ЧЕСТНО...или нашата програмна статия

„Свободен вестник” е нашият отговор на обвиненията, че младите хора в България са незаинтересовани от случващото около тях.

Прочети повече>

вторник, май 04, 2010

Георги Марков е убит заради репортажите си


Христо Христов е журналист във в. "Дневник". Работил е във в. "Демокрация" (1990-2000) като съдебен репортер и разследващ журналист. Специализирал е в английския в. "Гардиън" (2002) и в Международния център за журналистика във Вашингтон, САЩ (2004). Автор е на документалните книги "Секретното дело за лагерите", "Държавна сигурност срещу българската емиграция", „Двойният живот на агент „Пикадили”, „Тайните фалити на комунизма”, „Империята на задграничните фирми”, „Тодор Живков. Биография”, „Убийте „Скитник”. Сценарист е на документалния филм на БНТ "Досиетата "Скитник" (2001). Носител е на наградите: "Паница" (за най-добро журналистическо разследване за 1999 г.); Наградата на асоциация "Разследващи журналисти", фондация "Гардиън" и Център за развитие на медиите; "Черноризец Храбър". Разговаряме с него по повод 32-годишнината от смъртта на българския писател и дисидент Георги Марков в Лондон през 1978 г.

Кой уби Георги Марков?

Георги Марков е убит от българската Държавна сигурност по нареждане на тогавашния генерален секретар на БКП Тодор Живков. Операцията, както става ясно от много разкрити през последните няколко години документи, е с подкрепата на КГБ. И по принцип една такава сложна операция не може да бъде извършена ― още повече в чужбина, още повече в такава държава като Англия ― без благословията на Съветския комитет за държавна сигурност.
Бих добавил, че убийството на Г. Марков е част от тогавашната политика на БКП, с която се преследват инакомислещите не само в средите на българската емиграция, а и сред средите на БКП. Това е специфична част от политиката на комунистическата партия и също така намира известно сходство с политиката на съветските лидери срещу противниците на комунистическата власт.

Защо е убит?
Според документите Георги Марков ― след като заминава и напуска страната след ’69 г. и в продължение на няколко години се устройва на Запад (всъщност по това време той иска само да се опита да бъде писател на Запад, да публикува своето творчество) ― българската държава и тогавашните управляващи отказват да му удължат срока на пребиваване и по този начин го правят насила емигрант. Той започва да се изявява по най-големите западни радиостанции, които режимът пък определя като най-големите проводници на идеологическа диверсия в страната. Той започва работа в българската секция на ВВС и е сътрудник в „Дойче веле”, а след това и на, така, най-сериозната радиостанция по онова време, приемана от комунистическия режим като заплаха за устоите на комунистическата държава ― „Свободна Европа”. И така, в крайна сметка, едно от гениалните му произведения е „Задочни репортажи за България”, които в продължение на повече от три години „Свободна Европа” излъчва. С тях той се утвърждава като най-сериозният политически противник на управлението в България и специално на Тодор Живков, по простата причина, че по това време едноличното вече управление на Т. Живков в България е в своя апогей. По това време в България за разказване на политически вицове се отива в лагер, изселва се, влиза се в затвора. Има огромен страх, насаден в българското общество за казване на истината за управлението на БКП и специално на Т. Живков. И една от особеностите на „Задочните репортажи” е, че в една поредица от 11 предавания Г. Марков описва личните си срещи с Т. Живков след средата на 60-те години. Това са срещи, трябва да уточним, не на присъствието на Г. Марков в ловна дружинка (защото той никога не е бил ловец и не е присъствал в ловната дружинка). В ловната дружинка на Т. Живков са допускани само най-близките от неговия кръг, с които той е споделял тази привилегия на комунистическия режим. А са едни такива срещи с част от българската интелигенция по това време, на които срещи Живков е проучвал как се възприемат различни негови решения, политики и негови изяви сред интелигенцията. Миналата година издадох и една нова биография ― бих я определил като нова и най-пълна биография на Т. Живков ― и в нея също могат да бъдат намерени интересни доказателства за това по какъв начин чисто психологически е управлявал Живков, т.е. неговия психологически профил. Да направим паралел, че всъщност тези 11 беседи, тези 11 предавания за срещите на Г. Марков с Т. Живков, в които той между другото е описан не само с отрицателните си черти, а и с положителните си, това държа да го подчертая, всъщност дава не онзи преувеличен образ, в който се съдържа култът към личността на Т. Живков, а напротив ― един човешки образ. Образ на един човек, който е имал дълбока интуиция. Който всъщност разбира, че оставането му на власт зависи единствено от отношението му и възприемането на политиката на Москва, на това, което казва Москва. И до ден днешен този образ на Т. Живков си остава най-пълният и най-точният, още повече че Г. Марков е един от малцината, да не кажа един от малкото хора, които си позволяват да коментират личността на Т. Живков и да прави характеристика на неговия профил като политик, като управляващ.

Кога са образувани разработките срещу Георги Марков в ПГУ, ВГУ и Шесто управление?
В документалното проучване, което извърших преди няколко години, и в оцелелите от архива на ДС материали, много точно се изяснава, че първата разработка срещу Г. Марков е открита около 1,5-2 г. след неговото заминаване ― именно през ’71 г. ― и това е разработката на VI управление на ДС, което е създадено през 1967 г. за борба срещу идеологическата диверсия. Всъщност това е политическата полиция. И целта на тази разработка е да се направи опит Г. Марков да бъде върнат в България. След като той вече е обявен за невъзвращенец и малко след като е образувана разработката, той е осъден задочно като „враг на народа”. Вероятно по това време е образувана разработка и във II главно управление на ДС. Няма много сведения за тази разработка, но има документи, които показват, че такава е имала. Тя се е водела към Софийското градско управление на МВР, а то седи под шапката на II главно управление. Събирани са различни материали. И всъщност най-важната разработка срещу Г. Марков под псевдонима „Скитник” е образувана към 1973-74 г. в I главно управление, но тя става особено актуална именно през 1978 г., когато Г. Марков започва да излъчва разказите за своите срещи с Т. Живков по „Свободна Европа”. И тогава разузнаването е активирано и по документите си личи, че тази разработка многократно е обсъждана с представителите на контраразузнаването в I главно управление на КГБ, т.е. на съветското разузнаване, което по това време се ръководи от Олег Калугин. Той потвърди всичките тези неща. Документите, намерени в българския архив, потвърждават, че тази разработка е била една от основните, която е обсъждана многократно при посещенията на представители на българското разузнаване в КГБ.

На 26.12.1972 г. Георги Марков е осъден по чл. 108 и 101 за „предателство” и „противодържавна дейност”. Какво е щяло да стане, ако писателят се бе върнал в страната след тази присъда, както негови близки – по волята на ДС – многократно са го увещавали?
ДС даже е правила неуспешни опити за неговото отвличане (но той е бил твърде предпазлив), и то чрез определени негови близки, с които той се е срещал на Запад. Правен е опит за неговото отвличане от Виена, но той разбира, че не трябва да ходи на една от срещите. Това, което би му се случило, може да се определи само с едно изречение: че задочната присъда е щяла да стане ефективна и той е щял да лежи 6,5 г. в затвора.

Какво точно означава понятието „невъзвращенец”?
Това е термин, с който комунистическото управление определя онази част от българските емигранти, които са предпочитали живота на Запад. И тъй като за младото поколение е малко известен фактът и от днешна гледна точка той звучи невероятно, но само с решение на ДС човек е можел да напусне България.

Но официално това не е било така? Официалният ред не е бил такъв. Това е било на втори план.
Не, напротив, виза се е давала с разрешение на „Паспортен отдел”, в който документите се предоставят от един от ръководителите на ДС. Дълго време за това отговаря ген. Мирчо Спасов. Така че за „невъзвращенци” са обявявани всички онези, които са предпочитали свободата или просто живота на Запад. Защо България е била оградена с телена мрежа? Защото Вие знаете какво става в ГДР в периода между ’61 и ’63 г.: няколко милиона източногерманци напускат страната и комунистическият режим в ГДР и Москва се виждат принудени да изградят Берлинската стена, с която се забранява на хората да напускат. Те живеят в лагер реално. За България между другото Георги Марков има едно определение: „Да живееш под похлупак”. Много точно го казва в една от частите на „Задочни репортажи”. Това са „невъзвращенците”, това са „враговете на народа”. А по-късно се стига дотам, че Политбюро на БКП нарежда на МВР да определи режима и отношението към българската емиграция. Това е едно секретно решение от 1977 г., с което на ДС се нарежда да определи кои са българските емигранти, лоялни към режима (т.е. хора, които не се занимават с политика, хора, които са избягали, успели са да направят бизнес).

Като Борис Арсов?
Не, не. Борис Арсов е „враг на народа”. Такъв емигрант е...

Но и Вие обяснявате, че той фактически не е бил чак толкова опасен?
Той не е опасен, обаче създава емигрантска организация (б.а.―Български революционен комитет), която пък е предпоставка на ДС да пробва един от своите методи, а именно „мокрите поръчки”. И тъй като той е сравнително неопитен, сравнително възрастен български емигрант, операцията срещу него е реализирана брилянтно.Разбира се, не трябва да се подценява факта, че ДС е действала изключително мръсно. Употребявам тази силна дума, защото в случая с Борис Арсов, за да бъде той убеден да не се съпротивлява, му е връчено писмо, прихванато от сина му, с което те го уверяват, че ― като се върне в България ― няма да падне и косъм от главата му. Това е изключително мерзко поведение на ДС. Та това е „невъзвращенец”. Това са хората, които всъщност са искали да бъдат свободни и които са критикували комунистическия режим.

Как си обяснявате нараняванията на Владимир Симеонов по лактите, коленете, врата и челюстта, констатирани от д-р Руфъс Кромптън при аутопсията на българина?
Ами това е един случай, който много малко е разследван. За съжаление няма големи възможности за разследване, но това е един емигрант, който почива при странни обстоятелства две седмици след случая с Г. Марков в Лондон. Той също работи в българската секция на ВВС и в едно интервю, което аз направих за книгата „Убийте „Скитник” за случая Г. Марков, се оказа, че д-р Руфъс Кромптън (патологът, който е извършил прегледа на тялото на Г. Марков) се е произнесъл по аутопсията и на Владимир Симеонов. И в това мое интервю заяви, че той имал странни белези около врата, което не кореспондира с описанието, че е паднал по стълбите. Намерени са две чаши. Изобщо тогава тези два случая рефлектират много остро върху вътрешната сигурност на Великобритания и на тогавашните управляващи, защото тези терористични актове (специално като говорим за Г. Марков, погледнато от британска страна) са пробив в тяхната национална сигурност. Това, което стана между другото след случая с Литвиненко, е показателно и затова, че след случая с Литвиненко през 2006 г. Скотланд ярд беше вероятно пред политически натиск. Бяха активизирани и да работят за изясняване на случая Г. Марков.

Сега води ли се следствие за смъртта на писателя?
Водят се две следствия. Едното започва във Великобритания още след смъртта на писателя, а другото през ’90-а година в България, което също продължава. Но тук бих отворил една скоба, че през 2008 г. тогавашният следовател по делото Андрей Цветанов направи предложение делото да бъде прекратено. С едно подготвено заключение, абсолютно некомпетентно, че едва ли не британските лекари са виновни за смъртта на Г. Марков, като не дава никакво обяснение за присъствието на тази сачма. Между другото български специалисти по съдебна медицина се произнасят по документите, предоставени от Великобритания относно лекарските заключения за смъртта на Г. Марков, и те също потвърждават, че той е отровен и най-вероятно отровата, която е използвана, е рицин. И никой не е могъл да го спаси, дори и да са знаели, по простата причина, че никой не разполага с антидот на рицина. Рицинът е употребен, защото той не оставя следи в тялото, от които може да бъдат извлечени антитела за такъв антидот. Така че тогава, през 2008 г., Великобритания съвсем официално отправи изявление към българската държава с молба да не се прекратява това дело и бяха намерени едни законови вратички, с които то беше продължено. В момента се изпълняват редица следствени поръчки от страна на Скотланд ярд и всъщност те са основният двигател това да се случи, защото българското следствие е ограничено. То няма и тази мащабност на работа, а донякъде и желание, защото бяха сменени следователи. Между другото Андрей Цветанов беше сменен като следовател в резултат на едно открито писмо на фамилията (б.а. ― семейство Маркови) до главния прокурор, с което се искаше неговата смяна, защото той беше подминал най-важните доказателства за участието на ДС по този случай.

Защо Сергей Голубев и Владимир Крючков и досега не са разпитани?
Не, те са разпитани, и то от британска страна. Мисля, че и от българска страна са разпитани, но задочно. Това е като да подготвиш един въпросник и някой да отговори на тези въпроси, както едно задочно интервю: Вие да ми дадете въпроси и аз да отговоря.

Знаете ли какво се съдържа в техните показания?
Не, това е следствена тайна. Почти сигурно те отричат това участие, но има един такъв свидетел като Олег Калугин. Пак повтарям, намерените в българското разузнаване архиви потвърждават, че разработката „Скитник” многократно е обсъждана със съветското разузнаване, и то през ’77-а―’78-а година. Това е, което и той обяви публично. Между другото той е дал показания на българското следствие, които потвърждават българското участие.


Възможно ли е 18 г. след процеса срещу о.з. ген. Владимир Тодоров за унищожаване на ДОР „Скитник” ген. Любен Гоцев и полк. Мичо Генковски да бъдат подведени под наказателна отговорност за лъжесвидетелстване?
За да бъдем точни, процесът се води само срещу ген. Владимир Тодоров. Другите двама, които споменахте, те са свидетели. Ами има давност за лъжесвидетелстване и тя е минала. Още когато се добрах до доказателствата, че те премълчват: и Любен Гоцев своите срещи във Великобритания, на които първият въпрос, който се поставя, е случаят Г. Марков. Премълчава за това, че още през ‘78 г., когато британският посланик по това време Джон Клоук пита: „А има ли материали в архивите на българските специални служби за Георги Марков ?”, той никога не отговаря по този случай. Самият ген. Владимир Тодоров предлага една невярна версия за своето присъствие на една определена дата (б.а. ― 29.01.1990 г.), в която е взето делото. По-късно се потвърди, че той е подписвал резолюции същия ден и е присъствал на Колегиума на МВР.

Как тълкувате отказа на президента Желев, след отказа на Иван Татарчев, да предостави досието на „Пикадили” на Великобритания и Дания и защо липсва паметната бележка за срещата му с посланиците на Великобритания и Дания, ген. Бриго Аспарухов и Ани Крулева на 29 септември 1993 г.?
Ами по първия въпрос, това е ключов въпрос, който ми задавате, за действията на тогавашния президент Желю Желев. Както съм и описал в своето документално разследване, той е могъл да предаде и на своя воля тези документи. За съжаление, той не го прави и в резултат на това се губи дирята, губи се ключов момент за продължаване на това разследване. Той оставя просто това решение да бъде взето от главния прокурор. Главният прокурор, г-н Иван Татарчев (аз направих едно кратко интервю с него), той изобщо не си спомняше за тези неща. Каза ми, че вероятно така са му докладвали, но аз съм склонен да поддържам тезата, предложена от съветника на президента Желев Румен Данов, че всъщност ДС е направила необходимото да повлияе тези документи да не бъдат предадени както от страна на Ж. Желев, така и от страна на главния прокурор Иван Татарчев. Между другото смятам, че и президентът Ж. Желев, и следващият президент в лицето на Петър Стоянов можеха да останат в историята, ако бяха предали тези документи, но за съжаление това не стана. А иначе защо липсва паметната бележка? Ами архивът на президенството по времето на Ж. Желев е изключително оскъден. Просто не е водено архив. Това, което е предадено в Държавния архив, са някакви спорадични срещи, връчвания на медали на някакви посланици ― изобщо няма този ред на нещата, така че тя липсва. Но тази среща е потвърдена в интервютата с Ани Крулева, която е присъствала, с датския посланик Клаус Ото Капел и със самия г-н Бриго Аспарухов.

Кой е свидетелят „Х”, предупреждавал лично Никола Марков за предстоящото покушение срещу брат му?
Ами това е един български емигрант, чрез който ДС се е информирала. За съжаление аз не съм споменал неговото име и съм го определил по този начин, тъй като фамилията на Г. Марков има определени задължения, които е поела към него, а именно за неразкриване на неговата самоличност. Но тъй като Г. Марков се е движел в изключително тесен кръг (той не е общувал с българските емигранти в Лондон, изобщо в Англия, в Германия пак се е срещал с много малък брой хора), когато ДС започва разработката за неговото физическо отстраняване, търси близки хора, които да могат да събират информация за неговите пътувани и т.н. И всъщност този господин „Х” се оказва много близък до брата на Г. Марков Никола Марков.

Защо не му е осигурена защита по време на следствието за смъртта на писателя, след като твърди, че има доказателства за плана на ПГУ да ликвидира Г. Марков и след като на Олег Калугин е предоставена такава защита?
Ами много ми е трудно да Ви отговоря, защото този въпрос трябва да бъде зададен на президента Желев. Моето обяснение е, че просто това беше един период, в който се оказа, че всички, които са писали лъжи срещу вече починалия писател Г. Марков през всичките години на прехода (с което повторно се опитаха да опетнят името му), са агенти на ДС, които навсякъде пишеха, че Г. Марков също е бил агент на ДС. Забележете мерзостта: агентите на ДС правят активни мероприятия, за да всеят смут в обществото и така да внушат това съмнение, че, ето, Г. Марков не е чист, че той има вземане-даване с ДС. Всички президенти, които са се ангажирали с този случай, имам предвид и Желев, и Петър Стоянов, едно от първите неща, които са питали компетентните органи, е дали Г. Марков действително е агент. И това обяснява факта. Може би всеки е искал донякъде да си пази политическия имидж, отколкото притеснението, че едва ли не може да се оцапат от някакъв такъв момент. И по тази причина този свидетел не е използван рационално.

Защо Георги Марков не получава британско гражданство?
Една от задачите на разработките срещу Г. Марков (и на VI управление, и на разузнаването) е той да бъде компрометиран пред съответните органи. И как да бъде компрометиран: да се подскаже, че той е изпратен на Запад с извършването на задачи. Всеки елементарен анализ на това води до следните въпроси: действително ако Г. Марков е изпратен на Запад, какъв агент може да бъде, когато той отива да работи в една българска секция на ВВС? Каква информация може да дава оттам? Той нито движи сред политическия елит на Великобритания... Това не е агентурен апарат, както са „Великолепната петорка” на съветското разузнаване, проникнала в МИ-5, във Външното министерство на Великобритания, във „Форин офис”. Така че тези приказки, че Г. Марков бил някакъв агент и така нататък... Напротив, документите, които ми бяха предоставени, след като беше осъдено разузнаването, показват, че разузнаването ни е разполагало със сериозна агентура в българската секция на ВВС, а най-истинската информация за Г. Марков се получава от сестрата на един от българските емигранти, която отива в българското посолство и разказва за Г. Марков неща, по простата причина, че тя иска да бъде пуснат нейния син да пътува до Великобритания. И дава информация, която българското разузнаване няма как да я събере, тъй като то няма агент, който да я събере. Всички документи показват, че разузнаването не е успяло да проникне в тези вражески централи, особено в „Свободна Европа”, да не говорим за ВВС, което може би трябва да класираме на второ място. Просто имало си е съответни проверки и т.н. Просто Г. Марков е характерен със своя свободолюбив дух, а за да получиш британско гражданство, се извършват много специални проверки. Имам бивши колеги от ВВС, които са ми обяснявали, че там се проверява всяко пени откъде си го взел и т.н. И затова се получава така. Аз предполагам каква е била реакцията на Георги Марков, когато са му задавали подобни тривиални въпроси: той е махнал с ръка. Вероятно. Така си го представям, защото от неговия характер това трябва да се очаква. Та в тази част разработките на ДС са успели. В това съм убеден.

Има ли в момента действаща заповед за арест на Франческо Гулино?
Не мога да Ви кажа. Нямам информация от следствието. Това може да го каже само следствието. Но много интересно би се получило, ако Великобритания го издирва или обяви неговото издирване, защото от неговия профил става ясно, че ако той е жив, което също не се знае, и бъде заловен (той е такъв човек, който веднага ще сключи сделка, защото той винаги е сключвал сделки; и с ДС е сключил сделка), ще предпочете да не бъде съден, а да разкаже една истина, благодарение на което веднага ще му бъде сменена самоличността и той ще си намери много по-добър начин на живот, отколкото да обикаля и да се крие вероятно в някоя от страните на Европа. Той ще направи такава сделка и тогава вече ще стане много сериозно. Не е изключено това. Не го изключвам, защото този случай показва, че с паметта на една такава фигура, с която българите би трябвало да се гордеят изключително много ― ТОВА Е ГЕРОЯТ ОТ ЕПОХАТА НА КОМУНИЗМА, КОЙТО НИЕ ТРЯБВА ДА ОБЯВИМ ЗА НАЦИОНАЛЕН ГЕРОЙ, ― истината няма да бъде потулена. Аз си мисля, че в чест на неговата памет този случай ще има развитие. И то може би най-изненадващо ― нещо, което никой не очаква. Защото, забележете, докато провеждах своето документално изследване на архивите на ДС, тезата беше, че всичко в архивите било унищожено; че Г. Марков бил агент на ДС; че българските служби не се занимават; че защо му е на Т. Живков да убива такъв човек; той не се е занимавал с такива неща и т.н. Но всеки, който прочете биографията на Т. Живков, ще види белезите на неговото еднолично ръководене, на това, до каква степен се е засягал от хора, които му противоречат. И аз тук ще напомня едно открито писмо на Петър Младенов от 1989 г. (той е външен министър, политик, който дължи цялото си израстване на Т. Живков), в което пише, че не е съгласен с управлението на Т. Живков. Той знае, че Москва вече готви смяната на Т. Живков, и там в това открито писмо до членовете на Политбюро той казва: „Всички знаем характера на Тодор Живков и ако се случи нещо с мен или с моето семейство, да знаете каква е причината”. Това става през ’89 година. Така че какво да говорим за един Г. Марков, който е трябвало да щракне с пръст само Тодор Живко, и ДС да впрегне всичките си възможности, да пръсне хиляди средства за заглушаването на един глас, който е казвал истината.

И все пак Гулино ли е физическият убиец на Марков?
За съжаление аз нямам достъп до всички архиви. Много от нещата са унищожени, но след като прочетох неговото досие, процентът на съмнение се увеличи многократно. Всъщност въпросът по какъв начин той участва и дали той е физическият извършител на тази операция, трябва да бъде изяснен от Скотланд Ярд. И това трябваше да стане през ’93 г. Но всички опити след това показват, че той е изключително пазен, целта е била да не се дадат документи, защото след това не се е знаело „как ще се разплете чорапът”.

Да, но Вие все пак сте намерили документи, в които се посочва, че „Пикадили” е изпратен в Лондон да неутрализира „Скитник”.
Това е доказателство. Обаче в една съдебна зала съдът ще иска конкретни вече указания. И затова българското следствие е споделило тази информация през 1992-93 г. със Скотланд Ярд, за да може именно на базата на негов разпит, на събиране на допълнителни доказателства, да се установи каква е неговата роля. Какво е направил, след като е бил разпитан Франческо Гулино? Ами той продава всичките си имоти в Дания и напуска страната незабавно. Той е подготвен за този разпит, който му се провежда. Той е подготвен в неговото дело: многократно (при всяка среща с него) е подготвян как да се държи, когато попадне в такава сложна обстановка. Той отрича, отрича абсолютно всичко. Това е, между другото, една теория на Кин Филби (той даже успява първия път да заблуди и МИ-5): тотално отричане на всичко.

И после го изпускат от Дания, тъй като нямат доказателства и основание да го арестуват?
Не, напротив, чакат се тези доказателства.

Но не ги изпращат.
Да, и той използва тези няколко месеца и тази съпротива. През ’93 г. аз бях абсолютно наясно какво става в държавата: това беше неразграден комунизъм. Това е време, когато управлява правителството на Любен Беров с мандат на ДПС.

Как тълкувате думите на Петър Увалиев, който казва пред Румяна Узунова, цитирам го, че „тъмни емигрантски сили” са убили Георги Марков, а пред Любомир Левчев в преносен смисъл казва, че Георги Марков се е самоубил?
Петър Увалиев е една много интересна фигура, за която аз съм отделил няколко страници от своето изследване. Той е имал, за разлика от Г. Марков, среща с резидента на ДС в Лондон Димо Станков (самият Димо Станков в свойте мемоари го признава). Между другото Петър Увалиев е бил воден на отчет в I главно управление и той също е бил смятан за вражески емигрант, но за разлика от други български емигранти, той използва една такава близост с дъщерята на Т. Живков Людмила Живкова, когато тя специализира в Оксфорд. Помага й в много от нейните искания и щения по време на престоя си в Англия, в резултат на което, за разлика от много други емигранти, му е позволено безпроблемно и без да тежи на него гилотината на разследването заради неговото предаване „50 минути с Петър Увалиев”, му е позволено не само да дойде тук, той дори осиновява българско дете. Както Димо Станков казва: „Той в процеса на време смекчи свойте критики към България”. Той никога не е критикувал Т. Живков. А между другото...

Се среща и с Кюлюмов.
Да, тук той е под наблюдение и т.н. Той е бил изключително умен и в никакъв случай човек за подценяване, така че той използва тези контакти за собствени нужди. За разлика от Г. Марков, който категорично отказва да възприеме указанията да се върне, така както му дават отначало. Но това, което той казва, се използва многократно след това, включително и през годините на преход (когато все още не бях публикувал тези документални свидетелства), за да се продължава това активно мероприятие, че, ето, Георги Марков може би е бил убит от българската емиграция. Ама кой ще го убие с такава сачма? Това са елементарни разсъждения. В интервюто, което направих с Любомир Левчев, там той много точно изяснява някои неща и...

Е, една секретарка ли е поводът да се скарат?
Не, това са лични отношения, които аз само съм ги споменавал, заради които става разрив между Увалиев и Г. Марков. Трябва да се знае, че повечето от българските емигранти, които са заминавали за Великобритания, са търсили съдействието на Петър Увалиев и той е оказвал помощ и т.н. Но Георги Марков много бързо не се съобразява с едно, бих казал, наставническо поведение от негова страна, защото той е със свободен дух, той гори от жажда да се докаже и ― нещо, което опровергава твърдението на Увалиев ― е самият факт, че Г. Марков е първият и единствен български писател, чиито пиеси години наред са поставяни на британска сцена. Без връзки, без някакви двустранни културни споразумения. Нещо повече: през 1974 г. той печели приза на Театралния фестивал в Единбург. Това е нещо, което ако някой български творец сега го направи, веднага ще го дадат в новините. А през ’69―’70 г. името на Г. Марков е заличено. Защо? Той е български гражданин, той е български творец.

Как повлиява на дейността на I главно управление „Положението за работа на разузнавателното управление”, прието през 1973 година от Политбюро?
Ами това е един устройствен документ, който е приет от Политбюро и в който документ е утвърдено, че разузнаването вече може да извършва т.н. „остри мероприятия” срещу т.н. „вражески лица” в трети или капиталистически страни. Това, преведено на нормален език, означава: разузнаването да може да извършва саботажи, отвличания и убийства срещу такива лица. И Г. Марков е едно от тези лица. Между другото в едно интервю с д-р Руфъс Кромптън той сподели: „Абе ние тука намерихме сачма”. Това е основно нещо, това е артефакт, който не може да бъде отречен, защото аз му зададох въпроса: „Какво щяхте да заключите, ако не бяхте намерили тази сачма?”. И той каза: „Ами щяхме да заключим, че той е отровен от неизвестна отрова”. И каза: „Кой знае колко други хора са избити, без да разберем.” Защото не са намирали доказателства.

Ще Ви прочета нещо. Никола Марков казва: „Следствието удари в стена не защото липсват доказателства, не защото няма отговорни, а защото много бивши комунисти бяха оставени на отговорни постове”. Димитър Бочев споделя същото мнение. Димитър Инкьов казва: „... и не е случайно, че мафиотските и силовите групировки се състоят от бивши ченгета и хора на ДС”. Вие казвате: „...да се стигне до сегашното положение, когато хора от бившите служби чрез фирмите си оказват влияние върху бизнеса и политиката”.
Кои са тези хора и тези фирми и какво е тяхното влияние върху бизнеса и политиката?
Ами това е цялата тази паралелна власт, която ДС създава след промените в България, тъй като в България не е проведена декомунизация, не е проведена лустрация, и това дава възможност на ДС и на комунистическия елит да трансформира своята политическа власт в икономическа. Това, което прави Комисията по досиетата сега с оповестяването на агентурния апарат на ДС, подсказва къде са ключовите хора.

Къде са?
Ами къде са? Навсякъде са. Навсякъде: в политиката, в медиите, в икономиката. Аз с нетърпение чакам да обявят агентите във ВУЗ-овете, защото това са хората, които формират мнението на младото поколение. Навсякъде са. Това показват проверките.

През 2008 г. изтече 30-годишният срок на защита на секретните документи на МИ-5 по случая. Опитахте ли да се сдобиете с тях?
Не могат да се придобият, понеже следствието беше продължено. Няма начин. Няма, иначе веднага щях да ги поискам.

И ген. Димитър Луджев, и адвокатът на ген. Владимир Тодоров Симеон Цаков казват, че секретните материали по случая „Марков” са изнесени от архива на МВР, но не са унищожени. Предполагат, че тези 16 тома се съхраняват в частни депа от бивши служители на ДС и казват, че срещу големи суми пари се изваждат оттам определени дела. Вашият коментар?
Силно се съмнявам, че досието на Г. Марков се съхранява. По простата причина, че това е било опасното даказателство, с което определени бивши фигури на ДС щяха да бъдат изправени на съд през ’90-’92 г. Вероятно обаче много от материалите от тези срещи с КГБ по този случай ги има. И Москва знае. Истината много по-лесно би станала явна, ако КГБ беше открила своя архив.


Александър Марков
Снимка: Красимир Юскеселиев

1 коментар:

  1. За убийство по поръчка на Живков ще повярвам, когато видя доказателства, а не предположения.
    Освен това е ясно, че кой знае каква алтернатива на Тодор Живков не сме имали. / Може би някои предпочитат да беше Чаушеску ?/
    Или може би Младенов? Луканов?...
    Май от всички злини сме имали най-малката.
    "Демократите" ме отвратиха още повече и нанесоха вреди на Родината ми десетократно по-големи от онези, които е нанесъл Живков.
    Дру е въпросът , че тези "демократи" са от същото котило.

    ОтговорИзтриване