнята обаче работи едва до 21:30.

Изборът от алкохол, разбира се, също е впечатляващ. Някои от предлаганите коктейли могат да ви изненадат. Цените са приемливи, малко по-високи от средните.

Музиката е приятна, ненатрапчива, лежерна. Поне до 22ч, след което обикновено има ретро парти, където музиката е... ами ретро. Обикновено няколко квадратни метра са обявени за дансинг и танците продължават до рано сутринта.

Нашият редакционен екип не успя да изпълни задачата си и да намери отговор на въпроса какво се случва след петото питие. Оставяме ви да откриете това сами.

Десислава Гичева

Царствена романтика

2010-04-28T23:32:00.001+03:00

Искате нещо малко по-различно от задимено кафе с изръфани канапета или пицария, в която покривката на масата е само мит? Ще Ви се поне един път да не се напиете като
чук, а да държите нежно нечия ръка в задушевна обстановка? Дошли са Ви гости и не Ви се струва примамлива идеята да си признаете, че вече само обикаляте чалгаджийници?

Отговорът е изключително простичък и е скрит зад голямата жълта сграда на бившия дворец на цар Фердинанд (ул. „Московска” № 6). Просто трябва да заобиколите Националната художествена галерия и ще видите градинка, в чийто по-отдалечен ъгъл се намира малката Ви златна мина. В нея със замах можете да спечелите нечие сърце.

Най-вероятно тук някога е била царската зимната градина. Сега мястото е преобразено в бар ToBa&Co, където на прилична цена можете да изпиете по коктейл в приятна артЪ
обстановка както през деня, така и вечер. Освен за романтика, това е добро място и за бизнес среща – спокойно, изискано и с достъп до безжичен интернет.

В закритата част ще можете да се порадвате на стилна романтична декорация - засукани столчета и масички в малки сепарета, тежки старовремски завеси, висящи от тавана
орнаменти (като например малки чадърчета) и много огледала. Звучи тиха музика в тон, а освен това перфектната вентилация ще опази дрехите и очите Ви от досадния тютюнев
дим. За горещите летни дни заведението има и открита част, където ще се чувствате комфортно въпреки жегата.

Без значение какъв е поводът, подарете си едно малко по-различно преживяване в несвойствена за типичния студент обстановка!

Галя Младенова

2010-04-28T23:19:00.004+03:00

Реалити вълнения

-Абе, муцка, ти гледаш ли Биг Брадър?

- Офф, мило, не – ник’во време нямам. Даже до новия Мол не съм била!!!

- ИИИ!!! Недей така! Моля ти се!!! Абе, питам те за Биг Брадър, щото чух, че там имало няк’ва 17-годишна, която е спала с 30 мъже!!!

- Тази дето влязла с бившето си гадже ли? Да, и аз чух! Леле, какви момичета има в днешно време!!! То аз не съм гледала, ама чух, че си изгубила девствеността на 13 и искала дете, когато била на 14!!!

- Ами то горкото дете! Какво ли ще стане от него?!? Ами представи си един ден като гледа във Vbox-а примерно майка му с колко мъже е спала!!! А и тя още била влюбена в бившото си гадже, моля ти се! То това момиче си е пропиляло живота, а е само на 17 години!

- Е, тооо какво искаш от едно момиче на 17? Аз даже случайно чух някой да казава, че тя си оставила детето, което още е на 3 месеца, и ходила по дискотеки, не го кърмела, не го гледала!!!

- Тя като е на 17 нормално да й се ходи по заведенията, а не да гледа бебе. Кой знае колко още такива като нея има!

- Ми, да – тя си седи в Биг Брадър сега – много й е добре! Само лежат и пият там. И ходят в Хепиту. Аз не, че съм гледала, ама видях едни реклами.

- Те пък тая година, като им сложили един ресторант и те оттам не излизат доколкото разбрах! Е, то така си е доста по-истинско, де! Криза, криза, ама заведенията са пълни! В петък и събота не може да си намериш маса никъде в центъра! Казвам ти, в чудо съм се видяла миналата седмица да обикалям по дискотеките с таксито и да търся някое свободно сепаре!

- Знам, знам за какво става въпрос. Аз съм си резервирала маса в БИАД за следващите две седмици, че не мога аз така да седя! Ами те там в тоя Биг Брадър половината двойки се запознали по дискотеките. Така пишеше в едно списание.

- Сериозноо?!? Ооо, то нормално, по дискотеките хората са най-отворени. Като си пийнат малко по-младите и те стават нещата. То и аз с моя мъж така се запознах, де. Ама то нещо не вървят нещата с него...

- Еее, ама ти защо не си казала, бе мила?!? Какво стана?

- Оооо, изобщо не ми се говори!!! Ами той непрекъснато по други жени се заглежда, като ходим по заведенията!

- Ти хващала ли си го с някоя друга?

- Аа, не, не съм. Ама, само се заглежда. Гушка ме уж, но съм сигурна, че зад гърба ми зяпа някоя... евтина селянка! Не, че аз съм ревнива, ама той прекалява!

- Ауу, то, четох някъде, в Биг Брадър имало някаква, която се мислела за най-красивата в България, пък мъжа й й изневерявал с някаква грозна като Квазимодо!

- Ами, как няма! Тя тази била тооолкова ревнива! Не го оставя на мира момчето! И аз на негово място щях да си хвана някой така за разнообразие! Ох, чакай само да звънна на моя да го видя къде, че от един час не сме чували!

- Даа, то и аз трябва, че милото ще вземе да се притесни нещо!

***
Ако участниците в Биг Брадър те дразнят, въпреки че не го гледаш, огледай се около себе си. В твоя блок сигурно половината са същите като тях, а другата половина са пенсионери. Погледни навътре и към себе си – ти едва ли много по-нормален от тях, като се замислиш. Затова бъди толерантен и не изхвърляй телевизора!

Ваня Богданова

Биг Брадър дразни

От около месец сме свидетели на поредната доза простащина, свински обноски и селски манталитет в националния ТВ ефир. Благодарение на семейния епизод на реалитито, можем да се ,,насладим” на нечленоразделната реч на провинциалисти от всякакъв вид и калибър. Селската чест е мощно представена от всевъзможните диалектни форми на българския език. Непроизводими бисери се сипят в този пореден брадър, думите, които чуваме, не биха могли да се изпишат с букви дори и на санскрит. Защото още не е измислен езикът, чиято писменост да успее да предаде невероятните диалектизми на участниците.

Но това не е всичко - на зрителя е предложена ежедневна, по-скоро ежечасна доза агресия. От една страна тя ни е представена от няколко кроманьонски мъжки архетипа,
всеки от които е натоварен и съответно натоварващ другите със своята непоколебима житейска философия, в която по същество ценностната система е подредена по уникално примитивен начин. Гордостта, сребролюбието и суетността са на върха, а човешкото, хуманното, ако въобще присъства, се класира някъде между оригнята, издавана от шкембестия ,,мъжкар”, и самодоволната му физиономия, след като е напсувал собствената
си жена. Нежният пол, от друга страна, е представен от фигури, за които думата морал не значи нищо повече от тема, по която могат да си почешат езиците и да позлорадстват. Създава се общото впечатление, че тези жени отдавна са загърбили семейните ценности и са се превърнали в гротески на майки, на порядъчни жени. Спорът между тях е с колко е преспала тази или онази, колко пари са похарчили за нейните прищевки ухажорите, коя по-успешно манипулира околните и все в този дух.

Отношенията между мъжа и жената в това реалити са тема, достойна за докторат по психология на примитивния провинциалист, ако имаше такава наука. Толкова ужасяваща грозотия в общуването, такава злоба, такова незачитане на другия са неща, които не заслужават дори и капчица ефирно време. Такива екземпляри са интересни чисто научно за друга наука – психопатология. Тя изследва патологичните изкривявания и прави опити
да намери причинителите, както и да лекува симптомите. Но къде се корени причината достатъчно голям човек, гласоподавател, да псува като каруцар майката на децата си, и то пред тях? Или пък млада жена да истеризира непрекъснато и да има определено к…..о поведение?

Как моделите, подбрани от сценаристите, отговарят на предварителната заявка на продуцентите, че Big Brother family ще се яви в качеството си на представителна извадка на българското семейство? Тези затлъстели, прости и ограничени ,,селяндури” ли са представителни за българина? Или пък тези жени, издигнали в култ материалното и използващи главно каруцарската лексика и фразеология?

Колко пъти СЕМ трябва да препоръчва на сценаристите да избягват да показват сцени на насилие и диалози с нецензурно съдържание? Защото реалитито се излъчва във време, в което децата имат свободен достъп до ефира. Аз лично бих се притеснил, и то доста, ако моето дете има достъп до това предаване. А вие?

Наум Мороз

Пестелива идилия

2010-04-28T23:12:00.003+03:00

Събитие на месеца: парите свършиха :(

Рано или късно всеки студент стига до онази ужасяваща нажежена до бяло точка в живота си, когато не само няма пари, но и няма надежда скоро да се появят някакви финансови постъпления. Не си правете никакви илюзии – именно в този критичен момент ще Ви изтече картата за градския транспорт, ще Ви спрат интернета, поне 1000 души ще решат да Ви поканят на рождения си ден и, разбира се, ще Ви се дояде адски много черен хайвер с шампанско Moyet Tres Vieille Grande Champagne No. 7. За жалост не можем да Ви помогнем за първите гадории, но като отзивчиви колеги ще Ви подадем ръка в кулинарната сфера. Само в зверски изкривеното Ви от глад съзнание това може да се доближи до деликатес, но ако не друго, поне ще накара странните звуци от корема ви да спрат за приличен период от време.

Необходими продукти и пособия:
• Един пакет от най-обикновените и най-промоционаните бисквити, които можете да намерите;
• 30-40 грама масло или маргарин; в краен случай олио, гел за коса или антифриз1 също вършат работа;
• Една-две лъжици захар или буркан сладко от бабиното;
• Листа от вестника;
• Лъжица или нож (дори да притежавате и двете, не се хвърляйте да ги цапате ей така, а първо проветете дали е останал препарат за миене на съдове и дали не са спрели водата);

След като вече притежавате всичко необходимо, разпънете листа от вестника и се настанете удобно (това поне е безплатно). Първо внимателно извадете една бисквита от пакета, намажете я с мазната субстанция, след което потъсете със захар или пльокнете
малко сладко. След това сдъвчете всичко и преглътнете. Повторете докато нещото не свърши или вече не сте гладни. След това внимателно изтупайте и сгънете страницата и го сложете на купа с хартия за рециклиране.

След това мозъкът Ви ще бъде в перфектна кондиция да се сети кой би могъл да ви даде пари назаем или от къде бихте могли да припечелите няколко лева. И никога не забравяйте, че рано или късно периодът на безпаричието ще свърши и ще дойде щастливият период, в който ще си рупате на воля черен хайвер ;).

Галя Младенова

Напрежение на трета степен

2010-04-27T22:19:00.002+03:00

Ново заглавие привлича феновете на трилъра и носи слава на шведски писател и у нас, като доказва, че битката за читателския интерес не е с предопределен резултат.

Ватикана, вампирите и „Милениум”
Стиг Ларшон е авторът, който макар и посмъртно успя да оглави класацията за най-продаван автор в Европа, оставяйки Дан Браун и Стефани Майер на второ и трето място. Да надмине считания за майстор на трилърите Браун и да победи всеобщата мания по вампирите, обхванала дори България, е забележително постижение. Трилогията му „Милениум” е с тираж по света от 26 000 000 екземпляра.

Трилър по шведски

Работил като разследващ журналист и като военен кореспондент в Африка, Ларшон умее да заплита читателите в мрежи от измами, престъпления и власт, които се затягат около героите му на фона на ежедневието. Ритмичното редуване на напрежение и детайлизирано описание са само похвати, които той използва, за да отправи своята критика към обществото и пороците му. В полезрението му попадат злоупотребата с власт, търговията с плът, мъжете женомразци, моралното падение.

Играта с огъня

Опитният журналист Микаел Блумквист и ексцентричната и асоциална Лисбет Саландер, която е и компютърен хакер, са основните действащи лица в трите книги.

„Мъжете, които мразеха жените” се появява на българския пазар есента на 2009 год., „Момичето, което си играеше с огъня” вече е по книжарниците, предстои и издаването на последната част – „Кралицата от двореца на въздушните течения”. Първата част въвежда читателя и го запознава с героите, които започват издирване на изчезналата племенничка на индустриален магнат. Разкритията, до които стигат, далеч надминават очакваното. Втората част отново събира добрия тандем, изправен този път пред търговията със сексробини от Източна Европа. Последната книга дава отговор на всички загадки и обяснява поведението на Саландер.

Ако това не е краят

Слуховете, тиражирани от шведските медии, основаващи се на съществуването на четвърти том, пораждат вражда между близките на писателя. Единствено съпругата на Ларшон знае възможното му местонахождение, но все още липсва споразумение между нея и останалите му наследници. Така че евентуалното издаване остава под въпрос.

На екрана
За щастие, почитателите на писателя поне ще имат възможността да видят героите на големия екран. Филмирането и на трите части завърши, като те се придържат максимално близо до романите само с леки промени, улесняващи зрителите. А очакванията са за големи печалби извън Швеция.

Ася Владимирова

Концерти и фантоми

2010-04-27T22:15:00.003+03:00

Scorpions ще свирят пред българска публика това лято. Концертът им в София ще се състои на 9-и октомври и е част от тяхното последно турне, което ще сложи край на тяхната музикална кариера. Желаещите да видят групата за последно вече могат да си закупят билети от касата на НДК, както и от мрежата на Eventim. Цените варират от 40 до 150 лева.

Аеросмит са преживели скандалите и драмите, които бушуваха между членовете на бандата и екс-вокала им Стив Тайлър (отскоро не толкова екс). Според сайта http://www.aeroforceone.com европейското турне на групата ще включи и две наши съседки – Гърция (22 юни, Атина) и Румъния (18 юни, Букурещ). Според непотвърдена информация цената на билетите ще е поне 100 евро.

Както е тръгнало, не само Аеросмит ще ни пропуснат това лято. Guns N’Roses ще свирят в Белград на 20 юни. Много хубаво, ама феновете на Аксел в София? За тях май остава само да започнат да си стягат багажите за Сърбия.

Десислава Желева

Входът на „Четири стаи” е затворен

2010-04-27T22:08:00.002+03:00

Билетите за хитовия спектакъл на театър „София” са изчерпани. Единстваната останала възможност за онези, които искат да видят проекта, обединил усилията на няколко режисьора, е представлението на 21 май. Но трябва да действате наистина бързо, ако не искате да си останете само с филмовата версия.

Неда Соколовска, Гергана Димитрова, Мартин Вангелов и Атанс О`Махони пресъздават сценария на едноименния филм, продуциран от Тарантино. В него действието се развива в странен хотел, където един пиколо започва работа един ден преди Нова година. Оставен в първата си работна нощ да обслужва, напълно сам, някога луксозния хотел „Мон Сеньор”, той има за главна задача да успее бързо да се ориентира в ситуацията, да задоволи желанията на клиентите си и да вземе максимален бакшиш. Оттам нататък всичко е само в главата му. Или във вашата.

Десислава Желева

2010-04-27T22:05:00.002+03:00

***

Да си светия над ничий олтар.
Да няма кой пред теб да се помоли.
Да чуваш дишането на всяка жива
твар,
а да няма кой да чуе твоето.
Защото може би то не съществува.
Но ти си толкова привикнал с тоя
факт,
защото толкова си свикнал
да робуваш
на собствения си мизерен мрак.
И си толкова потънал в своя ад,
че не искаш и да чуеш за измъкване.
Благодариш ми. От учтивост.
После пак
се побъркваш от разсъмване
до мръкване.
После спиш. Но въпросът със съня
в случая е много относителен.
Превърнал си земята си в дъска –
плоска. Паралелепипедна.
С шест отровни, ръбави стени,
без прозорци, капандури и врати.
Шест стени. Един перфектен гроб
за всяка малка, глупава любов.

Жената с токчетата

ЕЗИКЪТ НА ВЪЛЦИТЕ

Научила езика на вълците,
седя на ръба на залеза
и очаквам среща с луната,
раздирана от отстрите нокти
на копнежа за споделяне.
Да се превърнеш на вълчица -
косите ти да станат козина,
настръхваща под погледа на хората,
очите, скрили дълбоко човешкото,
да блестят в мрака,
ръцете, нежно докосвали,
да раздират сега плътта!
Седя и чакам факлата на залеза
да заличи древните
символи на човешкото,
изписани върху сърцето.
Бягство, отмъщение и глад.
Чакам своята плячка.
Луната като отражение
на божиите зеници
се губи зад небесните клепачи
и само след поредното примигване
се появява цяла.
А воят ми като вълчица
се промъква в мрака
по-близо до леглото ти.

Ася Владимирова

Ричард Клайдерман изнесе приказен концерт

2010-04-27T22:02:00.002+03:00

За да се насладиш на музиката му са нужни само сърце и уши

Когато бях малка често ме приспиваха с музиката на Ричард Клайдерман. И до днес когато го слушам, музиката му ме кара да се пренасям на някое по-хубаво място. Така стана и на 12 април в Зала 1 на НДК.

За мой късмет, успях да стигна на време. С ужас открих, че съм забравила очилата си и ми идеше да заплача (все пак бях съвсем в края). Всички мой притеснения се изпариха в момента в който концертът започна. Установих, че не е необходимо да си на първия ред или да виждаш кристално. Нужни са само сърце и уши, за да се потопиш в нежната мелодия.

За някой класическата музика е „скучна”, но това е може би защото не са я чували в изпълнение на Ричард Клайдерман. Той съумява да съчетае класиката с модерно звучене и така да създаде един нов и пленителен свят. Не случайно го наричат „принца на романса” и има 276 златни и 70 платинени аблума. Клайдерман изпълни творби на Пол дьо Сеневил, Стиви Уондър, Андрю Лойд Уебър, Оливие Тусен и други. Финалът бе един от най-големите му шедьоври - Ballade pour Adeline.

Това бе вторият концерт на пианиста в България. Ако не сте успели да го посетите и ви се отдаде тази възможност в бъдеще не го пропускайте, защото няма запис, който да ви накара да усетите магията, която създава.

Жени Гутева

Войната е опиат

2010-04-27T21:49:00.005+03:00

Сержант Уилям Джеймс поема екипа за обезвреждане на бомби по време на война в Ирак. Неговите подчинени обаче нямат идея с какво ще се сблъскат в негово лице. Свободолюбивият сержант не се подчинява на заповеди или правила. Той се доверява само на инстинктите си, а те го дърпат единствено към опасността и адреналина. Но какво се случва, когато въпреки безразсъдната си пристрастеност към войната, попаднеш в центъра на нейния хаос? „Поривът за битка често е могъща и смъртоносна страст, затова войната е опиат”.

Противно на всички награди, които взе, за „Войната е опиат” няма какво толкова да се каже. Смущаващо проточен, посредствен и измъчен, без поанта, без опорни точки и запомнящи се моменти. Главният герой обезврежда бомби, а другарите му послушно го чакат отстрани. След това безкрайно се дебнат с неясен враг в грозната прашна пустиня или из градските порутини. Тук-таме някой взрив събужда зрителя, но подрусването на камерата отново го унася.

Това е всичко, но трае два часа, които ти се струват поне като четири. Наистина, „Войната е опиат” успява да избегне някои от традиционните недъзи на военните филми – не се увлича твърде много в сантименти, героизирането на американските войници е по-деликатно, а войната е пресъздадена не толкова холивудски, колкото реалистично,
документално. Но това не успява да спаси продукцията. Даже напротив – кара те да оцениш наивните, но зрелищни филми за американската армия, в които поне камерата не се клати непрестанно и не излизаш от киносалона с главоболие.

На местата, където опитва да покачи напрежението, „Войната е опиат” си остава муден, а и героите не успяват да те заинтересуват достатъчно. Дори основното послание на филма за опасността от пристрастяване към войната отминава на твърде заден план и сякаш потъва из мръсотията на отблъскващите пейзажи.

Режисьорката Катрин Бигалоу вероятно е изпълнила целта си – показала е Ирак като крайно неприятно място и дейността на американските войници там като изключително мъчителна. Академията оцени това с 6 Оскара, но зрителите едва ли ще го оценят високо.

Тодор Ковачев

Е, от „Войната е опиат” стана ясно каква е разликата между Катрин Бигалоу и бившия й съпруг Джеймс Камерън. Единият умее да прави добри филми без помощта на компютър.
Макар че масовата публика полудя по сините човечета от „Аватар”, кино критиците прецениха друго. „Войната е опиат” обра сума ти филмови награди. Но всъщност тези награди не струват пукната пара. Тези два часа, които евентуално бихте отделили за да гледате филма, може би ще ви се сторят дълги и протяжни. И може би ще ви напомнят
за първата ви среща (искрено се надявам да е имало такава) със „Списъкът на Шиндлер” – една грозна действителност, представена през очите на силен и самоуверен мъж.

„Войната е опиат” е близък до документализма. Ясна сюжетна линия липсва, поради простата причина, че една война сама по себе си не може да се събере в един пласт. Филмът е по-скоро импресия, предпоставка за изграждане на лично мнение. И в тоди ред на мисли, ако не си падате по гимнастика на сивото вещество, вървете на 3D да гледате картинки. Ирак – грозен, гол, пуст и мургав, болен, изпълнен с отчаяние и безпътност хвърля в очите ни хаоса на насилието. Америка – силна, въоръжена, ехидна, всесилна и всеубиваща, се опълчва и всява мир. Влюбена в убиването. В адреналина. В миризмата на плът.

Лентата си струва гледането. Но не и комерсиализацията. „ Войната е опиат” не е филм за големия екран. И без това от него ни крещят какви ли не идеи и гледни точки. Катрин Бигалоу подава на публиката прекалено голяма лъжица. Но ако издържите филма и след него усетите, че стоите с отворена уста, то това най-вероятно се дължи на факта, че сте отворили себе си за нов тип кино. Онова, което се нуждае от малко, за да каже много.

Десислава Желева

БГ радио подля вода на наградите си

2010-04-27T21:45:00.002+03:00

Годишните музикални награди на БГ радио вече са раздадени. Къде справедливо, къде не е друг въпрос. Жалко само, че повече внимание се обърна на турбо-гига-мега-мига-яката
водна сцена, отколкото на факта, че почти никой не пя на живо. Някакви хора излизаха, приказваха някакви неща и даваха награди на Миро. Него пък го нямаше, защото берял лалета в Холандия.

Приза за текст изненадващо отиде при Графа, чиято песен ,,Оставяш следи” не блести с особено проницателен текст. Не оставайте с впечатлението, че не се кефя на вече щастливо женения благородник. Дори се зарадвах, когато видях хубавата му физиономия по телевизията, но пък трябва да сме обективни - ,,Нищо няма да те спре да стигнеш до мен. Без глас управляваш ме.” не е най-оринигалното нещо, което сме чували напоследък.

Мария Илиева и нейният приятел от неопределена националност Кийт Топсън взеха наградата за дует. После танцуваха под звуците на собствената си песен, докато талантливо отваряха и затваряха усти от време на време, демонстрирайки, че могат да движат челюстта си в пълен такт с музиката. Живо пеене ли? Сега на мода е устната
гимнастика.

Наградата за албум взеха група ,,ТЕ”. Те обаче са толкова безлични, че не мога дори да ги разкритикувам или похваля за нещо. В тази категория беше номинирана и силиконената Барби, пееща против силиконените Барбита, Аксиния. За щастие тя не взе никаква награда, защото зрителите най-вероятно са усетили, че в идеологията й нещо куца. Съществуването например.

За мое огромно съжаление наградата за дебют взе Маги Джанаварова, която специално
за наградите на БГ радио напусна временно бостана, където работи на 12-часови смени като плашило.

За изпълнителка на годината бе обявена Деси Добрева, която за последнен пък изпълни нещо преди повече от пет години в Шоуто на Слави. Очевидно идването на 2012-та прави възприятията за време разтегливи и неясни.

Всички останали награди, без тази за група, отидоха при Миро. Амбициозният
изпълнител обаче със сигурност ще се закани догодина да прибере отличията както за соло изпълнител, така и за изпълнителка, дует и група.

Десислава Желева

Непобедими на маса и полови атлети се борят за купата на ФМИ

2010-04-27T21:26:00.002+03:00

Рекордните 28 отбора участваха в турнира

Футболният турнир за купата на ФМИ се проведе за трета поредна година. Този път в него участваха рекордните 28 отбора, разпределени в 7 предварителни групи. Всички тимове носеха колоритни имена, като ЯдениеИПиенние, Половите Атлети, Непобедими на маса, Съмтаймс уин, съмтаймс люн. В състезанието се включи дори и Образцовата математическа гимназия от Пловдив, представена от 10 футболисти, които стигнаха до осминафиналите. Кървавите мачове се играха на терените в ж.к. Дървеница и в Студентски град, предоставени за безвъзмездно ползване от Столична община.

Идеята за футболен турнир на ФМИ дошла преди 2 години на студента по информатика Емилиян Кадийски. „Тогава си мислех, че във ФМИ могат да се съберат поне 8 отбора по футбол и да се направи турнир. За моя изненада се записаха 21 отбора и трябваше първо да се разпределят по групи.”, казва организаторът на състезанието. През 2009 турнирът се провежда за втори път с 24 тима и се превръща в нещо като традиция за Факултета по математика и информатика. Първите две години спонсор на инициативата е Факултетният студентски съвет, но за тази година организаторите успяват да намерят и генерален спонсор – фирма Телерик. Това дава възможност да бъде осигурено всичко необходимо за турнира – купи, медали, топки, отличителни потници, та дори и лекари и професионални съдии.

До редакционното приключване на броя не бяха изиграни полуфиналите и финалът. Победителят е някой измежду четирите полуфиналиста - Непобедими на маса, Четата на бай Георги, Ораган Гацово и ЯдениеИПиенние. Но кой точно ще вземе купата няма толкова
голямо значение. По-важното е хубавата традиция да не спира дотук. „Турнирът представлява голям интерес за студентите и се надявам да има кой да го организира след като аз завърша.”, признава Емилиян Кадийски. Ние също се надяваме всяка година все повече претенденти да спорят за купата на ФМИ.

Тодор Ковачев

Аеробика в мръсни зали

2010-04-27T21:23:00.002+03:00

Когато трябваше да запиша някакъв спорт, бях на мнение, че ми трябва такъв, който да е забавен, ненатоварващ, но същевременно стягащ тялото. Реших, че това е аеробиката. Както при повечето спортове в Софийския университет, залите за аеробика се намират в спортен комплекс „Академик". Състоянието им обаче е меко казано кошмарно, може би най-вече заради миризмата на вкиснати чорапи и мръсотията навсякъде. Постелките от дунапрен също „ухаят”, да не говорим за тяхното качество - някои са ужасно окъсани и са най-малко на 4-5 години. Как нормален човек може да легне на нещо такова и да бъде горд, че се е записал на такъв спорт? Освен това, през зимата отопление просто няма, и тъй като залите са големи, шансът ти да не замръзнеш е постоянно да се движиш. В добро състояние са единствено съблекалните, защото са ремонтирани.

Първоначално имах представа за аеробиката като спорт, в който се движиш под звуците на музика, но представите ми се разбиха. Почти никога(с изключение на 2 пъти) не са ни пускали музика. Но може би това зависи най-много от преподавателя, защото момичетата, които са при другите треньори твърдят, че имали музика на всяко занятие. И въпреки всичко това аз се радвам, че съм на аеробика, защото нашата преподавателка ни натоварва изключително много и след 40 минути аз се чувствам напълно изтощена,
а 1-2 дни след това (ако съм направила всички комбинации) имам мускулна треска. Очакванията ми, поне за натовараването, се сбъднаха, защото исках да сваля някое и друго кило. Е, за един път в седмицата нищо не може да се постигне, но всички могат да ходят колкото пъти поискат. За аеробиката са необходими обичайните 10 присъствия на семестър. През цялата седмица има различни треньорки, които са на разположение от 9 до 17-18 часа. Изпитът се състои в това да изпълниш дадена серия от упражнения, които да си запомнил в съответния ред.

Колкото и приятно да е обаче изпълнението на тези упражнения, от друга страна е просто ужасяваща непоносимата миризма и мръсотия в залите. Призивът на тези, които искат аеробиката да продължава да е техният спорт, е залите и постелките да са по-добре поддържани и да има отопление през зимата.

Стефка Добрева

Арсенал пак ни заблуди, че може да постигне нещо

2010-04-27T21:19:00.003+03:00

Тимът намери нов начин да се провали

Любителите на английския футбол знаят, че с пролетта идват кокичетата, затоплянето, птичките и провалът на сезона за Арсенал. Всяка година някъде по това време възпитаниците на Арсен Венгер са принудени да признаят, че и този път ще останат
без трофей, но твърдят, че са придобили много опит и следващата година имат амбиции и възможности за титли, купи и слава. Всъщност всеки следващ сезон артилеристите намират все по-жестоки начини да се самоунищожат, и то след като са заблудили себе си и околните, че имат реален шанс за нещо голямо.

Така стана и в сезон 2009/2010. Арсенал започна с гръмкото 6:1 срещу Евертън в първия кръг на Висшата лига. Новият централен защитник Томас Вермаелен се оказа прекрасно попълнение, отборът по традиция играеше красиво и резултатно, бъдещето беше светло. Облаците над Арсен Венгер се сгъстиха след тежката контузия на топ нападателя на тима Робин ван Перси. Въпреки, че холандецът щеше да отсъства няколко месеца, френският мениджър се отказа да търси нов нападател през зимния трансферен прозорец. Вместо това, Венгер заложи на датския стълб Никлас Бендтнер и докара
сърцетуп на феновете на отбора. През януари започна традиционната колебливост в резултатите на Арсенал и отпадане от Стоук Сити за купата на Англия. През февруари вече всички ги бяха отписали след като загубиха безславно в първенството от преките си конкуренти за титлата Челси и Манчестър Юнайтед.

И тук дойде неочакваната надежда за изстрадалите топчии. Въпреки няколкото тежки загуби, футболистите се стегнаха и започнаха да бият наред, възползваха се от грешките на Манчестър и Челси и запазиха третото си място в лигата, на минимална точкова разлика от първите две места. Някои дори ги обявиха за фаворити за титлата,
предвид лесната им програма до края и директния мач между Челси и Манчестър. Междувременно, Арсенал отстрани Порто в Шампионската лига след знаменито 5:0 в реванша. Всичко това накара привържениците отново да повярват, че това е сезонът на Арсенал. Отборът се надигна, когато беше паднал и изглеждаше готов на всичко.

Но лошият късмет на топчиите отново напомни за себе си и ги изправи срещу страшилището на Европа Барселона в четвъртфиналите на Шампионската лига. Превъзходството на испанския гранд беше смазващо и в двата мача, така че отпадането
от този съперник дори не беше възприето като чак такава трагедия. А и Арсен Венгер вече можеше да се концентрира върху титлата в Премиършип.

Склонността на Арсенал да се проваля се прояви в тежък момент – 5 кръга преди края на първенството, в мача срещу големия съперник Тотнъм. Артилеристите не бяха губили от този противник в последните 11 години, но точно когато трябваше да покажат шампионска игра паднаха с 1:2. „Дотук бяхме. Не можеш да губиш такъв мач, ако искаш да станеш шампион.”, призна Арсен Венгер. За да потвърдят тези думи, футболистите му направиха един от специалитетите си в следващия кръг – болезнена загуба от слаб отбор в задължителен за взимане мач. Уигън ги отвя с 3:2, след като 10 минути преди края резултатът беше 2:0 за Арсенал и те кротко доиграваха срещата.

Трагикомичната случка означаваше край на още една драматична за Арсенал приказка. Въпросът е дали бъдещето ще разкрие някакъв изход от този порочен кръг.

Тодор Ковачев

40 ентусиасти полетяха с орлите по Великден

2010-04-27T21:15:00.002+03:00

Старопланинските върхове и баири станаха дом на първото национално състезание по парапланеризъм „О, Габрово” на 3, 4 и 5 април. 40 пилоти от цялата страна зарязаха великденските трапези и козунаци, за да гонят вятъра из небесата над централна България. Победител в състезанието стана Георги Иванов от Габрово с прелетени общо 103.6 км за трите състезателни дни.

Ако и на вас ви се иска да видите света от птичи поглед, съвсем не е нужно да сте професионалисти в този спорт. Можете да летите и като пасажер в тандемен полет. Удоволствието ще ви струва към 100 лв., но определено не е за изпускане, а усещането е уникално. Разбира се, можете да решите самостоятелно да си трошите главата и да се оръсите стабилно за екипировка и курсове, но този вариант не е чак толкова препоръчителен. Всъщност парапланеризмът носи достатъчно емоции и когато си здраво стъпил на земята и просто съзерцаваш летящите. Всичко за парапланеризма и хората, които се занимават с него, можете да откриете на www.skynomad.com.

Десислава Гичева

Кой изяде мармотите?

2010-04-27T21:04:00.003+03:00

6 март.

2010-та христова пролет за света, 21-ва човешка за мен.

Първият ми аеротрип до Швейцария започва отчайващо.

Шофьорът на таксито за летището мирише отчайващо, багажът ми, който се лангърка отчайващо подозрително в багажника ми се струва отчайващо недостатъчен, слънцето ми се струва отчайващо липсващо и ако още не сте разбрали, като цяло съм отчаяна.

Гореспоменатият шофьор няма да развали 20 лева. Няма да развали и 10. За сметка на това пък ми разваля настроението, което от своя страна поражда у мен желанието да му разваля физиономията, ама няма как. Аз съм някаква си там пикла с два куфара багаж, пък той е застаряващ чичка с наднормерно тегло. Казано иначе – нямам шанс. Никакъв.

След като с миризливия шофьор си оправяме сметките, за съжаление не по начина, по който на мен би ми се искало, пред мен светва внушителната мансарда на летище София. Тътря сакове, чанти, преглеждам за деведесет и шести път ръчния багаж, изхвърлям
всички джобни ножове, пили, бормашини, снайпери, ръчни гранати и димки от джобовете си и се усмихвам на себе си. Готова съм за излитане. Приготвям лична карта, бордната карта, картатана Швейцария, една карта таро, карта на Каспичан и се нареждам на късата опашка на гейт не знам си кое.

Идва ред на скенерът. МОЛЯт ме да събуя обувките си, да сваля колана си, връхната си дреха, гривните... чорапите ми разрешават да не събувам. След това сканират ръчния багаж и мен. Не намират проблематичност в чантата ми. Пускат я да мине. За мен нищо не казват.

В самолета ми предлагат кофти сандвич. Вземам си един, не го изяждам. После ми дават втори и него приемам, но не изконсумирвам. Стоя гладна и летя. От летенето не ми се
гади. Съответно не повръщам. Отпуснала съм се тъпо и се възхищавам на смелостта си.

Кацаме в Цюрих и осъзнавам, че петте години, през които съм учила немски, са най-безвъзвратно пропиляното време в живота ми. Затова решавам, че няма да пропилея нито минута повече в опити да разбирам швабски.

Вали сняг толкова силно, че започвам да се съмнявам , че по-скоро всички модели от реклами на Head and Shoulders са се качили някъде нависоко и да ръсят пърхут от главите си. Няма начин да вали ТОЛКОВА много иначе.

Криво-ляво се движим и стигаме до Fiesch, някакво курортно селце, някъде из Швейцария. Намираме се много високо. Знам, защото усещам как нещо надува ушите ми до пръсване. Всичко в главата ми е заглъхнало и не чувам нищо. То пък не ми и трябва, защото и да чуя, и да не чуя, няма да разбера.

Стоварвам багажа в стаята и без да му мисля много много отивам да пробвам ски обувки. Не зная защо ги наричат обувки. Освен това, че си ги слагаш на краката, нямат нищо общо с обувките. Тежат, грозни са, неудобни са и ме карат да се чувствам като кръгъл идиот. Да се чувствам кръгъл идиот повече от обикновено. Носейки ски
обувките, не мога да не си представям какъв ад ще е, когато обуя и самите ски. И ми се наложи да се движа с тях.

И мигът на истината настъпва.

Не мога да кажа нищо друго освен
OMFG!
Няколко пъти.
OMFG! OMFG! !OMFG!

Карам ски толкова успешно, че дори Катя Дафофска, Уши Дизел и Магдалена Нойнер биха ми завидели. Лъжа. Те не ми завиждат. А малки 5-годишни швейцарчета ме гледат съжалително, докато се търкалям като магаре по ски пистата за начинаещи.

ЗАБЕЛЕЖКА: зимните спортове не само не за мен, но и ако искам да продължа да живея като неинвалид, трябва да стоя далеч от тях.

Колкото и да се оплаквам обаче, гледката е прекрасна. Затова една голяма част от зимната ми ваканция минава по този начин – зяпайки наоколо.

Не можете да си представите колко приятно и огромно е изумлението ми, когато виждам, че в Швейцария за разлика от България, пайетите, минижупите и токчетата-небостъргачи всъщност НЕ СА на почит. Явно е вярно – циганийката си стои само на Балканите.

Едно от най-големите ми разочарования обаче беше, че колкото и да се оглеждах, не видях никакви мармоти. Камо ли да завиват шоколади в станиоли. Това ме накара да започна да развивам шоколадите от станиолите, за да накарам някой мармотин да дойде и да си ги завие пак. Мармотин не идва обаче и съм принудена да изям шоколадите. Бедната аз...

Ванакцията ми минава трупайки килограми. За съжаление швейцарската кухня не ми допада особено. Някак не ми се струва естествена комбинацията между пъпеш и шунка. И не знам какво му е толкова изисканото на един от деликатесите им – разтопен кашкавал с картофи. Ядейки кашкавала с картофи си мисля, че за български деликатес в такъв случай спокойно може да мине разтопен кашкавал с хляб. Казано по нашенски – принцеси с кашкавал.

Въпреки мръкнането ми обаче Швейцария ми харесва. Изглежда някак цивилизована. Аз – човекът на хаоса и луканката – харесах страната на равните пътища и шоколадите. И все
пак, двучасовият полет Цюрих-София ми се стори като едно от най-хубавите неща в живота ми...

Фея каскадьор

2010-03-19T11:24:00.001+02:00

Когато става дума за казването на разни неща, всеки има свое собствено мнение, което е склонен да защитава и брани било с цената на много нерви и изпръскани пенливи слюнки от викане, било с нещо друго – каквото му е под ръка.

Стане ли дума за българското образование, политиката, културата и икономиката ни обаче, всички явно са единодушни – те издишат и не дават никакви признаци, че скоро ще спрат да го правят. На народа са му виновни политиците, на политиците пък народът. И от този затворено порочен кръг изход няма, защото дори и издишащ, кръгът си остава кръгъл. И се повтаря.

Е, да, да, ама не. Пиша тези редове, набутана в хотел, разполагащ се в края на дебелото черво на Швейцария и абсолютно не съм съгласна, че като българска единица издишам. Даже напротив. Трябваше ми по-малко от ден в този швейцарско-сухарски
строй, за да пренебрегна и дупките по българските пътища, и липсата на що годе приемливо културно ниво в някои представители на обкръжението ми. Изведнъж, ей така от нищото, по главата ме хлопна идеята, че покрай негативните неща много, ама много често пренебрегваме най-хубавите. Като българи може да нямаме култура по пътищата или маниер на хранене. Да, доста често дори се ругаем грубо и безпричинно, но това е поради една единствена причина – живеем със страст. Такава, каквато позиционираните животи на сухарите не само не притежават, но и не разбират. Когато нещо не ни харесва, крещим срещу него. Не му казваме „гутен таг”.

Пролетта почти дойде. А с нейното настъпване започва личната ми нова година, така че ако и вие се прераждате през зеления сезон, моля, направете го с идеята, че не сте се прецакали, като сте останали да учите в България. Или като сте решили да драскате по живота си с такива цветове, каквито на вас ви харесват.

Е,това е мнението ми в 2000 знака. А има още толкова за казване...

Десислава Желева

Студентски град стана гето

2010-03-19T11:19:00.002+02:00

Една година след убийството пред дискотека „Амнезия” нищо не се е променило

На 28 януари в аулата на СУ се състоя дебатът "Студентски град - една година по-късно", организиран от телевизия „Алма Матер”. Основните теми на дискусията бяха идеите за благоразвитие на района, намаляването на насилието и изясняване на понятието „кампус”. Сред присъстващите бяха ректорите на СУ проф. д-р. Иван Илчев и на ТУ проф. д-р инж. Камен Веселинов; министър Сергей Игнатов; главният архитект на София Петър Диков, кметът на район „Студентски” Димитър Дилчев, както и представители на неправителствените организации „Устойчиво развитие”, СРОКСОС и „Призив”.

Сериозна дискусия предизвика искането за приемане на специален закон, уреждащ статута на района. Предложението дойде от представители на студентските организации и беше посрещнато с аплодисменти в залата. Районният кмет, а след него и арх. Петър Диков се противопоставиха на идеята, като според тях чрез промени в механизма за реституиране на земи ще се намали презастрояването в района. Като сериозни проблеми бяха посочени липсата на средства, която не позволява на държавата да обезщети собствениците на 215-те дка частни имоти до общежитията, както и мудната съдебна система, която разрешава прекалено бавно възникналите конфликти. Диков даде за пример вече емблематична „Амнезия”, за която Темида ще се произнесе чак през април след поредно обжалване.

Още по-далеч във времето могат да се очакват положителните промени, залегнали в новия Подробен устройствен план на Студентски град. След две преработки той е преминал през общинския съвет и се очаква да бъде приет до дни, по думите на арх. Диков. В залата се чуха мнения, че общината не се е вслушала в голяма част от предложенията на временната експертна комисия, свикана през миналата година.

За присъстващите не стана ясно и какво точно трябва да представлява в българския си вариант понятието „кампус”. Бяха дадени примери за аналогични структури по света, както и за управлението им, но представителите на академичната, общинската и държавната власт не се ангажираха с предложения. Проф. Илчев напомни, че по-голямата
част от кампусите в чужбина са строени извън големите градове, докато Студентски град от десетилетия е интегрирана част от София. В този смисъл той определи всички евентуални промени като „кърпене на положението”.

По време на дебатите се чуха и въпроси, засягащи конкретни проблеми в Студентски
град. Бяха припомнени сериозните проблеми с управлението на общежитията, необходимостта от изграждане на център за спешна помощ, както и лошите инфраструктурни условия в района. Конкретни отговори от страна на институциите практически не последваха, като отново бе напомнена голямата важност на студентската
самоинициатива, както и сериозните разминавания между заложеното в проектите и последващата реализация. По темата за увеселителните заведения Диков припомни, че възникването им е на изцяло пазарен принцип. Според главния архитект на София дискотеките са при „най-силната клиентела”. Проблемите с чистотата на Студентски град също се оказаха основно заслуга на обитателите му.

По време на дискусията не се чуха революционни идеи за развитието на района. По-смущаващо е, че институциите не демонстрираха желание за бързи промени по конкретни въпроси. Най-добра равносметка за ситуацията даде министър Игнатов още с уводните си думи: „Една година след случая (убийството пред „Амнезия” – бел.авт) може да се каже, че нищо не се е променило, а някои неща са се влошили”. При това положение съвсем естествено дойде определението „гето”, дадено на Студентски град от ректора на ТУ проф. Веселинов.

Явор Николов

Идея за четвъртък: Академия на нЕуките

2010-03-19T11:14:00.002+02:00

През ноември и декември миналата година духовете в катедра „Радио и телевизия” на Факултета по журналистика и масова комуникация се поразмърдаха. Студенти и преподаватели от радио профила за пореден път поставиха отколешния въпрос за бъдещето
на радио „Алма Матер” (РАМ). Кратка предистория за пропусналите епопеята:

В края на 2009-та се състоя среща с ректора. На професор Иван Илчев бе представена идеята университетският ефир да се върне на студентите. От всичко изприказвано
тогава в крайна сметка стана ясно само едно. Университетът не може да си позволи издръжката на собствено ефирно радио и неговия екип.

Ето защо радиото остана в договорна обвързаност с „Класик ФМ”. Подялбата на общото ефирно време пак не е поравно. Това поставя значителни ограничения за произвеждането на програма от факултета. Първоначалната идея – РАМ да бъде учебна медия за студентите, профилиращи радиожурналистика, пропадна. Отново.

Затова пък алтернатива веднага се намери. Колеги-ентусиасти започнаха да правят едночасово седмично предаване по радио София. „Академия на нЕуките” се излъчва всеки четвъртък от 9 вечерта на честота 94,5 MHz. Освен в столичния радиоефир програмата можете да слушате и в интернет, на адрес www.radiosofia.bnr.bg.

По проекта работят мераклии журналисти от втори и трети курс. Шейсетте минути са компилация от много музика и добро настроение. Гласовете на ФЖМК подготвят шарена програма с постоянни рубрики. Те се стремят да покажат всички страни на студентството и живота – без пудра захар и излишни многословия. Понякога саркастично и не без ирония. Друг път леко наивно, но пък винаги искрено.

Рубриката „Места” ни показва София по радиото. Репортерските разкази ви карат да чуете града. Да го усетите и дори да го „видите” – такъв, какъвто не сте си го представяли. С „Макроскоп” колегите са се погрижили да наваксате пропуснатите часове в училище. Така никой няма да ви се смее, че заради новото гадже навремето сте изпуснали някой основен физичен закон. „Нещата зад живота” ви представят разкази за привидностите около нас. Автентични истории на хора и събития, които досега може да не сте забелязвали, но вече можете да слушате. „Малко снощна музика” пък е петминутката, която се стреми да попълни дупки или кратери в музикалната ви култура.

Не, не си мислете, че „Академия на нЕуките” е някаква странна образователно-
поправителна програма. За да ви откажат навреме от подобни мисли, ентусиастите
са вмъкнали още две рубрики. Вашият „Уличен експерт” в Академията се грижи да ви държи в течение на всичко, което изпускате по телевизията и в Интернет, докато слушате радио. По-просто казано – накъде е Факултетът по журналистика без няколко думи за медии?! „Справедлив взрив” пък е времето за размисли, където се намесва един телевизионер по профил и радио глас по душа. Той ще ви говори за студентските новости и неволи.

За да разберете на кого са тайнствените гласове от радиото – слушайте всеки четвъртък в 21 часа по радио София. „Академията на неуките” няма скоро да излиза в сесия. Освен това – от студиата издават, че този проект е само началото. Затова – наострете слух и дръжте радиото включено.

Розен Иванов

SOS! Спаси образованието сега

2010-03-19T11:11:00.001+02:00

Нов министър – нов късмет! Това е мечтата на всяко министерство. „Нашият” реши да остави нещата в наши ръце и започна инициатива, чрез която всеки може да даде своето предложение за реформи във висшето образование. Ето и предложенията и желанията на екипа на „Свободен вестник”.

1. Петък – пазарен ден! Мислехме да предложим петък като ден, в който да е позволено носенето на слънчевите очила и шапки, но много по-разумно е да се предостави петък като ден, в който студентите да могат да свършат част от задълженията си. Например да посетят софийската забележителност – Мола!!!, да си напазаруват хляб, кренвирши и бира от „Фантастико” или да отидат до автогарата, за да си получат задължителното седмично колетче от мама - буркани със сърмички и пълнени чушки.

2. Подкрепяме предложението студентите сами да си избират предметите и да си правят учебната програма. Дори според нас е най-добре всеки студент да си прави индивидуален кастинг, чрез който преподавателите да представят по най-атрактивния начин своята дисциплина. И тъй като критериите на българския студент са доста завишени, кастингът ще завърши на принципа – „Накрая ще оцелее само един!”

3. Да се обявят награди за най-нахално преписване, най-царски царски пищов, най-малко учене, завършване на курсовата работа в най-най-последния момент... Все пак и тези неща изискват доста усилия и нерви и ние смятаме, че заслужаваме награди за това, че извършваме чудеса от храброст.

4. Допълнително спонсориране на такива хубави инициативи като студентските вестници. Не че те в момента имат някакво финансиране, но срещу скромно спонсорство може и да публикуваме една рекламка на СУ от сорта на: „Кандидатсвайте в Алма Матер! Вие си знаете защо;)”.

Ваня Богданова